Категория: Съобщения за медиите

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.03.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са осигурени лица в пенсионните фондове, 25 295 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 6 627 са пенсионери (3 в професионалните и 786 в доброволните пенсионни фондове и 5 838 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 23 893 души или с 0,47 на сто.
Към 31.03.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 27 294 467 хил. лв., като 27 050 767 хил. лв. са нетните активи на пенсионните фондове, а 243 700 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през първото тримесечие на годината с 570 271 хил. лв. или с 2,13 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,52 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,61 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,48 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,41 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2025 г. е 5 088 208 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 22 075 души, или с 0,44 на сто.
Към 31.03.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 27 050 767 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 2,09 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 2,28 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 1,26 на сто и 0,41 на сто. Отчетеният ръст от доброволните пенсионни фондове за периода е 0,08 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2025 г. са общо 773 104 хил. лв. и се увеличават с 10,28 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 9,85 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 7,33 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 24,97 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2025 г. са 31 133, от които 5 838 пенсионери и 25 295 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 728 хил. лв. за пенсии, 36 766 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 175 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2025 г. е 232,36 лв., а средният размер на разсроченото плащане 508,03 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Във втория и третия пенсионен стълб гражданите имат натрупани лични средства, които се унаследяват и трябва да мислим как чувствително да увеличим тези спестявания, каза в интервю за БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Разговорът за подобряване на инвестирането във втория и третия стълб вече е проведен и чака своето спешно разрешаване чрез въвеждането на т.нар. мултифондов модел, добави тя. И напомни за препоръките в тази посока на експертите и от Икономическия и социален съвет, и от ОИСР.
Несторова изрази несъгласие с тезата, че въвеждането на мултифондове е „подарък“ за пенсионните дружества. „Развитие на мултифондова система означава промяна в начина на инвестиране на средствата, но и намаляване таксите на дружествата. Т.е. дружествата ще трябва да осигуряват по-висока доходност на хората, защото от това ще зависи размерът на тяхното възнаграждение. Така че не говорим за „подарък“, а за притискане на дружествата да изкарат по-добра доходност“, обясни тя. И напомни, че мултифондовата реформа означава въвеждане на фондове с различен профил според възрастта на осигурените лица – за младите ще може да се инвестират по-динамично, а за хората непосредствено преди пенсия – по възможно най-консервативния начин, за да бъде съхранена натрупаната през годините доходност.
Несторова обърна внимание и на възможностите, които третият стълб дава за планиране на заместващия доход след пенсиониране. В него всеки може да внесе толкова пари, колкото прецени, да получи добра доходност, натрупаните средства също се унаследяват, а в годините на натрупване гражданите и в момента получават 10-процентно данъчно облекчение от годишния облагаем доход, напомни представителят на БАДДПО.
„Промените за надграждане на системата, което ще раздвижи втория и третия стълб са готови, цялата експертно-техническа работа е свършена и законопроектът е в Министерството на финансите. Не мисля, че трябва да се чака изработването на пътна карта за пенсионна реформа – това ненужно би отложило във времето промяна, която е изцяло в интерес на спестяванията на гражданите. Трябва да придвижим мултифондовете и успоредно да се работи върху пътната карта“, отбеляза Несторова.
Според БАДДПО влизането на България в еврозоната ще се отрази положително на спестяванията на хората във втория и третия стълб. За пенсионните дружества това е технически процес, за който те вече са готови. Влизането в еврозоната ще повиши инвестиционния рейтинг на България и възможностите да посреща чуждестранни инвестиции, както и участието на пенсионните дружества на външни пазари и ще направи инвестирането по-доходно и по-сигурно. Тенденциите в Европа също са не просто към съхраняване на допълващия капитало-покривен модел, но и в неговото развиване, добави представителят на БАДДПО по БНР.

Работодателските организации подкрепят идеята на Светла Несторова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, да правят вноски за трета пенсия на служителите си при условие, че държавата въведе финансови облекчения за това.

„Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години“, каза Несторова при представянето на доклада за действащата пенсионна система и предложенията за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет.

По думите й: „След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии“.

„Да, първият стълб на пенсионната система ще остане основен, но вторият и третият стълб трябва да бъдат подкрепени“, заяви за „Банкеръ“ и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Тя добави, че БСК подкрепя всяка идея, която цели активизиране на работодателите и работниците за инвестиране в третия пенсионен стълб – този на допълнителното доброволно осигуряване. Сега облекчението е до 60 лева, а работодателите настояват за 120 лева.

