Етикети: #доходност #вторапенсия

Основни акценти от разговора на Евелина Милтенова в подкаста „Истината за“ на БНТ

В епизод 70 на подкаста „Истината за“ председателят на БАДДПО Евелина Милтенова представя една от най-значимите реформи в българската пенсионна система през последните две десетилетия – въвеждането на мултифондов модел във втория пенсионен стълб. Реформата влиза в сила от 1 януари 2027 г. и има за цел да осигури по-висока доходност, по-добра защита на спестяванията и реален избор за осигурените лица.

Какво представляват мултифондовете?
Досега всички осигурени лица в универсалните пенсионни фондове се инвестираха по един и същи модел, независимо дали са на 25 или на 60 години. Според Евелина Милтенова това е един от основните недостатъци на досегашната система.

Новият мултифондов модел разделя универсалния пенсионен фонд на три инвестиционни подфонда:
1. Динамичен фонд
Предназначен за осигурени до 50-годишна възраст.
• По-висок дял на инвестиции в акции и други инструменти с потенциал за по-висока доходност.
• Подходящ за хора с дълъг инвестиционен хоризонт.
• Позволява по-активно участие на капиталовите пазари.
2. Балансиран фонд
За лица над 50 години до три години преди пенсиониране.
• Комбинира възможност за растеж и умерено ниво на риск.
• Прилича най-много на сегашния универсален пенсионен фонд.
3. Консервативен фонд
За хората в последните три години преди пенсиониране.
• Основната цел е запазване на натрупаните средства.
• Ограничават се рисковете от пазарни сътресения непосредствено преди отпускането на пенсия.
По този начин инвестиционният профил ще се съобразява с възрастта и етапа от живота на осигуреното лице.

Най-голямата промяна – осигурените вече ще имат избор

Според Милтенова ключовият пробив в реформата е възможността хората сами да избират как да бъдат управлявани средствата им.
До момента всички участници бяха в един общ фонд. От 2027 г. всеки ще може:
• да избере инвестиционен профил;
• да променя избора си в бъдеще;
• да получава професионална консултация преди вземане на решение.

За периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. е предвиден специален прозорец за избор на подфонд.
Ако човек не направи избор, системата автоматично ще го разпредели според възрастта му, следвайки международно утвърдени практики.

Основната цел: по-високи пенсии
Реформата е насочена към повишаване на бъдещите пенсии от втория стълб.
По думите на Евелина Милтенова анализи на Комисията за финансов надзор и множество статистически модели показват, че при дългосрочно прилагане на мултифондовия модел пенсиите могат да се увеличат значително.
При консервативни предположения:
• сегашните модели биха генерирали пенсии около 400 евро месечно;
• новият модел може да доведе до пенсии близо до 800 евро месечно след пълен осигурителен цикъл от над 40 години.
Ключът е в по-високата доходност, генерирана в ранните години на спестяване, когато рискът може да бъде по-висок, а времето работи в полза на осигуреното лице.

Гарантирани ли са средствата?
Един от най-често задаваните въпроси засяга сигурността на пенсионните спестявания.
Милтенова подчертава няколко важни гаранции:
• Средствата в индивидуалните партиди са лична собственост.
• Натрупаните вноски и инвестиционната доходност са гарантирани съгласно новия модел.
• Средствата са отделени от активите на пенсионното дружество.
• Инвестициите се съхраняват в банки-попечители.
• Комисията за финансов надзор упражнява ежедневен контрол върху дейността на фондовете.
Според нея пенсионното осигуряване е сред най-регулираните и най-стриктно наблюдавани финансови дейности в страната.

Защо младите хора са най-големите печеливши?
Един от важните акценти в разговора е, че пенсионното спестяване всъщност е тема преди всичко за младите хора.
Причината е проста:
• младите разполагат с десетилетия до пенсия;
• могат да преодоляват временни пазарни спадове;
• имат възможност да се възползват от ефекта на сложната лихва;
• получават по-голяма полза от динамичните инвестиции.
„Времето е най-големият съюзник на младите хора“, подчертава Милтенова.

