Етикети: #доходност #вторапенсия

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ подготви поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

С въвеждането на мултифондовете се въвеждат и нови правила за пенсионните дружества. Тяхната печалба за първи път ще бъде обвързана с доходността, която успеят да постигнат за клиентите си.

От 1 януари 2027 г. се променя из основи философията на таксуване, като се преминава от фиксирани към резултатно ориентирани такси с два компонента. Досега пенсионните дружества събираха основната част от таксите върху постъпващите осигурителни вноски и върху управляваните активи, независимо от постигнатата доходност. Новият модел цели да обвърже в много по-голяма степен възнаграждението на дружествата с реалния инвестиционен резултат за осигурените лица.

Таксата върху всяка осигурителна вноска, която към момента е с максимален размер до 3,75% от вноската, ще започне да намалява поетапно в десетгодишен преходен период, достигайки 2,1%. По този начин се намалява директната тежест върху осигурените лица и се създават условия за по-бързо натрупване на средства по индивидуалните им партиди. Паралелно с това се въвежда втори компонент в таксата, който е обвързан с постигнатата доходност. Така новият модел създава стимули пенсионните дружества да постигат по-висока доходност, тъй като от нея ще зависи печалбата им. На практика това означава преминаване от модел на “гарантирани такси” към модел на “такси срещу резултат”. По този начин се очаква силно засилване на конкуренцията между дружествата и по-ефективно управление на пенсионните спестявания.

Оригиналната статия във в. „24 часа“ може да прочетете тук 

„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.
С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.
В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.
По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.
Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.
Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.

Информацията от сайта на КФН, може да прочетете тук

Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване гостува на сутрешния блок на БНТ „Денят започва“. Тя разясни най-основните ползи от това, че след години на отлагания, реформата във втория и третия стълб на пенсионната система вече е факт след приетите промени в КСО на 05 март 2026 г. от Народното събрание.

От предаването ще научите: Какво означава това за всеки един от нас?

Вчера бе направена голяма и логична стъпка за една съществена модернизация на нашата пенсионна система – нещо, което другите държави са направили от години, а именно преминаването към мултифондова система, обясни тя.
„Тази система ни дава възможност за избор. Досега инвестиционната рамка на всички лица, независимо от тяхната възраст, е една и съща, което е изключително неоптимално и неефективно. Този голям пенсионен фонд ще се раздели на три подфонда, като младите хора на 20 години, които имат много дълъг хоризонт, ще могат да инвестират в един подфонд, който е динамичен и има променливи активи като акции или дългосрочни инструменти, които дават висока доходност през годините. Това ще е валидно за хора между 20 и 50 години. Там тези изменчиви акции и облигации дават много по-висока доходност и много по-различни инструменти. Тези, които са над 55 до 60, преди пенсия, ще бъдат в балансиран фонд, защото колкото повече се увеличава възрастта, рисковете трябва да намаляват. Три години преди пенсия задължително самата инвестиционна рамка се променя за човека, защото всичко, което е натрупано, трябва да бъде съхранено“, допълни Милтенова.

В края на ноември месец всички ще бъдат информирани и поканени да си изберат подфонд, каза още тя.
„Ако осигуреният не го избере, то автоматично, ако е млад, ще бъде насочен към динамичните фондове. След това ще отиде към балансирания. Но по-важното е, че всяка година осигуреното лице може да преминава от фонд във фонд, ако не се чувства достатъчно уверено.“
Евелина Милтенова подчерта, че пенсионните фондове имат много сериозни инвестиционни политики.
„Те стават още по-стриктни и още по-строги по отношение на инвестирането. Инвестиционната стратегия, която имат пенсионните дружества за първи път ще трябва да се актуализира на всеки 6 месеца. Има много високи изисквания спрямо експертите, които управляват тези средства. Механизмите за контрол са ежедневно следене на целите инвестиционни портфейли.“
Вижте целия разговор във видеото.

Българският парламент прие окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които поставят началото на най-мащабната пенсионна модернизация от повече от 20 години. Реформата укрепва втория стълб, въвежда многофондов пенсионен модел и разширява възможностите за дългосрочни инвестиции в икономиката.

