Категория: Съобщения за медиите
Светла Несторова: Нужни са стимули към работодателите, за да осигуряват допълнително служителите си за трета пенсия
Членовете на УС на БАДДПО взеха участие в събитието, организирано от Икономическия социален съвет с главна тема: Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване, проведено на 24.02.2025 г.
По време на представянето на доклада, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО направи изказване, свързано с ползите от третия стълб и насоки как той би работил по-ефективно за осигурените.
„Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез Доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години“, заяви тя.
„След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в Доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии“, посочи Несторова.
Светла Несторова припомни и че в докладите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Икономическия и социален съвет (ИСС) има конкретни препоръки да се премахне умишлено създадената „конкуренция“ между първи и втори стълб, която в момента работи в ущърб на осигурените лица. Основен елемент от това би следвало да се даде възможност на хората да избират именно в момента на пенсиониране дали да се прехвърлят изцяло в първия стълб или да получават две пенсии, защото едва накрая на трудовия си път имат точна и пълна информация за размера на пенсията си и размера на натрупаните във втория стълб средства. Друг такъв проблем е и т.нар. „коефициент на редукция“ на пенсията им от ДОО, който в момента не отчита правата, които са придобили от участието на Държавата като трети осигурител и всъщност несправедливо наказва гражданите, които избират да имат втора пенсия.
По думите й замисълът на тристълбовия модел е да работи в хармония, като основната цел е да осигури добър заместващ доход и този модел няма разумна алтернатива.
„Всички държави, които са правили в миналото компромиси с втория стълб, сега отново се връщат към капиталови пенсионни схеми, защото това е единственото рационално решение“, категорична е Несторова.
На форума се изказаха и други експерти, които имат наблюдения върху цялостния процес на развитие на допълнителното пенсионно осигуряване в България от самото му начало.
„Хората не трябва да живеят в страх за бъдещето си, а да са уверени, че ще имат достойни старини“, посочи Деница Сачева, Председател на Комисия по труда и социалната политика в Народното събрание, по повод на доклада на ИСС.
Тя добави, че е време да се наблегне и на финансовата грамотност, която да започва от училище и да продължава през целия живот.
Д-р Хасан Адемов, бивш социален министър и настоящ член на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, добави, че пенсионната система през годините се е превърнала в универсален донор за много сектори и затова сега виждаме дефицит от 11 млрд. лв. Според него тристълбовият модел дава своите резултати, но недостатъците са плод на политически решения. Д-р Адемов е и на мнение, че мултифондовата реформа ще е полезна, защото най-накрая ще обвърже жизнения цикъл с възможността за избор по какъв начин да бъдат управлявани средствата на хората.
Икономическият и социален съвет застава изцяло зад тристълбовия пенсионен модел на България
Икономическият и социален съвет (ИСС), с всичките си членове, застава изцяло зад тристълбовия пенсионен модел – това обяви Зорница Русинова, председател на ИСС на специално организираното събитие, на което бе представен задълбочен анализ на пенсионната система и проведена дискусия. Публичният дебат се води в столичния „София Хотел Балкан“. На събитието присъстваха и взеха активно участие дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, членове на БАДДПО, зам.председателят на КФН – г-жа Диана Йорданова.
В анализа са изведени около 70 страници конкретни препоръки по отношение на усъвършенстване на тристълбовия модел. Анализът е независим и проследява развитието на съвременната пенсионна система с всяка една от стъпките и политически решения, които са вземани през последните 30 години. На тази база са изведени и препоръките занапред с основна цел – „от една страна да гарантираме финансовата устойчивост на системата, а от друга да гарантираме адекватността на пенсиите. Той дава и добри възможности в хода и мандата на това Народно събрание, на мандата на сегашното правителство, да се помисли каква част от тези конкретни предложения биха могли да бъдат приети, за да се продължи да се надгражда пенсионната система“, заяви г-жа Русинова.
Подробна статия с водещи акценти от анализа, може да прочетете във в. „24 часа“ със заглавие, изведено от една от препоръките: „Парите за втора пенсия да се местят само веднъж, а за третата – данъчни облекчения“.
КФН обяви предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2024 г.
Към 31.12.2024 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.
Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 155 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.
През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. вече има сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.
Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.
Проф. д-р Ст. Димитров: Пенсионният модел у нас работи успешно, но с промени може да се интегрират трите направления
Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ
Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.
– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?
– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…
Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?
„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“ – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:
- Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
- Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
- Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
- Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.
КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване
Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.
„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.
„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.
На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.
Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.
Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.
Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.
Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.
Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.
Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система
Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система, възложен от Народното събрание, който ще бъде обсъден през декември. Това обяви председателят на Съвета Зорница Русинова по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското Актюерско Дружество на 8 ноември 2024 г.
Г-жа Русинова каза, че в документа ще бъдат дадени и конкретни препоръки за законови промени:
„Ценността всъщност на анализа, който прави Икономическият и социален съвет, е независимата оценка, която работодатели, синдикати и неправителствени организации могат да дадат, защото не трябва да забравяме, че осигурителната система е система на солидарност и осигурителният принцип е система на хората. Основната предпоставка да имаме финансова стабилност в осигурителната система това е да имаме предвидимост и да има сигурност“.
Тя допълни, че целта е да се предприемат мерки за усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната.
В следващите години заради демографската ситуация осигурителната, социалната и здравната системи ще имат все повече разходи и трябва да намираме начина, по който балансираме тези разходи със съответните приходи.
Участници във форума препоръчаха да се премахне възможността хората да се прехвърлят от частен в универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ в Националния осигурителен институт.
Форумът в организиран от Българското актюерско дружество.
Оригиналната новина е от сайта на БНР, може да я намерите тук