Намаляване на таксите и засилена конкуренция
Реформата предвижда и постепенно намаляване на таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества.
Особено интересен е новият подход при динамичните фондове:
• част от възнаграждението на дружествата ще зависи от постигнатите резултати;
• ще има обвързване с конкретни пазарни показатели;
• ако няма достатъчно добра доходност, няма да се начислява допълнителна такса за успех.
Така интересите на осигурените лица и пенсионните дружества ще бъдат поставени в по-тясна зависимост.

Могат ли хората да следят своите спестявания?
Да. Още сега всеки осигурен може:
• да провери в кое пенсионно дружество се осигурява;
• да следи постъпилите вноски;
• да наблюдава натрупаната доходност;
• да използва електронните клиентски портали на дружествата.
Освен това ежегодно всеки получава извлечение за състоянието на своята партида.

Вторият стълб или НОИ?
В разговора е засегнат и въпросът за прехвърляне на средствата от универсален пенсионен фонд към НОИ.
Позицията на председателя на БАДДПО е категорична:
• средствата във втория стълб са лични и наследяеми;
• по тях се натрупва доходност;
• те не участват в покриването на текущи пенсии, а остават по индивидуалната партида;
• прехвърлянето към НОИ означава отказ от бъдещата доходност и наследяемост.
Милтенова припомня и решението на Конституционния съд от 2015 г., което потвърждава неприкосновеността на индивидуалните партиди.

Европейският контекст
Според Милтенова реформата е изградена след подробно проучване на успешни европейски практики.
Като примери са посочени:
• Хърватия;
• Румъния;
• скандинавски държави.
Тя дори изразява мнение, че някои от елементите на българския модел надграждат решения, които тепърва се въвеждат в част от европейските пенсионни системи.

Какво трябва да направят осигурените лица?
БАДДПО препоръчва на всеки осигурен да предприеме няколко стъпки:
1. Да провери в кое пенсионно дружество е неговата партида.
2. Да се информира за новите възможности.
3. Да потърси консултация при необходимост.
4. Да прецени дали желае сам да избере подфонд между 1 септември и 30 ноември 2026 г.
Дори при липса на избор системата ще разпредели средствата автоматично според възрастта на осигуреното лице.

Въвеждането на мултифондовия модел бележи началото на нов етап в развитието на българското допълнително пенсионно осигуряване. Реформата съчетава три ключови цели – по-висока доходност, по-добра защита на средствата и по-голяма свобода на избор за осигурените лица.
Според Евелина Милтенова ефектът няма да бъде мигновен, но именно младите поколения ще извлекат най-съществените ползи от новия модел. Колкото по-рано започне дългосрочното пенсионно спестяване и колкото по-ефективно се управляват средствата, толкова по-значима може да бъде ролята на втория пенсионен стълб за бъдещия стандарт на живот след пенсиониране.

Целият подкаст на БНТ с водещ Надя Обретенова:  „Истината за…“  с участието на Евелина Милтенова на 04 юли 2026 може да гледате тук

Да започнем да гледаме на средствата в пенсионната си партида като на свои лични пари –  с този призив към осигурените лица заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ Диана Йорданова се обърна към слушателите на Българското национално радио  във връзка с предстоящите промени в системата на допълнителното пенсионно осигуряване. „Така както проверяваме банковата си сметка, нека да проверяваме и какво се случва по нашите партиди“ – допълни тя.

Йорданова определи промяната към мултифондова система като най-съществената промяна в сектора през последните повече от 15 години. Според нея международният опит показва, че подобен модел води до значително по-висока доходност за осигурените лица, тъй като позволява средствата да се инвестират според възрастта и инвестиционния хоризонт на всеки човек.