Какво означава това за всички нас:

✔️ По-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел
Близо 5 милиона българи получават реална възможност за по-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел – инвестиции, съобразени с възрастта и времевия хоризонт, които позволяват по-силна дългосрочна доходност. Без мултифондовете средната пенсия от втория стълб щеше да е 492 евро, с тях ще стане 763 евро.

✔️Лични спестявания, които остават в семейството
Реформата потвърждава един от ключовите принципи на втория стълб – унаследяемостта. Натрупаните средства представляват личен капитал и се предават на наследниците, което гарантира, че приносът на всеки човек се запазва изцяло в рамките на семейството.

✔️По-ниски такси, по-силен надзор, повече средства за хората

Промените предвиждат оптимизиране на таксите и засилване на контрола върху управлението на пенсионните активи. Това осигурява:

• по-голяма прозрачност,
• по-висока ефективност на управлението,
• по-големи средства в индивидуалните партиди на осигурените лица.

✔️Стратегическо значение за икономиката
Пенсионните активи във втория стълб вече надхвърлят 16 милиарда евро. С новата регулаторна рамка част от тях ще могат да бъдат насочвани към проекти с дългосрочна полза за националната икономика, включително:
• инфраструктура и транспортни коридори
• енергийни системи
• индустриални, технологични и иновационни зони
• дигитална свързаност
Така спестяванията на гражданите ще подкрепят реални проекти в страната, като се превърнат в двигател на икономически растеж.
Показателен пример е участието на големи международни пенсионни фондове – като калифорнийския фонд за държавни служители – в български енергийни активи (какъвто е случаят с ТЕЦ Гълъбово). В бъдеще и българските фондове ще могат да инвестират в подобен тип престижни и стратегически проекти у нас.

✔️Финансова грамотност – ключ към информиран избор
Многофондовият модел предоставя реален избор за осигурените лица. Този избор обаче изисква знание – разбиране на риска, инвестиционна култура и умения за дългосрочно планиране. Реформата отваря вратата към по-широк обществен разговор за:
• управление на личните финанси,
• инвестиционни стратегии,
• финансово планиране през житейските етапи.

📌Като обобщение може да кажем, че промените в КСО реализират едновременно три ключови стратегически цели:
1. По-високи бъдещи пенсии чрез по-ефективно управление на спестяванията.
2. Стратегически инвестиции в икономиката, които подпомагат инфраструктурата и развитието на страната.
3. По-качествено разгръщане на капиталови пазарите и финансово овластени граждани чрез по-висока финансова култура и по-голям избор.

Галерия:

Вносител на Закона за изменение и допълнение на КСО: Деница Сачева като председател на Комисията по труда и социална политика; Диана Йорданова – зам.председател на КФН; Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО, членове на УС на БАДДПО; Представители на парламентарни групи.

П О З И Ц И Я
НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Позиция на пенсионноосигурителните дружества 09.02.2026)

Относно: твърдения на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

Ние, долуподписаните лицензирани дружества за допълнително пенсионно осигуряване в България, категорично се противопоставяме на опитите да се внуши в публичното пространство разделение в индустрията. Пенсионните дружества подкрепяме създаването на подфондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица, по-популярно като въвеждане на мултифондов модел.
Не отговарят на истината твърденията, че законовите промени се правят, за да се облагодетелстват няколко дружества. Няма да коментираме тона, с който се правят тези спекулации – той не отговаря на разбирането ни за култура в общуването.
Пенсионноосигурителните дружества работим усърдно в защита интересите на осигурените лица. Благодарение именно на нашата експертиза, повече от една трета от натрупванията по персоналните партиди на осигурените лица са именно в резултат на генерирана от нас доходност. Обръщаме внимание, че размерът на натрупаните средства, освен от доходността, зависи и от осигурителния доход, 5% от който постъпва в т.нар. втори стълб, регулярността на осигуряването и от времето на натрупване – към момента тристълбовият модел не е преминал през цял осигурителен жизнен цикъл от около 40 г.
Всички ние, долуподписаните пенсионни дружества, споделяме позицията, че въвеждането на мултифондове ще е изцяло в интерес на осигурените лица. Категорични сме, че имаме експертизата, опита и капацитета да се справим с това предизвикателство.

