Категория: Съобщения за медиите

При какви условия ще се наследяват вторите пенсии? Има ли случаи, в които това няма да се случва?

Новоприетият закон е изцяло в услуга на осигурените лица. Текстовете им дават възможност да избират различни видове плащания, някои от които имат предвидени условия за унаследяване, а други не. Ето наличните варианти:
От една страна, еднократните и разсрочени плащания се унаследяват по закон. При разсрочените плащания, в случай на смърт на осигуреното лице, на наследниците се изплаща еднократно сумата на дължимите плащания на починалия, които би трябвало да се правят до края на периода.
От друга страна, пожизнените пенсии е предвидено да бъдат три вида и всяко осигурено лице има право да избере един от тях. Унаследяване е предвидено да има в два от тези три вида:
При пожизнена пенсия с гарантиран период и при пожизнена пенсия с период на разсрочено изплащане до навършване на определена възраст. В тези случаи на наследниците се изплаща еднократно настоящата стойност на дължимите плащания до края на тези периоди.
Третата възможна за избор пенсия, това е видът пожизнена пенсия е без унаследяване. Това е възможност за тези осигурени лица, които не държат на унаследяване. Затова спокойно можем да кажем, че няма вариант да има случаи на изплащане на пожизнена пенсия без унаследяване против волята на осигурените лица.
Всички тези варианти са направени, за да може да се даде широк набор от възможности на осигурените лица спокойно да изберат какво да направят с личните си средства, натрупани по партидите им.
След като човек се пенсионира парите от личната му партида ще постъпват в общ фонд. В този случай как ще се случва наследяването им?
Веднага искам да уверя всички осигурени лица, че информацията за състоянието на партидата не се заличава до нейното изчерпване или до края на живота на всеки човек независимо от създаването на общ фонд за изплащане на пенсиите. Това, че фондът се води общ, не означава, че се губи проследяемост на личните партиди. Нито че могат да се вземат пари от партидата на някого и те да послужат за определяне на размера на пенсията на друг.
Процедурата и правилата са ясни, прозрачни и всеки може да се запознае с тях. Размерите на пенсиите се определят и вписват в договори с всяко лице преди парите от партидата да се прехвърлят в този фонд. Наследяването е на база на натрупаната сума по партидата, вида и размера на пенсията за всяко лице, вписани в подписания с него договор.
Създаването на подобен фонд е международна практика при всички капиталови механизми. Една от причините е и защото парите на хората, които вече започват да получават пенсия, трябва да се отделят от парите на хората, които са все още млади и са далеч от пенсия и да се инвестират по-консервативно. Всичко това също е регламентирано в новоприетия закон.

Повод за най-разгорещени дебати в по време на второто четене на промените в КСО предизвика това: как инфлацията ще повлияе на парите, натрупани в партидите. Ще има ли инструменти, чрез които да бъде гарантирано, че сумата след 30 г. плащане на вноски няма да бъде достатъчно висока, за да допълни „първата” пенсия?

Ясно е как инфлацията влияе на парите – на всички пари, не само на тези натрупани в партидите на осигурените във 2-рия стълб лица. Ясно е също, че дружествата при инвестиране на средствата на осигурените лица се стремят да осигурят такава доходност, която да е най-малко равна на инфлацията, за да се съхрани стойноста на спестяванията за втора пенсия във времето. До момента в КСО няма задължение за пенсионно осигурителните дружества да гарантират доходност, която да покрива инфлацията, но въпреки това, както се вижда от резултатите, тази цел е постигната. За колко други законово регламентирани спестовни продукти в България може да се каже същото? Не е невъзможно да се въведе и такава гаранция, но това би означавало да се преработи целият модел на инвестиционни ограничения и видове инвестиции. Следва също, в пенсионно осигурителните дружества, да се създаде специализиран резерв за покриване на тази гаранция с регламентирани условия за неговия размер и начин на финансиране.
В допълнение независимо от създаването на общ фонд за изплащане на пенсиите. Това, че фондът се води общ, не означава, че се губи проследяемост на личните партиди. Нито че могат да се вземат пари от партидата на някого и те да послужат за определяне на размера на пенсията на друг.
Процедурата и правилата са ясни, прозрачни и всеки може да се запознае с тях. Размерите на пенсиите се определят и вписват в договори с всяко лице преди парите от партидата да се прехвърлят в този фонд. Наследяването е на база на натрупаната сума по партидата, вида и размера на пенсията за всяко лице, вписани в подписания с него договор.
Създаването на подобен фонд е международна практика при всички капиталови механизми. Една от причините е и защото парите на хората, които вече започват да получават пенсия, трябва да се отделят от парите на хората, които са все още млади и са далеч от пенсия и да се инвестират по-консервативно. Всичко това също е регламентирано в новоприетия закон.