От 1 септември осигурените лица ще могат да получат информация и консултация от своето пенсионноосигурително дружество относно различните инвестиционни профили и възможностите за избор. Дружествата ще имат задължение да предоставят необходимата информация и да консултират своите клиенти според възрастта, инвестиционните предпочитания и целите им за натрупване на средства.

Ако гражданите не знаят в кое пенсионноосигурително дружество се осигуряват, те могат:

• да направят справка чрез Националната агенция за приходите (НАП);
• да използват електронните услуги на НАП и Националния осигурителен институт (НОИ);
• да се обърнат директно към съответното пенсионноосигурително дружество                                                                                                                                                       

Йорданова отбеляза, че много от пенсионните компании вече са предоставили разяснителни материали за предстоящите промени заедно с годишните извлечения към осигурените лица.

С въвеждането на мултифондовете всеки осигурен ще има възможност сам да избере инвестиционен профил. Ако не направи избор, ще бъде автоматично разпределен според възрастта си. Лицата между 16 и 50 години ще бъдат насочвани към динамичен фонд, лицата над 50 години до три години преди пенсиониране – към балансиран фонд, а през последните три години преди пенсиониране – към консервативен фонд.

В интервюто за БНР заместник-председателят на КФН съобщи още, че таксите в системата ще бъдат значително намалени – почти двойно. По думите ѝ новият модел ще обвърже възнаграждението на пенсионноосигурителните дружества с постигнатите резултати и доходността за осигурените лица.

„Ако дружествата искат да печелят повече, ще трябва да осигуряват по-висока доходност за своите клиенти“, посочи тя.

В разговора бe обхваната и темата за възможностите пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти. Според Йорданова това не се отнася единствено до пътища и магистрали, а и до социална, образователна и друга обществена инфраструктура. Тя подчерта, че подобни инвестиции ще се осъществяват при висока степен на прозрачност и контрол чрез капиталовия пазар, като могат да привлекат и международни институционални инвеститори.

Заместник-председателят на КФН припомни още, че средствата по индивидуалните партиди са лични средства на осигурените лица и при определени условия подлежат на наследяване. Тя подчерта и значението на осигуряването върху реалните доходи.

„Ако не сме се осигурявали върху реалните си доходи през целия трудов стаж, няма как да очакваме високи суми при пенсиониране“, заяви Диана Йорданова.

Тя призова още гражданите да бъдат по-активни и информирани по отношение на своите пенсионни спестявания, тъй като решенията, които вземат днес, ще определят размера на допълнителния им доход след пенсиониране.

Публикацията в сайта на КФН може да прочетете тук

Оригиналното интервю в БНР може да чуете тук

Активният избор във втория стълб може да повиши значително бъдещата пенсия – разясни Владислав Русев, член на УС на БАДДПО в предаването „Тази сутрин“ на bTV 

В условията на засилен обществен дебат за устойчивостта на пенсионната система, ролята на втория пенсионен стълб като инструмент за лично спестяване и по-високи доходи след пенсиониране става все по-значима. Основните акценти в интервюто с г-н Русев са:

Лични средства със защита и наследяване
Средствата във втория стълб представляват лична собственост на осигурените лица – 5% от осигурителната вноска постъпват по индивидуални партиди, които се наследяват. Законът гарантира поне размера на внесените средства при пенсиониране, а на практика повечето осигурени реализират и допълнителна доходност. Данните показват, че първите пенсионери от втория стълб получават средно около 20% над внесените суми.

Мултифондов модел и възможност за избор
С предстоящото въвеждане на мултифондовете се дава възможност за избор на инвестиционен профил според възрастта – динамичен, балансиран и консервативен. Очакваната доходност варира в зависимост от профила, като по-динамичните инвестиции предлагат по-висок потенциал в дългосрочен хоризонт.

Активното участие е ключово
Русев съветва младите хора да бъдат активни и информирани при избора си. По-дългият инвестиционен хоризонт позволява поемането на умерен риск, който исторически е свързан с по-висока доходност и съответно – по-високи бъдещи пенсии.