Позицията с оригиналните подписи на Изпълнителнителните директори на пенсионноосигурителни дружества: ПОД „Алианц-България“ АД, ПОД „Бъдеще“ АД, ПОК „Доверие“ АД, ПОК „ДСК-Родина“ АД, „Пенсионноосигурителен институт“ АД, „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ АД, ПОК „Съгласие“ АД, ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД, може да свалите тук 

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова са подготвили въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система. В сайта на КФН може да ги намерите тук

За ваше удобство, копираме отговорите и в нашия сайт:

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МУЛТИФОНДОВИЯ МОДЕЛ И ТАКСИТЕ И УДРЪЖКИТЕ

1. Какво представлява мултифондовият модел?
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

2. Какви подфондове ще има?
1) В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:
а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции)
б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход;
3. консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
2) В ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

3. От кога да очакваме да започне дейността на мултифондовете?
От 1 януари 2027 г., ако се приеме предложеният законопроект.

4. Защо се налага да се чака до 2027 г. ?
За да стартират мултифондовете, освен приемане на промените в КСО, е необходимо:
– да се приемат промени в наредбите и др.под. актове;
– пенсионните дружества да приемат и променят много свои документи (инвестиционни политики, правилници и др.) и да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил;
– лицата, които вече се осигуряват, да имат достатъчно време да се запознаят с подфондовете и да изберат къде да участват;
– да бъдат извършени редица други технически действия, като прехвърляне на активи, разпределяне на лица, които не са направили избор, и мн. др.

5. Вече съм осигурен в УПФ. Кога и как мога да избера по какъв начин да се управляват моите средства?
В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. ще можете да подадете заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където сте осигурен. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да изберете конкретен подфонд (но ако Ви остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително участвате в консервативен подфонд).

6. Какво ще стане, ако не подам заявление за избор до 30 ноември 2026 г.?
В този случай ще бъдете разпределен въз основа на възрастта Ви:
– до 50 г. – в динамичен подфонд,
– от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и
– от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта Ви към 1 януари 2027 г.

7. Предстои ми да започна работа. Как да избера подфонд в УПФ и как да се информирам?
В тримесечен срок от започване на работа можете да изберете в кой УПФ и в кой подфонд да се осигурявате. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява желания от Вас фонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество (запознайте се с важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.);
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас. Тя не Ви задължава и може да изберете друг подфонд. Само ако сте навършили възраст с три години, по-ниска от възрастта за пенсиониране, задължително ще участвате в консервативен подфонд.
Ако не направите избор, ще бъдете разпределени служебно на база възрастта Ви (до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд).

8. Как да избера подфонд в ДПФ, където съм осигурен?
Създаването на подфондовете в ДПФ се извършва по преценка на дружеството, което го управлява. След съобщаване за промените в правилника на ДПФ за създаване на подфондовете (чрез съобщение на сайта на пенсионното дружество, както и чрез уведомление по електронна поща, ако сте избрали такъв начин на комуникация) ще имате 3-месечен срок да подадете заявление в кой подфонд желаете да участвате. До извършването на избор или ако не извършите такъв ще участвате в балансиран подфонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на фонда и подфондовете можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество, където може да видите важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.;
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас.

9. Предстои да стана участник в ДПФ, как да избера подфонд?
Ако ДПФ, където ще се осигурявате с лични вноски или ще бъдете осигуряван с вноски на работодател или друг осигурител, предлага различни подфондове, може да изберете подфонд, където да се управляват Вашите средства, като посочите в осигурителния договор, който сключвате, съответно в документа, с който давате писмено съгласие да Ви осигурява работодателят или другият осигурител.
Относно информирането и консултирането вижте отговора по Въпрос 8.