Повод за най-разгорещени дебати в по време на второто четене на промените в КСО предизвика това: как инфлацията ще повлияе на парите, натрупани в партидите. Ще има ли инструменти, чрез които да бъде гарантирано, че сумата след 30 г. плащане на вноски няма да бъде достатъчно висока, за да допълни „първата” пенсия?
Ясно е как инфлацията влияе на парите – на всички пари, не само на тези натрупани в партидите на осигурените във 2-рия стълб лица. Ясно е също, че дружествата при инвестиране на средствата на осигурените лица се стремят да осигурят такава доходност, която да е най-малко равна на инфлацията, за да се съхрани стойноста на спестяванията за втора пенсия във времето. До момента в КСО няма задължение за пенсионно осигурителните дружества да гарантират доходност, която да покрива инфлацията, но въпреки това, както се вижда от резултатите, тази цел е постигната. За колко други законово регламентирани спестовни продукти в България може да се каже същото? Не е невъзможно да се въведе и такава гаранция, но това би означавало да се преработи целият модел на инвестиционни ограничения и видове инвестиции. Следва също, в пенсионно осигурителните дружества, да се създаде специализиран резерв за покриване на тази гаранция с регламентирани условия за неговия размер и начин на финансиране. В допълнение няма единно становище в международната практика доколко този вид гаранция, която звучи уж чудесно, е в полза на осигурените лица. Много е вероятно, особено в периоди на завишена инфлация, подобно изискване да провокира по-рисково инвестиционно поведение от страна на осигуряващия гаранцията. Възниква и въпросът какво ще бъде поведението на инвеститора в периоди на занижена инфлация или дефлация и дали няма да ограничи инвестиционния резултат и доходността до тези по-ниски нива, защото ще си е изпълнил ангажимента за гаранцията.
Подобна идея поражда и редица други дискусии като това коя точно инфлация ще бъде предмет на гаранцията – местната в България или на ЕС и т.н.
Как ще коментирате възможността за прехвърляне на парите от партидите от частните фондове в НОИ? Фактът, че няма вариант да се прехвърлят парите, заедно с натрупаната до момента доходност, а само натрупаните вноски не ощетява ли хората?
Във въпросът се съдържа невярно твърдение. Не вярно, че в НОИ се прехвърлят само парите от вноските. Вярното е, че в НОИ се прехвърля цялата натрупана партида заедно с частта от разпределената доходност. Законът не освобождава дружествата от задължението да прехвърлят цялата сума, натрупана в партидата, ако тя е повече от сумата на вноските в нея.
Всички пари натрупани в партидите са собственост на осигурените лица и няма нито една възможност каквато и част от тях да бъде задържана или преведена в дружествата, които са отделни юридически лица от самите пенсионни фондове. Няма различен регламент на закона, когато възникне право за ползване на парите от партидата – винаги се изплаща цялата сума или на наследниците или на НОИ и Сребърния фонд. В случай на превод към НОИ и Сребърен фонд обаче наследниците губят право да получат натрупаните пари по партидата.

Лицата, избрали да променят осигуряването си, може да изберат да се върнат обратно в частния, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст. Бихте ли коментирали и тази възможност?
Кандидат-пенсионерите имат право в рамките на графика да си прехвърлят пенсиите както към НОИ, така и от НОИ към частните фондове. Това е добра възможност да се върнат отново във втория капиталов стълб, като си прехвърлят средствата в частен фонд, където те се инвестират благоразумно и се трупа доходност. Трябва да имат предвид, че за времето, когато пенсионните им спестявания от втория стълб са били временно в НОИ, по тях не се е трупала допълнителна доходност, защото в солидарния стълб (ДФ „Пенсии“ на НОИ) не са предвидени инвестиции, а само събиране на средства на осигуряващи се сега и изплащане на пенсии на текущи пенсионери.