Информиран избор при прехвърляне към НОИ
Възможността за прехвърляне на средствата към държавното обществено осигуряване следва да се преценява внимателно и на по-късен етап, когато са ясни както натрупаните средства, така и очакваният размер на държавната пенсия. За разлика от втория стълб, при който се натрупват лични спестявания, държавната система функционира на разпределителен принцип.

Значение за бъдещите доходи
Натрупванията по личните партиди вече водят до реални плащания – близо 300 млн. евро са изплатени на наследници и лица с трайна неработоспособност. В този контекст информираният избор и проследяването на партидите са от съществено значение за бъдещото финансово състояние на осигурените лица.

Всички подробности може да научите от видеото с участието на г-н Русев в предаването „Тази сутрин“ на bTV на 18 юни 2026

„Въвеждането на мултифондовете е най-значимата реформа в пенсионната система на България през последното десетилетие. Тя не просто променя правилата на играта, а поставя осигуреното лице в центъра, като му дава право на избор според личния рисков профил.“ Това заяви Мирослав Маринов, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания член на БАДДПО, по време на 17-ото издание на водещия финансов форум „Шумът на парите“, организиран от Profit.bg
В рамките на събитието, което събра елита на финансовия сектор в Sofia Event Center, Мирослав Маринов определи пенсионната реформа като една от най-съществените след влизането на България в Европейския съюз.
„От 1 януари всеки осигурен в универсален пенсионен фонд ще може сам да избира какъв инвестиционен профил да има“, обясни той.

Чрез мултифондовете младите хора ще могат да се възползват от по-агресивни инвестиционни портфейли с потенциал за по-висока дългосрочна доходност, докато за хората в предпенсионна възраст ще се предлагат защитени нискорискови варианти.

Въпреки глобалната волатилност активите на пенсионните фондове в България надхвърлят 31 млрд. лв. към края на 2025 г., което ги превръща в основен двигател на местния капиталов пазар и в най-големия институционален инвеститор в страната, със стабилизираща роля за икономиката – обясни Маринов. Отново призова за засилен фокус върху финансовото образование. По думите му информираният избор на потребителите е най-добрата защита срещу икономическите кризи и гаранция за достойни доходи след пенсиониране.

„Не мога да се съглася с футуристичните тези, че пенсиите ще изчезнат. Спестявайте, защото рано или късно сметката идва, а в един момент всеки ще има нужда от сигурност и средства за достойни старини. Пенсионното спестяване е маратон — постоянството, дисциплината и силата на сложната лихва имат много по-голямо значение от опитите да надхитрите пазара“ заяви Мирослав Маринов.

„Всяка криза на финансовите пазари е напомняне, че трябва да разполагаме с инструменти за гъвкавост. Мултифондовете са именно такъв инструмент“, допълни Маринов пред участниците във форума.

Участниците в панела „The New Investor: Navigating Markets, Assets and Opportunities“ по време на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center.

Димитър Илчев – Profit.bg, Маню Моравенов – БФБ, Спасимир Маджаров – Amundi, Мирослав Маринов ПОК Доверие, Евгени Ангелов – BVCA

Подробности за събитието „Шумът на парите“ може да намерите тук  

Изказването на Мирослав Маринов, може да прочетете синтезирано тук 

БАДДПО благодари на сп. „Икономика“ за вниманието към темата за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и за възможността важният разговор за бъдещето на втората пенсия да достигне до по-широка аудитория.

Въвеждането на мултифондовия модел е ключова стъпка към по-модерна, ефективна и устойчива пенсионна система. Новият подход дава възможност личните пенсионни спестявания да се управляват по-гъвкаво, съобразно възрастта, инвестиционния хоризонт и индивидуалния избор на осигурените лица.