10. Какво ще се промени при инвестициите?
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

11. Как ще се промени доходността по партидите на осигурените с въвеждането на мултифондовата система и промените в инвестициите?
За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване.
При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Действащ модел
Възраст Подфонд Доходност
от 20 г. до 65 г. Балансиран 2.04%
Коефициент на заместване 12.25%

След въвеждане на мултифондов модел
Възраст Профил Доходност
от 20 г. до 49 г. Динамичен 5.60%
от 50 г. до 62 г. Балансиран 3.46%
от 63 г. до 65 г. Консервативен 1.98%
Коефициент на заместване 21.24%

Графиката може да видите в сайта на КФН – тук

12. Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива?
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

(Подробните примери, илюстрирани с таблици, може да разгледате в сайта на КФН)

13. Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?
1) в допълнителното задължително осигуряване
Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
2) при допълнителното доброволно осигуряване
Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

14. Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1) въвеждането на инвестиционен избор;
2) даването на възможности за по-добра доходност;
3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;
4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;
5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

По данни до септември 2025, близо 5 млрд.лв са спечелили универсалните пенсионни фондове в полза на осигурените в тях за втора пенсия българи. Това обяви членът на УС на БАДДПО, Владислав Русев пред Нова телевизия.
Тези средства не са печалба за дружествата, а остават по партидите на хората: „Средствата във втория пенсионен стълб са законово гарантирани. Натрупаната доходност е допълнителен защитен механизъм, който осигурява допълнителни средства за пенсионерите“ – обясни още той.

Статията във в. „24 часа“ може да прочетете тук.

Ако се въведат мултифондовете, доходът от универсален фонд има потенциал да достигне 1400 лв., обяснява г-жа Лидия Шулева в своя анализ в рубриката „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система  в помощ на своите читатели, в. „24 часа“  продължава да разяснява някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, в рубриката се обясняват детайли за втория и третия стълб. И се дават някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

В броя на в. „24 часа“ от 6 октомври 2025, анализът е на Лидия Шулева – бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, а след това и на икономиката.

Безспорно има сериозен проблем с финансовата стабилност на пенсионната система, тъй като трансферите от държавния бюджет наближават вече около 50%. Препоръките на МВФ са за увеличаване на осигурителните вноски. По принцип правителството в тригодишната прогнозна рамка предвиждаше за 2027 и за 2028 г. с по 1% да се вдигне осигурителната вноска, a МВФ препоръчва вдигането да стане още от 2026 г.

Ако се върнем няколко години назад – от 1997 г., осигурителната вноска е била 37%.

2002 г., когато се въведе задължителното допълнително осигуряване, осигурителната вноска беше 29%. От 2009 до 2015 г. държавата се включи като осигурител с 12%, като вноската се намали на 17%. След това тази функция на държавата осигурител отпадна, но се замести с директни трансфери от бюджета. Всичко това доведе до сегашната ситуация – да се финансират почти половината пенсии с данъци, което заедно с актуализацията всяка година представлява доста сериозен натиск върху бюджета.

Сегашната вноска е 19,8%, от които 5% отиват във втория стълб. Първоначалната идея беше вноската за втория стълб да достигне 7%, но при сегашното състояние на дефицит увеличаването на вноската за втория стълб не мисля, че би намерило поддръжници, имайки предвид, че това ще увеличи още повече дефицита в НОИ.

Поетапното повишаване за две години с по един процент на осигурителната вноска не е неприемливо. Така или иначе в годините до 2007 г. вноската е била 22% – това не е нещо, което не се е случвало и не е довело до никакви сериозни проблеми в икономиката.

Защо обаче това се налага? Трябва да имаме реална представа от демографската ситуация в нашата страна. В момента се пенсионират т.нар. бейби бумъри – хора, родени между 1950 и 1965 г., когато раждаемостта е била 150 хил. деца на година. От 1990 г. досега раждаемостта намалява от 100 хил. годишно до 50 хиляди. Това означава, че един много по-малък брой хора в трудоспособна възраст трябва да плащат осигуровките за пенсиите на пенсионерите.