Смятате ли, че е нужна по-сериозна кампания, чрез която хората да бъдат запознати с това, какво точно се случва с вноските, които правят за втора пенсия, с продуктите, които предлагат пенсионноосигурителните дружества и други съществени елементи на осигуряването?
Пенсионно осигурителните дружества и сега комуникират с техните клиенти. Включително и за да ги информират за важни промени в законодателството, които се отнасят до тях. Разбира се, след като законът бъде обнародван и бъдат приети съответните промени в подзаконовите нормативни актове и правилниците на универсалните фондове, ще трябва доста интензивно да представим на своите клиенти тези промени. Това може да означава и реализация на обща инфрмационна кампания от страна на Асоциацията, особено що се отнася до онези клиенти, на които през следващите няколко години ще възникне право да получават пенсионни доходи от универсалните фондове.
Управителен съвет на БАДДПО

dir.bg_BADDPO_otgovori_01.03.2021

Становище на БАДДПО относно публикуван материал на страницата на Дир.бг:

Уважаеми г-н Стефанов,
г-жо Брайкова,

На 12.02.2021 г. в категория „Бизнес“, на Дир.бг е публикуван материал със заглавие „Какво значение имат наследниците, когато няма какво да наследят?“. Бихме искали да опровергаем поредната неистина, изречена по повод дейността по допълнително пенсионно осигуряване.

Неистината е свързана точно с твърдението, изведено като заглавие на публикацията, а именно: „Какво значение има какъв е кръгът на наследниците, когато те няма какво да наследяват? Наследник на нула е наследник на нула, независимо дали тези хора ще са 10 или 5, в крайна сметка“, категорична е Григорова.“.
За да не бъдат въвеждани в заблуждение Вашите читатели, сме длъжни да заявим – наследниците на починало осигурено лице в УПФ и ППФ, получават пълния размер на натрупаната сума по индивидуалната му партида.

Изплатените средства, от УПФ и ППФ, на наследници на починали осигурени лица и на хора, с трайна неработоспособност, по данни на КФН, само за деветмесечието на 2020 г., възлизат на 26 931 000 /двадесет и шест милиона деветстотин тридесет и една и хиляди/ лв., а от 2006 г. до края на третото тримесечие на 2020 г. – на 212 344 000 /двеста и дванадесет милиона триста четиридесет и четири хиляди/ лв., което е доста по-различно от твърдението, в публикувания от Вас материал.

С уважение,
Евелина Милтенова
Председател

Във връзка с внесени предложения от няколко народни представители от парламентарната група „БСП за България“, както и на отделните предложения от народния представител Александър Сиди по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), бихме искали да изкажем учудването си, че толкова драстични промени се предлагат между двете пленарни четения на проектозакона. Проектозаконът бе внимателно оформен от Работната група, която в продължение на две години разглеждаше всички варианти, осъзнавайки високата степен на важност за нормалното започване на процеса по изплащане на пенсиите на хората. За този период бяха обсъдени много предложения и отхвърлени някои, като нарушаващи правата на пенсионерите.

Предложенията на БСП категорично не съответстват на разработения законопроект. Те са в различна посока и носят огромния риск, че за да заработят, трябва да се промени съществено и останалата част от законопроекта, т.е. трябва да се пренапишат наново основни текстове в ЗИД на КСО. Това означава блокиране на целия процес, връщане с години назад на процедурата и заплаха за нормалното протичане на процеса по изплащане на пенсиите, който трябва да започне през месец септември. Така на практика се блокира цялата реформа в пенсионно осигурителната система в страната, започната през 1999 г., и провеждана с активното участие на правителства и експерти на БСП.

Само някои от аргументите по предложенията на БСП:

1. Предлаганата гаранция на дневна база е феномен и създава изцяло нов регламент за гарантиране на вноските и то във фазата на натрупване. Доколкото сме запознати и никоя друга финансова институция, включително и държавна, в България, не предлага такава гаранция.

2. Предложената промяна уж цели гарантиране на т.нар. реална доходност или минимум покритие на инфлацията. За да се реализира това предложение е необходимо да се създаде изцяло нов инвестиционен режим, който да включва инструменти, предназначени за поемането на такава гаранция, както и създаването на нов тип резерви, тъй като с предложените в законопроекта тя не би могла да бъда покрита. Инвестиционна политика, насочена към гарантиране на реална доходност, би означавало агресивна и рискова от инвестиционна стратегия, нещо което противоречи на същността на пенсионния фонд.

