Етикети: #втористълб

Пенсионните активи от 16 млрд. евро се превръщат в ключов дългосрочен капитал

Влизането на България в еврозоната трансформира сектора на допълнителното пенсионно осигуряване от социален механизъм в стратегически двигател на инвестиционния пазар. Това беше основният акцент в дискусионния панел „Пенсионната реформа като капитал: може ли България да създаде дългосрочни инвестиции“, проведен в рамките на финансовия форум Money Growth 2026, организиран от „Капитал“.

Представители на регулаторните институции и бизнеса коментираха как натрупаните над 16 млрд. евро активи в българската пенсионна система могат да се превърнат в устойчив източник на дългосрочно финансиране за реалната икономика и стратегически инвестиционни проекти. Ключова тема в рамките на панела беше и балансът между риск и доходност при новите възможности за инвестиции на капиталовите пазари. Участниците обсъдиха ролята на държавния надзор и необходимостта пенсионноосигурителните дружества да разполагат с достатъчна свобода за изграждане на конкурентни и ефективни инвестиционни портфейли в условията на еврозоната и по-високи капиталови изисквания.

В дискусията участваха заместник-председателят на КФН Диана Йорданова, членовете на УС на БАДДПО – Светла Несторова и Владислав Русев и заместник-председателят на БСК Мария Минчева.

В изказването си, г-жа Несторова постави акцент върху старта на мултифондовата реформа, която определи като най-съществения етап в развитието на сектора през последните години. По думите ѝ промените в Кодекса за социално осигуряване дават реална възможност за избор на осигурените лица, които вече могат да определят инвестиционен профил според своята толерантност към риск – консервативен, балансиран или агресивен. Според нея реформата ще създаде предпоставки както за по-висока сигурност, така и за по-добра дългосрочна доходност на пенсионните спестявания.

Несторова подчерта още, че частните пенсионни фондове вече не са само механизъм за натрупване на средства, а реално изплащат пенсии на своите клиенти. Тя отбеляза, че кумулативно за последните пет години изплащаните от фондовете пенсии са актуализирани с процент над инфлацията, което гарантира запазване и увеличаване на покупателната способност на пенсионерите в дългосрочен план.

Форумът е част от серията бизнес събития на „Капитал“ и през 2026 г. е фокусиран върху ефекта от влизането на България в еврозоната върху капитал, финансиране и инвестиции
Сред ключовите теми са: достъпът до капитал и цената на риска, ролята на капиталовия пазар, институционалните инвеститори (вкл. пенсионни фондове)

 

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

 

Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева

По предварителни данни на пенсионноосигурителните дружества, общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева (близо 16 млрд. евро), както БТА цитира информацията, предоставена Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Само за последните три години – 2023, 2024 и 2025 г., натрупаната инвестиционна доходност по всички пенсионни фондове е над 5,5 млрд. лева (над 2,8 млрд. евро).

През 2025 г. универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26 процента спрямо 5,22 процента през 2024 г. и 8,15 процента през 2023 г.

Доброволните пенсионни фондове постигат още по-висока доходност – 8,07 процента средно за 2025 г., при 6,41 процента през 2024 г. и 7,87 процента през 2023 г.

Данните показват, че пенсионните фондове продължават да създават реална дългосрочна стойност за осигурените лица, въпреки динамичната икономическа и пазарна среда, отбелязват от БАДДПО.

Информацията на БТА може да видите тук

Васил Големански – КФН: Пенсионните фондове са стабилни, над 90% от поднадзорните дружества са готови за еврото

В интервю за „Денят започва“ на БНТ, Васил Големански – Председател на Комисията по финансов надзор, увери гражданите, че секторът на пенсионните фондове в България остава стабилен и добре регулиран.

„По отношение на пенсионните фондове, до тук това, което наблюдавам и нашите данни показват, е, че секторът е доста спокоен в момента. Пенсионните фондове, които отговарят в момента за втори и трети стълб от българската пенсионна система — т.е. универсалното пенсионно осигуряване и доброволното — са относително с добри показатели, добре управляват средствата, които имат“, обясни Васил Големански.
Той обясни, че това е доста добре регулиран сектор, с много строги регулации – ежедневно подават данни към КФН и анализите се правят на ежедневна база.
Комисията за финансов надзор има важни отговорности в процеса по въвеждане на еврото в България, особено в небанковия финансов сектор, обясни още Големански. Той увери, че по-голямата част от поднадзорните дружества са подготвени за прехода, но гражданите трябва да проявяват внимание, особено при съмнителни финансови предложения.
„На първо време всички наши поднадзорни лица, както знаете, съгласно приетото законодателство по повод въвеждане на еврото като българска валута, имат задължение всички търговци от един месец след приемането ни на решението за еврото, т.е. от 8 август, да публикуват в лева и в евро цените. Първото ни основно задължение е това и това трябва да продължи до края на другата година. Това е първото ни основно задължение. Второ, има допълнителни задължения за публикуване и преизчисляване на активите, както и на пенсии, както и за страховки, което трябва да се случи автоматично“, обясни Васил Големански.
От Комисията напомнят, че тя е органът, който отговаря за прилагането на процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.
„До момента нашата информация, т.е. имахме анкета края на май месец с нашите поднадзорни лица. Около 90% от тях декларираха абсолютно готовност, че всичко е наред и няма да имат проблеми с въвеждането“, обясни председателят на КФН.
Във връзка със защитата на потребителите, от КФН напомнят, че гражданите могат да подават жалби и сигнали при съмнения за нередности в небанковия сектор.