Основните предимства на реформата са:

✅ право на личен избор на инвестиционен профил;
✅ автоматично разпределение според възрастта за хората, които не направят активен избор;
✅ по-гъвкаво управление на средствата в дългосрочен план;
✅ по-добър баланс между доходност и сигурност;
✅ по-съвременна и устойчива пенсионна система, основана на капиталовия принцип.

Целта на реформата е ясна — по-висока ефективност, по-информирани решения и по-добра защита на интересите на осигурените лица. Защото добрите решения за бъдещето започват с открит, навременен и професионален разговор днес.

Мултифондовият модел поставя осигуреното лице в центъра на системата, като му дава възможност активно да участва в управлението на собствените си пенсионни спестявания и да търси по-висока доходност в дългосрочен план – каза Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор“, в подкаста на БНТ „Истината за…мултифондовете. Как да увеличим парите си за пенсия“ с водещ Надя Обретенова.  , посветено на предстоящите ключови промени в допълнителното пенсионно осигуряване.

Основната идея на реформата е осигурените лица да получат реален избор как да се инвестират средствата по техните лични партиди, в зависимост от възрастта им, инвестиционния хоризонт и индивидуалната толерантност към риск. Чрез мултифондовата система всеки ще може да избере между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като при липса на изричен избор ще се прилага автоматично разпределение по т.нар. „жизнен цикъл“.

„Целта на мултифондовата система е парите на хората да работят по-ефективно за тях, съобразно възрастта и индивидуалния им рисков профил.“ – уточни Диана Йорданова

Активен избор и по-добра доходност
Целта на промените е значително повишаване на дългосрочната доходност и съответно – на размера на бъдещите пенсии. По-младите хора ще могат да се възползват от по-високия потенциал на капиталовите пазари чрез динамични стратегии с по-голям дял на акциите, докато с наближаване на пенсионната възраст управлението ще става по-предпазливо, с фокус върху запазване на натрупаните средства.
Изборът на подфонд ще се извършва чрез кратък въпросник за определяне на рисковия профил, със съдействието на пенсионното дружество, а възможността за промяна остава веднъж годишно.

Диана Йорданова изтъкна, че пенсионноосигурителните фондове в България вече са доказали, че могат да управляват средства и да постигат много добра доходност (последните години, около 8-10%), дори и при сегашните условия. „Нашата цел е, когато човек достигне възраст за пенсиониране, той да може да разполага с минимум около 20% от последната работна заплата, от последния осигурителен доход, който е имал. Това е голямата цел“

Сигурност, контрол и гаранции
В интервюто специален акцент е поставен върху високото ниво на защита на средствата в универсалните пенсионни фондове.
Сигурността на средствата остава водещ приоритет, подкрепена от законови гаранции. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор напомни, че това е секторът с най-строг регулаторен режим, включващ ежедневен надзор от КФН и втори контролен механизъм чрез банките попечители., резерви и ежедневен двоен контрол от страна на КФН и банките попечители.

„Допълнителното пенсионно осигуряване е най-строго контролираният сектор – с ежедневна отчетност и ясна гаранция за внесените средства.“ – уверява Диана Йорданова

Законодателството предвижда и ключова гаранция – осигурените лица получават най-малко брутния размер на направените вноски, дори при неблагоприятни пазарни сътресения. Тази защита се подкрепя от система от резерви, които пенсионноосигурителните дружества поддържат именно с цел стабилност и защита на интересите на осигурените.
Освен това средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и наследяеми, което ясно отличава допълнителното пенсионно осигуряване от разходопокривните модели.

Информирането – ключът към успеха на реформата

Според зам.-председателя на КФН, успехът на мултифондовата система зависи в голяма степен от информирания и активен избор на гражданите. Реформата не само разширява възможностите, но и насърчава личната отговорност и ангажираност към собственото пенсионно бъдеще.
Интервюто дава ясен знак, че предстоящите промени целят по-устойчива, прозрачна и ефективна система, ориентирана към по-добри резултати за осигурените лица в дългосрочен план.
▶️ Гледайте целият подкаст на БНТ, „Истината за…“ тук:

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ подготви поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

С въвеждането на мултифондовете се въвеждат и нови правила за пенсионните дружества. Тяхната печалба за първи път ще бъде обвързана с доходността, която успеят да постигнат за клиентите си.