3. Няма никаква икономическа логика, таксата за управлението на фондовете за плащания да бъде обвързана с постигната от тях доходност, при условия, че от тях ще се извършват регулярни плащания и основната цел при тяхното инвестиране ще бъде запазването на стойността им, а не толкова увеличаването й.

Отново обръщаме внимание, че тези предложения на народните представители от ПГ „БСП за България“, не могат да бъдат приети самостоятелно, без да бъдат направени съответните принципни промени във всички останали текстове на законопроекта относно необходимите резерви, инвестиционен режим и т.н., които по естеството си биха представлявали изцяло нов законопроект. Този курс и насоченост са опасни и срещу интереса на осигурените лица.

Също така бихме искали да обърнем внимание на предложенията на народния представител Александър Сиди, които биха могли да доведат до това, че само в първите пет години след влизането в сила на тези недопустими промени в закона около 100 000 човека ще загубят правото си да си получат парите от 2-ри стълб. И всяка следваща година този брой ще се увеличава все повече, т.е. все повече осигурени лица ще остават без достъп до парите си от ДЗПО.

Надяваме се, че народните представители ще проявят мъдрост и отговорност към правата на осигурените лица и няма да гласуват промени, които ще застрашат интересите им.

ПОЗИЦИЯ
относно предложенията, направени от БСП

Във връзка с предложенията за промени, в приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, на група народни представители от ПГ „БСП за България“, имаме възможност отново да потвърдим позицията си, че на този етап е абсолютно неприемливо да се предлагат принципни и съществени промени в текстовете на законопроекта, по който е постигнат обществен консенсус. Както нееднократно сме отбелязвали, този консенсус беше постигнат след продължителни дискусии, и задълбочени финансови и актюерски разчети. Предлагането на промени в последния момент, които засягат концепцията и основните принципи на законопроекта, без необходимата финансова обосновка, оценка на въздействието и съгласуваност с останалите текстове на законопроекта, но с добре звучащото твърдение, че се създават по-големи гаранции за правата на пенсионерите, води единствено до поредната безплодна дискусия в публичното пространство и създава риска, да се поемат кухи обещания, без никой да е наясно, дали ще бъде възможно фактически да се гарантират.
С оглед гореизложеното, не приемаме част от предложенията на народните представители от ПГ „БСП за България“, а именно:

1. За създаване на § 8а, с който се изменя чл. 129, ал. 12.
Предложената промяна, създава изцяло нов регламент за гарантиране на вноските и то във фазата на натрупване. Както беше отбелязано по-горе по този въпрос е постигнато принципно съгласие при подготовката на законопроекта, да се гарантират вноските към момента, в който лицата придобиват право на пенсия. Съображенията за това са свързани с дългосрочния хоризонт на пенсионните спестявания, в рамките на който пенсионноосигурителните дружества имат възможност да ги управляват по начин, по който при пенсиониране – събитие, което по принцип би могло да се прогнозира, да изпълнят поетите гаранции. Предвид възможността на осигуреното лице да прехвърля средствата, натрупани в индивидуалната му партида от универсален пенсионен фонд в Сребърния фонд, по всяко време, направеното предложение на практика превръща гаранцията на сумата на брутните вноски, към момента на пенсиониране, в гаранция, дължима във всеки един момент от близо 40-годишния период на осигуряване. Доколкото решението на лицата, дали и кога да прехвърлят средствата си в Сребърния фонд, не би могло да се прогнозира, на практика е невъзможно да се създадат и съответни гаранционни механизми, когато лицата се прехвърлят в моменти на неблагоприятно развитие на капиталовите пазари. Това поставя няколко фундаментални проблема:
– предлаганата гаранция на дневна база е феномен. Доколкото сме запознати и никоя друга финансова институция, включително и държавна, в България, не предлага такава гаранция;
– ежедневната гаранция създава риск от злоупотреба и възползване от моментни конюнктурни промени на пазара, които дружествата не могат да контролират, нито имат право да откажат на осигурени лица, които прехвърлят средствата си, единство възползвайки се от тези конюнктурни промени;
– необходимо е създаването на съответните резерви за покриването на тази гаранция, различни от тези, които са предложени в законопроекта.