Минчева иска също така държавата да вземе мерки за плащането на осигуровки върху реалните възнаграждения.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов те също твърдо подкрепят капиталовите схеми, които са призвани да допълнят държавното пенсионно осигуряване. Застаряването на нацията и намаляването на населението се отразяват тежко на пенсионната система и точно капиталовите схеми са тези, които създават допълнителен доход за бъдещите пенсии, обясни той.

От своя страна председателката на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова потърси съдействието и на Фискалния съвет. На среща с двама от новоизбраните му членове – проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов, бе изразена готовност да се работи за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

Съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, като проблемът се задълбочава поради влошаващата се демографска картина в България. След 20-30 години може да се стигне до там всеки работещ да издържа един пенсионер. Този дисбаланс води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на въпросния дисбаланс са важни капиталовите пенсии от втория и третия стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините.

Как е при ваучерите за храна?

Всеки работодател може да спести на себе си и на свой служител общо до 1278 лева годишно от данъци и осигуровки с ваучери за храна, пресметнаха от Edenred.

Защото разходите през ваучери за храна на стойност до 200 лева на месец са освободени от данъци и осигуровки. Върху тази сума по общия ред би трябвало да се начислят 33.40% осигуровки, като 13.78% са за сметка на служителя или работника, а останалите 19.62% са от джоба на работодателя. Отделно служителят би трябвало да плати 10% Данък общ доход върху сумата от 200 лева.

Разбира се тази методика не може просто да бъде копирана от пенсионните дружества по простата причина, че те биха превеждали осигуровки, а не да трансформират данъци. Но е въпрос на желание и на търсене на взаимно приемлив подход между частните фондове и държавата в името на по-достойни старини на българските граждани.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва сериозен заместващ доход“, отбеляза Несторова.

Първата и основна посока за развитие на системата е да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която получават. Според Несторова сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен:“ Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Оригиналната публикация от сайта на БСК може да прочетете тук

Пенсионно-осигурителните дружества имат готовност за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Натрупаните средства в персоналните партиди ще бъдат автоматично конвертирани по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро, без загуба за осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова на среща с двама от новоизбраните членове на Фискалния съвет проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов. Потребителите ще имат възможност при заявка да получават информация за състоянието на своите спестявания в двете валути за известен преходен период, като това ще улесни адаптацията към новата парична единица, добави Милтенова. От 31 март 2025 г. БАДДПО и всички пенсионни дружества, в координация с Комисията за финансов надзор (КФН), публикуваха подробна информация за осигурените лица относно спецификите и ефектите от прехода към еврото. Въвеждането на еврото ще доведе до намаляване на транзакционните разходи, свързани с обмена на валута, което ще подобри ефективността на пенсионно-осигурителните дружества, каза още Милтенова. Секторът остава един от най-добре подготвените за въвеждането на еврото като продължават инвестициите в информационни и счетоводни системи, за да се гарантират прозрачност, стабилност и сигурност за осигурените лица.
Членовете на Фискалния съвет изразиха подкрепа за плавния и безпроблемен преход като акцентираха върху важността на регулаторния контрол и координираните усилия за информираност на осигурените лица.
Срещата беше част от поредица консултации между институциите и експертната общност, свързани с ключовите промени в макроикономическата среда, устойчивостта на финансовата система и тяхното отражение върху пенсионната система в България. Обсъдени бяха предизвикателствата, произтичащи от високите държавни субсидии към първия стълб и неустойчивостта на разходо-покривния модел. Подчертана беше необходимостта от укрепване на капиталовите стълбове чрез прилагането на по-гъвкави и ефективни инвестиционни стратегии. В този контекст беше обсъдена възможността за въвеждане на мултифондове – механизъм, който ще позволи осигурените лица да избират инвестиционни стратегии според своята възраст, толерантност към риск и очаквана доходност.
Беше отбелязано, че текущият модел на управление на пенсионните активи в България е прекалено консервативен, което ограничава потенциала за по-висока доходност. Очаква се, че с въвеждането на мултифондове осигурените лица ще могат да се възползват от по-диверсифицирани инвестиционни портфейли, което ще доведе до увеличаване на очакваната доходност и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в дългосрочен план.
БАДДПО и Фискалният съвет изразиха готовност да работят за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

На снимката: доц. Атанас Атанасов – член на фискалния съвет; г-жа Милтенова – Председател на УС на БАДДПО, Проф. д-р Богомил Манов, доц.д-р Металова