Трябва обаче да имаме предвид, че хората, които сега се пенсионират, са плащали много по-високи вноски. Както споменах , до 1997 г. вноската е била 37%. Така че, когато сега се атакуват пенсионерите от гледна точка на това, че поради дефицита трябва да се замразят пенсиите и да не бъдат актуализирани всяка година с швейцарското правило, трябва да се има предвид, че всички тези хора са внасяли почти двойно по-големи осигуровки по време на техния трудов стаж.

Така че по-скоро трябва да се мисли за стабилизация на пенсионната система. Тази година имаше един много сериозен анализ на Икономическия и социален съвет, в който се изведоха редица важни стъпки, които биха довели до много по-добра стабилност в пенсионната система. Като премахване на редица социални плащания, с които пенсионната система е натоварена, като например социалните пенсии, които в момента са в бюджета на НОИ.

Второ, нещо, за което се говори от години, е по-сериозен преглед на условията за получаване на пенсиите за инвалидност.

Трето, преразглеждане на ранното пенсиониране, твърде много професии в страната получават право за ранно пенсиониране, което допълнително натоварва системата.

И не на последно място – това е огромното преизчисляване на трудовия стаж . В някои случаи се получава по-висок от възрастта на човека за редица професии. Това води до определяне на едни много високи пенсии и налагане на таван на пенсиите, което пък от своя страна демотивира хората, които плащат вноски на максимален осигурителен праг да го правят. Така че това са накратко някои мерки, които биха имали много по-голямо въздействие по отношение на финансовата стабилност на пенсионната система, отколкото тези 1 или 2% увеличение на осигурителната вноска.

А таванът на пенсиите по принцип трябва да отпадне, защото в момента много хора имат реален, голям осигурителен стаж, те продължават да работят след пенсионна възраст и да се осигуряват дори на максималния осигурителен доход, тяхната пенсия се увеличава, но поради тавана те не могат да вземат определената им пенсия. И както отбелязах, таванът се налага именно заради огромното преизчисляване на стажа на професиите първа и втора категория. Предложението на Икономическия и социален съвет е например преизчислението да не надвишава размера на задължителния за пенсиониране стаж. Така че е

по-добре да има реформа, вместо да се вдигат осигуровките

По принцип във втория стълб беше предвидено вноската да достигне 7%. Но в момента имаме един огромен дефицит в НОИ и не е възможно да увеличим още повече този дефицит, увеличавайки вноската във втория стълб. Ако се проведат всички реформи, за които стана дума, и се укрепи финансовата стабилност на първия стълб с всички предложени реформи, тогава се отваря възможност за увеличаване на вноската във втория стълб.

Трябва да се отбележи, че има едно много несправедливо намаляване на пенсията от първия стълб за хора, които са се осигурявали във втория стълб. Тук се отчита намалението само спрямо реалната вноска. Не се отчита трансферът, който държавата прави към първия стълб. А така или иначе този трансфер допълва осигуровката в първия стълб и трябва да бъде отчетен. По този начин се намалява много рязко пенсията от първия стълб и това води понякога до факта, особено за пенсионерите, които сега се пенсионират, да получават две пенсии по-малко, отколкото една. Това се дължи на това прекомерно и несправедливо намаление на пенсията от първия стълб, от една страна. А от друга страна, се дължи на факта, че вместо 40 години да са внасяни вноските, колкото е целият цикъл на осигуряване, те са се внасяли 20 години. И нещо повече, през целия този период пенсионните фондове бяха задължени рестриктивно да инвестират парите с изключително ниска доходност.

Сега има проект за създаването на така наречените мултифондове, което ще даде възможност през целия цикъл на осигуряване в допълнителното задължително осигуряване инвестициите да се правят съобразно времевия отрязък в целия цикъл, като има възможност да се правят инвестиции с по-висока доходност. Анализите показват, че ако се приложат тези мултифондове – ако при настоящата регулация една средна месечна пенсия от втория стълб би достигнала при 40-годишен цикъл 700 или 800 лв., при инвестиране, следващо жизнения цикъл, пенсията от втория стълб има потенциал да достигне до 1400 лв.