2. За промяна в § 21, т. 2
Предложената промяна по т. 1 цели гарантиране на т.н. реална доходност или минимум покритие на инфлацията. Тази хипотеза на пръв поглед привлекателна е практически неизпълнима, защото:
– в България липсват финансови инструменти, чиято доходност да е функция на инфлацията;
– доходността по ДЦК на България, дори и с 10-годишен матуритет, е едва приблизително 0,5%, при инфлация 1,5-2,5%;
– инфлацията в България е функция на множество обективни и субективни процеси и решения (курс на американския долар, цена на петрол и газ, цени на ел. енергия, вода, отопление, ръст на възнаграждения, политика на централни банки и др.);
– инвестиционна политика, насочена към гарантиране на реална доходност, би означавало агресивна и рискова от инвестиционна стратегия, нещо което противоречи на същността на пенсионния фонд;
За да се реализира това предложение е необходимо да се създаде изцяло нов инвестиционен режим, който да включва инструменти, предназначени за поемането на такава гаранция, както и създаването на нов тип резерви, тъй като с предложените в законопроекта тя не би могла да бъда покрита.
Предложената промяна по т. 2 приравнява пенсиите от универсален пенсионен фонд на т.нар. анюитети. Такива финансови решения съществуват, но изискват съответните специализирани резерви, каквито вносителите на предложенията не са предвидили. За да гарантират пожизнено плащането на определена сума, предлагащите тази услуга (предимно застрахователни компании) изискват:
– минимален размер на натрупаната сума (50-100 хиляди евро);
– прилагат такси в кумулативен размер (начални и ежегодни) около и над 20% от сумата.

3. За промяна в § 37, т. 1
Няма никаква икономическа логика, таксата за управлението на фондовете за плащания да бъде обвързана с постигната от тях доходност, при условия, че от тях ще се извършват регулярни плащания и основната цел при тяхното инвестиране ще бъде запазването на стойността им, а не толкова увеличаването й. Това предполага консервативна и краткосрочна инвестиционна стратегия, която предпоставя и сравнително ниска доходност. По предложения начин таксата се формира обичайно при дългосрочни инвеститори, които поемат и по-висок риск, с цел постигане на по-висока доходност.

Отново обръщаме внимание, че посочените по-горе предложения на народните представители от ПГ „БСП за България“, не могат да бъдат приети самостоятелно, без да бъдат направени съответните принципни промени в законопроекта относно необходимите резерви, инвестиционен режим и т.н., които по естеството си биха представлявали изцяло нов законопроект.

Управителен съвет на БАДДПО

Във връзка с внесено становище на КНСБ по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), бихме искали да изкажем учудването си, че това се случва между двете пленарни четения на проектозакона. КНСБ бяха част от Работната група, която в продължение на две години обсъждаше този законопроект, който е от висока степен на важност за нормалното започване на процеса по изплащане на пенсиите на хората. За този период бяха обсъдени много предложения и отхвърлени някои, като нарушаващи правата на пенсионерите.

С настойчивото повтаряне на едни доказано неработещи и отхвърлени на всички нива на тристранния и обществен диалог предложения, на практика се обезсмисля цялата реформа в пенсионно осигурителната система в страната, започната през 1999 г., с активното участие на КНСБ.

Отново ще повторим някои от аргументите, които правят предложенията на КНСБ несъстоятелни:

1. Предложението на КНСБ за единствена и само на един вид пенсия от УПФ (пожизнена, без право на онаследяване и без оглед на нейния размер) цели приравняване на вида пенсия от фонд „Пенсии“ на ДОО и от Универсалните пенсионни фондове, което отнема възможността на хората да се възползват от предимствата на универсалните фондове. Създава се реална опасност, работещите да бъдат лишени от средствата в собствените им партиди, както и предпоставки, допълнително стимулиращи прехвърлянето на средства от капиталовите пенсионни схеми към ДОО.

2. Пряко ще бъдат ощетени 1/3 от хората, които няма да имат необходимия за държавна пенсия стаж за пенсиониране, а само навършена възраст. Ако бъдат приети предложенията на КНСБ, те няма да получат достъп до своите спестявания, които ще бъдат единственият им доход от пенсионната система за периода до придобиване на право за получаване на пенсия от държавата.

3. Предложението накърнява правата на наследниците на осигурените в универсални фондове, които няма да могат да получат спестените от техните близки пари, в универсален фонд, ако предложенията бъдат приети.

Като цяло се надяваме, че предложенията на КНСБ няма да бъдат взети под внимание при окончателното решение за придържането към настоящия вариант на ЗИД на КСО и недопускане на промени в ущърб на интересите на осигурените лица. Тези предложения изцяло накърняват правата на осигурените лица и ще доведат до ограничаване на правата на 3 млн. трудещи се българи и на техните наследници, както и до задълбочаване на проблемите, породени от демографската криза и лишаването на българската икономика от милиарди левове инвестиционен ресурс.