Как да изберем универсален пенсионен фонд? Втора част на интервюто с Диана Йорданова по БНТ

При избора на универсален пенсионен фонд, обърнете внимание на следните фактори:
– проследете дългосрочната доходност, поне за 5 години назад;
– проучете какви са таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите;
– проверете и инвестиционната политика на фонда;
– Дружеството трябва да осигурява редовен и лесен, свързан с информация за индивидуалната партида;
– в сайта на КФН можете да намерите данни за доходността, размера на активите, степента на риск и размера и вида на таксите.

Това е обобщението на водещия Светозар Костадинов в авторската рубрика „Лични финанси“ – част от „Денят започва“ по БНТ. Насоките са извлечени от втората част на интервюто с г-жа Диана Йорданова – зам.председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Предаването е излъчено на 24.02.2025 г.

„Планирането на финансовото бъдеще е една от най-важните стъпки, които трябва да предприемат осигурените лица, като изборът на универсален пенсионен фонд (УПФ) е дългосрочен ангажимент, който изисква балансиране на възможностите за растеж с управлението на риска“ – обясни г-жа Йорданова и даде разяснения, свързани със сега действащата система на универсалните пенсионни фондове.

„В момента, според нормативната уредба, дружествата са задължени да управляват капитала балансирано. Независимо от това, всяко дружество има различна инвестиционна стратегия и зависимост от управленските решения и рисковия апетит на самите инвестиционни комитети, се инвестира по различен начин.
По принцип държавните ценни книжа и облигациите са инструменти с по-малък риск, но и гарантирана доходност.
Докато инвестициите в колективни инвестиционни схеми (КИС) – акции на публично търгувани компании, мога да донесат малко по-висока доходност, но са по-рискови, защото финансовите пазари са волатилни – периоди на много висока доходност, могат да бъдат последвани и от периоди с по-ниска“.

Г-жа Йорданова сподели още, че КФН има изключително точни данни и осигурените лица биха могли да се информират по два начина:
1. На страниците на съответните пенсионноосигурителни дружества. Какво трябва да се гледа? Каква доходност има дружеството, минимум на 5 годишен период. Дори и за целия период на съществуване на дружеството. Капиталовите схеми са т.нар. „дълги пари“ – необходим е 40-годишен период на инвестиране, включително за покриване на различни флуктоации на международните пазари – неблагоприятни периоди като кризи, рецесии. Затова е добре да се гледа и доходността от началото на съществуване на дружеството. Това не е гаранция за бъдеща доходност, но все пак човек би могъл да се ориентира каква е стратегията на инвестиране.
2. На страницата на КФН има агрегирана информация за всички пенсионно-осигурителни дружества. Всеки може да влезе и да провери как се представя всяко едно от дружествата и да направи своя информиран избор.

3. Добре е да бъде направена преценка и от гледна точка на таксите, които удържат дружествата. Те имат таван на таксите, но всяко едно от тях, съобразно управленските решения, предлага различни такси, които удържа. Тази информация също присъства на сайтовете на всяко едно дружество, има я и агрегирана, на сайта на КФН.
По отношение на риска, лицата могат да се информират от данните, които КФН публикува за „стандартното отклонение“ – това е т.нар. „коефициен на Шарп“, който показва какъв риск поемат отделните компании.

Цялото интервю може да видите тук 

 

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.

Вноската за пенсиите от втория стълб трябва да се повиши плавно до 10 на сто, според БАДДПО

Интервю на г-жа Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО за БТА

Вноската към капиталовите фондове от втория стълб на пенсионното осигуряване е ниска, в размер на 5 на сто, и отдавна е назрял моментът за преразглеждането й и нейното плавно увеличаване до 10 на сто. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова, след като преди дни Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел и препоръча да се подготвят необходимите промени в частното пенсионно осигуряване с цел да се увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания.

Експертът смята, че трябва да се усъвършенства пенсионното законодателство с въвеждане на мултифондове както за универсалните, така и за доброволните фондове. Всяка забава всъщност поставя пенсионно-осигурителните компании в неконкурентна позиция спрямо други участници на пазара, което силно засяга пряко и самите осигурени лица в България, предупреди Милтенова.

Тя посочи още, че преходът към въвеждането на еврото за пенсионните дружества ще бъде плавен, портфейлите ще се адаптират лесно, а фондовете ще се радват на по-голяма стабилност и възможности в рамките на еврозоната.

Според нея тази положителна перспектива гарантира, че пенсионерите в България могат да очакват сигурно и благоприятно бъдеще.

Частните пенсионни фондове ще могат да изследват по-широк набор от инвестиционни възможности в стабилния и развит пазар на еврозоната, което потенциално ще повиши дългосрочната възвръщаемост, отбеляза тя.

Пълният текст на интервюто, може да прочетете тук 

 

Top