Ако обърнем внимание на някои предложения, които чувам, за закриване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, това означава, че вместо да развиваме втория стълб и да се стремим за постигане на по-висока доходност и потенциал за по-висока втора пенсия, ние трябва да се връщаме към старата система, към все по-големи дефицити предвид демографската криза и към модел, който може да гарантира не повече от 40 – 50% заместване на дохода, върху който се осигуряваш. Освен това средствата – настоящи и бъдещи – по пенсионните партиди са лични и се наследяват за разлика от първия стълб. Конституционният съд излезе преди години с решение, че натрупаните вноски във фондовете са неприкосновени и не могат да се прехвърлят без изричното съгласие на осигурените лица. Подобни опити да се насочват по политически причини към държавния солидарен стълб са несъстоятелни и би било равнозначно на национализация и някой друг да ги харчи.

По отношение на третия стълб – в момента работодателите могат да дадат само 60 лв. за доброволна осигуровка на техен работник или служител, която се признава за данъчни цели. Нормално е тази преференция да се изравни поне с данъчните преференции за ваучери, които са 200 лв.

Трябва да се преразгледат и възможностите за допълнително данъчно стимулиране на работниците и служителите , когато се осигуряват в доброволни фондове. По този начин ще се стимулира развитието на доброволното пенсионно осигуряване, което може да осигури още една допълнителна пенсия.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2024 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.
Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.
През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Работодателските организации подкрепят идеята на Светла Несторова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, да правят вноски за трета пенсия на служителите си при условие, че държавата въведе финансови облекчения за това.

„Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години“, каза Несторова при представянето на доклада за действащата пенсионна система и предложенията за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет.

По думите й: „След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии“.

„Да, първият стълб на пенсионната система ще остане основен, но вторият и третият стълб трябва да бъдат подкрепени“, заяви за „Банкеръ“ и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Тя добави, че БСК подкрепя всяка идея, която цели активизиране на работодателите и работниците за инвестиране в третия пенсионен стълб – този на допълнителното доброволно осигуряване. Сега облекчението е до 60 лева, а работодателите настояват за 120 лева.

Минчева иска също така държавата да вземе мерки за плащането на осигуровки върху реалните възнаграждения.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов те също твърдо подкрепят капиталовите схеми, които са призвани да допълнят държавното пенсионно осигуряване. Застаряването на нацията и намаляването на населението се отразяват тежко на пенсионната система и точно капиталовите схеми са тези, които създават допълнителен доход за бъдещите пенсии, обясни той.

От своя страна председателката на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова потърси съдействието и на Фискалния съвет. На среща с двама от новоизбраните му членове – проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов, бе изразена готовност да се работи за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

Съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, като проблемът се задълбочава поради влошаващата се демографска картина в България. След 20-30 години може да се стигне до там всеки работещ да издържа един пенсионер. Този дисбаланс води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на въпросния дисбаланс са важни капиталовите пенсии от втория и третия стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините.

Как е при ваучерите за храна?

Всеки работодател може да спести на себе си и на свой служител общо до 1278 лева годишно от данъци и осигуровки с ваучери за храна, пресметнаха от Edenred.

Защото разходите през ваучери за храна на стойност до 200 лева на месец са освободени от данъци и осигуровки. Върху тази сума по общия ред би трябвало да се начислят 33.40% осигуровки, като 13.78% са за сметка на служителя или работника, а останалите 19.62% са от джоба на работодателя. Отделно служителят би трябвало да плати 10% Данък общ доход върху сумата от 200 лева.

Разбира се тази методика не може просто да бъде копирана от пенсионните дружества по простата причина, че те биха превеждали осигуровки, а не да трансформират данъци. Но е въпрос на желание и на търсене на взаимно приемлив подход между частните фондове и държавата в името на по-достойни старини на българските граждани.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва сериозен заместващ доход“, отбеляза Несторова.

Първата и основна посока за развитие на системата е да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която получават. Според Несторова сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен:“ Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Оригиналната публикация от сайта на БСК може да прочетете тук