От името на УС на БАДДПО
Евелина Милтенова Председател

Пълен текст на Становището на БАДДПО, изпратено на 27.01.2021 г. до Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и до Комисията по бюджет и финанси на 44-то Народно събрание:

УВАЖАЕМИ Д-Р АДЕМОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
С настоящото писмо, бих искала да Ви информирам, че всички пенсионноосигурителни дружества – членове на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) се запознаха и обсъдиха с нужното внимание публикуваното Становище на КНСБ с изх. № 02-01-22/12.01.2021 г. относно ЗИД на КСО.
В резултат на извършеното обсъждане, от БАДДПО бихме желали да Ви представим следното наше становище:
1. Считаме, че предлаганото от КНСБ приравняване на условията за придобиване право на пенсия от универсален пенсионен фонд (УПФ) с условията за получаване на пенсия от фонд „Пенсии“ на ДОО уврежда интересите на осигурените лица.
Лицата, които са се осигурявали на минимален осигурителен доход, биха изгубили своите средства, натрупани в УПФ, ако решат да ги прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО, защото държавната им пенсия няма да бъде увеличена. Същевременно, предвид минималния й размер, същата не може да бъде и намалена, съответно тези лица ще продължат да получават минимална пенсия, но същевременно ще изгубят средствата си в УПФ, което обезсмисля избора им да прехвърлят парите си от универсалния фонд. Ако средствата им останат в УПФ (макар и да са в нисък размер), то лицата съгласно предложения от МС Законопроект биха могли да ги изтеглят еднократно или разсрочено.

Ощетени при т.нар. „избор на осигуряване“ биха били и лицата с непълен осигурителен стаж, както и наследниците на починалите осигурени лица. По наши разчети над 1/3 от лицата няма да имат необходимия за държавна пенсия стаж за пенсиониране, а само навършена възраст. В този смисъл, съгласно предлагания от МС ЗИД на КСО, този значителен брой лица могат да разчитат на натрупаните си в УПФ средства (макар и с нисък размер) и да имат достъп до тях при навършване на пенсионна възраст, т.е. преди да са получили държавната си пенсия ще имат доход. Не малък брой лица най-вероятно никога няма да достигнат изискуемия от държавата осигурителен стаж, поради което и предвид изложения от нас аргумент чрез предложението на КНСБ на практика те ще бъдат лишени от личните си спестявания в УПФ.

2. Считаме, че предложението на КНСБ за унифициране на условията за пенсията от ДОО и УПФ, без възможност за видове пенсионни продукти от пенсионноосигурителните дружества, отново е в ущърб на осигурените лица.
Всъщност, предлаганата със Законопроекта пенсия от УПФ е само една – лична, пожизнена. Еднократните и разсрочени плащания са допустими само в случаите, когато натрупаните средства по индивидуалните партиди в УПФ са недостатъчни за формиране на определен размер на пенсия, който е икономически оправдан да бъде изплащан пожизнено. Изплащането на пенсии с незначителен месечен размер не е в интерес нито на осигуреното лице, нито на пенсионноосигурителните дружества. Ето защо, нашето мнение е категорично, че предлагането единствено и само на един вид пенсия от УПФ (пожизнена, без право на унаследяване и без оглед на нейния размер) цели приравняване на вида пенсия от фонд „Пенсии“ на ДОО и от УПФ, което отнема предимствата на УПФ, има реална опасност да се лишат хората от собствените им партиди и биха се създали предпоставки, допълнително стимулиращи прехвърлянето на средства от капиталовите пенсионни схеми към ДОО.
Наред с това, акцентираме на колосалните различия в начина, по който се отчита стажа при солидарния стълб (НОИ), при който има чести случаи на неплатени вноски, но запазени пенсионни права спрямо втория стълб, при който се захранват партидите на лицата само при реално постъпили вноски. Това е достатъчно основание, което доказва колко е грешен подходът и прави самото предложение на КНСБ неприложимо.
Както Асоциацията винаги е отстоявала твърда позиция по отношение на всички опити за приравняване на условията за придобиване на пенсионни права за пенсия от държавния стълб и ДЗПО, така и сега БАДДПО изрично не приема предложенията и исканията на КНСБ.