От 1 януари 2027 г. се променя из основи философията на таксуване, като се преминава от фиксирани към резултатно ориентирани такси с два компонента. Досега пенсионните дружества събираха основната част от таксите върху постъпващите осигурителни вноски и върху управляваните активи, независимо от постигнатата доходност. Новият модел цели да обвърже в много по-голяма степен възнаграждението на дружествата с реалния инвестиционен резултат за осигурените лица.

Таксата върху всяка осигурителна вноска, която към момента е с максимален размер до 3,75% от вноската, ще започне да намалява поетапно в десетгодишен преходен период, достигайки 2,1%. По този начин се намалява директната тежест върху осигурените лица и се създават условия за по-бързо натрупване на средства по индивидуалните им партиди. Паралелно с това се въвежда втори компонент в таксата, който е обвързан с постигнатата доходност. Така новият модел създава стимули пенсионните дружества да постигат по-висока доходност, тъй като от нея ще зависи печалбата им. На практика това означава преминаване от модел на “гарантирани такси” към модел на “такси срещу резултат”. По този начин се очаква силно засилване на конкуренцията между дружествата и по-ефективно управление на пенсионните спестявания.

Оригиналната статия във в. „24 часа“ може да прочетете тук 

„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.
С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.
В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.
По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.
Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.
Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.

Информацията от сайта на КФН, може да прочетете тук

Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване гостува на сутрешния блок на БНТ „Денят започва“. Тя разясни най-основните ползи от това, че след години на отлагания, реформата във втория и третия стълб на пенсионната система вече е факт след приетите промени в КСО на 05 март 2026 г. от Народното събрание.

От предаването ще научите: Какво означава това за всеки един от нас?

Вчера бе направена голяма и логична стъпка за една съществена модернизация на нашата пенсионна система – нещо, което другите държави са направили от години, а именно преминаването към мултифондова система, обясни тя.
„Тази система ни дава възможност за избор. Досега инвестиционната рамка на всички лица, независимо от тяхната възраст, е една и съща, което е изключително неоптимално и неефективно. Този голям пенсионен фонд ще се раздели на три подфонда, като младите хора на 20 години, които имат много дълъг хоризонт, ще могат да инвестират в един подфонд, който е динамичен и има променливи активи като акции или дългосрочни инструменти, които дават висока доходност през годините. Това ще е валидно за хора между 20 и 50 години. Там тези изменчиви акции и облигации дават много по-висока доходност и много по-различни инструменти. Тези, които са над 55 до 60, преди пенсия, ще бъдат в балансиран фонд, защото колкото повече се увеличава възрастта, рисковете трябва да намаляват. Три години преди пенсия задължително самата инвестиционна рамка се променя за човека, защото всичко, което е натрупано, трябва да бъде съхранено“, допълни Милтенова.

В края на ноември месец всички ще бъдат информирани и поканени да си изберат подфонд, каза още тя.
„Ако осигуреният не го избере, то автоматично, ако е млад, ще бъде насочен към динамичните фондове. След това ще отиде към балансирания. Но по-важното е, че всяка година осигуреното лице може да преминава от фонд във фонд, ако не се чувства достатъчно уверено.“
Евелина Милтенова подчерта, че пенсионните фондове имат много сериозни инвестиционни политики.
„Те стават още по-стриктни и още по-строги по отношение на инвестирането. Инвестиционната стратегия, която имат пенсионните дружества за първи път ще трябва да се актуализира на всеки 6 месеца. Има много високи изисквания спрямо експертите, които управляват тези средства. Механизмите за контрол са ежедневно следене на целите инвестиционни портфейли.“
Вижте целия разговор във видеото.