Надяваме се, че горните бележки и обосновано становище ще бъдат взети под внимание при взимане на окончателно решение за придържането към настоящия вариант на ЗИД на КСО и недопускане на промени в ущърб на интересите на осигурените лица.

С уважение,
Евелина Милтенова
/Председател на БАДДПО/

Становище на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване във връзка публична процедура за обществено обсъждане на проект за ЗИД на КСО

Само приемане и гласуване от Парламента на предложения за обществено обсъждане ЗИД на Кодекса за социално осигуряване може да гарантира правата на гражданите, които очакват справедлива пенсия спрямо внесените си осигурителни вноски. Дружествата са в пълна готовност да започнат изплащането на допълнителните пенсии от есента на 2021 г. Това се казва в официалната позиция на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, изпратена до министъра на труда и социалната политика, г-жа Деница Сачева, в рамките на процедурата по съгласуване на законопроекта.

Законовата регулация е критично важна и се обсъжда в продължение на повече от три години в работна междуведомствена работна група, водена от МТСП, в която участие са взели активно представители на държавни институции, министерства, работодателски организации и синдикати. В проекта на законопроекта има много позитивни предложения като: ясно дефинирани видове плащания и условията за тях; възможност за осигурените лица да изберат подходящ за тях пенсионен продукт; отделяне на средствата за изплащане в отделни портфейли/резерви; повишени капиталови изисквания; гаранция на брутните вноски; повишени изисквания за предоставяне на информация; разширени права на наследниците и много други.

Оценяваме положително постигнатия конструктивен диалог между социалните партньори, които принципно подкрепиха законопроекта, регламентиращ фазата на изплащане, по време на извънредното он-лайн заседание на НСТС в понеделник, 07.12.2020 г., като са дискутирани и други предложения.

„Законопроектът има много позитиви, които приветстваме и за чието включване сме работили няколко години в работната група. Наред с това дружествата очертават и някои зони на подобрение в процеса на одобрение на ЗИД-а, които ще доусъвършенстват и допълнят адекватно регулацията и дейността на целия пенсионно-осигурителен сектор. За Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, навременното приемане на ЗИД-а ще е определящо за плавния старт на изплащане на допълнителните пенсии от капиталовите стълбове от септември 2021 г.“, посочи Евелина Милтенова, председател на БАДДПО. „Ако законопроектът не се придвижи към Народното събрание след общественото обсъждане и няма работеща регулаторна уредба за вторите пенсии, то това би засегнало драстично интереса на осигурените лица, както и би се отразило негативно на българския капиталов пазар и Българската Фондова Борса. Опасяваме се, че забавянето на законопроекта ще се отрази на доверието в тристълбовия пенсионен модел и от там може да рефлектира върху цялата икономика на държавата.“, допълни тя.

Предложеният от МТСП законопроект защитава цялостния формат на пенсионната система в съчетанието на различните стълбове към момента, защото разходопокривния отразява солидарността между поколенията и ангажимента на държавата да осигури пенсии на всички граждани, а капиталовият – личният принос на всеки осигурен, което е своеобразна защита срещу влиянието на неблагоприятните демографски процеси.

За Евелина Милтенова:

Евелина Милтенова, CFA, eMBA, е председател на Управителния съвет на БАДДПО от декември 2018 г. Тя се е изградила професионално в сферата на финансовия сектор и инвестициите, като е натрупала задълбочени познания и дългогодишен опит в областта на банковото дело и фондовата индустрия с фокус на капиталовите пазари у управлението на активи. През професионалната си кариера от над 20 години, тя е заемала ръководни длъжности в международни банки в България, вкл. ИНГБанк и Райфаизен Банк (България), където e била 12 г. Изпълнителен директор и член на УС с ресор финансови пазари и ликвидност. Като утвърден финансов експерт и един от първите в страната сертифицирани финансови аналитици от CFA Institute (2001 г), САЩ, в своята дейност тя е тясно свързана с развитието на пенсионната индустрия в България и капиталовите стълбове.

За Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване е създадена през 1997 г. След 2000 г., когато дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, преминават през процедура по лицензиране, в нея членуват само такива, които имат лиценз за осъществяване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване. В момента, в нейния състав влизат девет лицензирани пенсионно осигурителни дружества, които към деветмесечието на 2020 г., управляват над 16 млрд. лв. нетни активи, които представляват пенсионните спестявания на над 4.8 милиона български граждани. В управителния съвет на БАДДПО влиза по един представител на всяко едно дружество член.

Към момента фондовете преодоляха изоставането от кризата, заяви Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

Независимо от COVID кризата, която удари пазарите в началото на 2020 г., доходността на универсалните фондове вече е положителна. Това заяви членът на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и председател на управителния съвет на Пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ – Даниела Петкова, в предаването Седмицата на Дарик.

Г-жа Петкова защити правото на всеки осигуряващ се да избере дали да остави парите в личните си партиди в универсален пенсионен фонд или да ги влее в общия бюджет на държавното осигуряване, стига това да става в условия на ясно информиране и без подвеждане.

„Очаква се първите жени, родени през 1960 г., да започнат да получават пенсии от универсалните фондове през октомври следваща година“, посочи Даниела Петкова. „За следващите пет години очакваме около 200 хил. човека да се пенсионират и да получават и пенсии от универсалните пенсионни фондове. При капиталовото осигуряване всякакви средни суми са условни, но последните данни на КФН, където са изчистени неактивните партиди, показват, че средната натрупана сума в партидите на първите пенсионери е около 5 хиляди лева. Около 35% от тях, обаче, няма да получат пенсии от ДОО, а ще разчитат само на натрупаните в пенсионния им фонд средства. Това е така, защото те нямат необходимия стаж за получаване на пенсия от държавата“, допълни тя.

Тя защити цялостния формат на пенсионната система в момента, като според нея не трябва да се противопоставят стълбовете, защото разходопокривния отразява солидарността между поколенията и ангажимента на държавата да осигури пенсии на всички граждани, а капиталовият – личният принос на всеки осигурен, което е своеобразна защита срещу влиянието на неблагоприятните демографски процеси.

„По време на криза, всеки лев, без значение на пенсионер или работещ, даден в ръцете му, за да може да излезе на пазара и по този начин да подкрепи бизнеса, купувайки неговите стоки и услуги и да подкрепи брутния вътрешен продукт, като увеличи потреблението, е добра мярка“, подчерта тя. В този смисъл, бързото регламентиране на фазата на изплащане е още по-важно и като антикризисна мярка, защото осигурените лица ще получат достъп до свеж финансов ресурс. Повече налични средства в населението, ще увеличат възможностите за потребление и посрещане на неотложните нужди, особено що се отнася до хората над 60 години, какъвто е случая с пенсионерите в универсални фондове.

Даниела Петкова нарече опит за масова измама, медийните изяви на говорители, които твърдят, че доходността на фондовете е отрицателна и припомни, че от 12 милиарда лева вноските в универсалните пенсионни фондове са увеличени до 13.5 милиарда лева и увери вложителите, че парите им са на сигурно място в пенсионните фондове.

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване напомня на вложителите, че могат във всеки момент да се информират за собствените си партиди и лично да се уверят, че парите им се управляват професионално и прозрачно.

За Даниела Петкова:

Даниела Петкова е председател на УС на ПОК „Доверие“. Тя е един от пионерите в сферата на допълнителното пенсионно осигуряване в България. Започва работа в компанията малко след създаването й през 1994 г., като главен счетоводител, като последователно заема позициите финансов директор, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет. Носител на приз „Буров“ за финансово управление от фондация „Атанас Буров“ и награда за принос в развитието на осигуряването в България на фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“

За Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване е създадена през 1997 г. След 2000 г., когато дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, преминават през процедура по лицензиране, в нея членуват само такива, които имат лиценз за осъществяване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване. В момента, в нейния състав влизат девет лицензирани пенсионно осигурителни дружества, които към деветмесечието на 2020 г., управляват над 16 млрд. лв. нетни активи, които представляват пенсионните спестявания на над 4.8 милиона български граждани. В управителния съвет на БАДДПО влиза по един представител на всяко едно дружество член.

Повече инфрмация: БАДДПО_прессъобщение_2020.11.30

24.11.2020 г.

Анастас Петров, член на УС на БАДДПО, в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на bTV.

23.11.2020 г.

Владислав Русев, член на УС на БАДДПО, в предаването „Темите“ по ТВ Европа.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на ТВ Европа.

21.10.2020 г.

Интервю с участието на г-н Владислав Русев, Главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“, в предаването „Светът е бизнес“ по BloombergTV.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на BloombergTV.

11.11.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Банкеръ.