Категория: Съобщения за медиите

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация

Българският парламент прие окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които поставят началото на най-мащабната пенсионна модернизация от повече от 20 години. Реформата укрепва втория стълб, въвежда многофондов пенсионен модел и разширява възможностите за дългосрочни инвестиции в икономиката.

Какво означава това за всички нас:

✔️ По-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел
Близо 5 милиона българи получават реална възможност за по-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел – инвестиции, съобразени с възрастта и времевия хоризонт, които позволяват по-силна дългосрочна доходност. Без мултифондовете средната пенсия от втория стълб щеше да е 492 евро, с тях ще стане 763 евро.

✔️Лични спестявания, които остават в семейството
Реформата потвърждава един от ключовите принципи на втория стълб – унаследяемостта. Натрупаните средства представляват личен капитал и се предават на наследниците, което гарантира, че приносът на всеки човек се запазва изцяло в рамките на семейството.

✔️По-ниски такси, по-силен надзор, повече средства за хората

Промените предвиждат оптимизиране на таксите и засилване на контрола върху управлението на пенсионните активи. Това осигурява:

• по-голяма прозрачност,
• по-висока ефективност на управлението,
• по-големи средства в индивидуалните партиди на осигурените лица.

✔️Стратегическо значение за икономиката
Пенсионните активи във втория стълб вече надхвърлят 16 милиарда евро. С новата регулаторна рамка част от тях ще могат да бъдат насочвани към проекти с дългосрочна полза за националната икономика, включително:
• инфраструктура и транспортни коридори
• енергийни системи
• индустриални, технологични и иновационни зони
• дигитална свързаност
Така спестяванията на гражданите ще подкрепят реални проекти в страната, като се превърнат в двигател на икономически растеж.
Показателен пример е участието на големи международни пенсионни фондове – като калифорнийския фонд за държавни служители – в български енергийни активи (какъвто е случаят с ТЕЦ Гълъбово). В бъдеще и българските фондове ще могат да инвестират в подобен тип престижни и стратегически проекти у нас.

✔️Финансова грамотност – ключ към информиран избор
Многофондовият модел предоставя реален избор за осигурените лица. Този избор обаче изисква знание – разбиране на риска, инвестиционна култура и умения за дългосрочно планиране. Реформата отваря вратата към по-широк обществен разговор за:
• управление на личните финанси,
• инвестиционни стратегии,
• финансово планиране през житейските етапи.

📌Като обобщение може да кажем, че промените в КСО реализират едновременно три ключови стратегически цели:
1. По-високи бъдещи пенсии чрез по-ефективно управление на спестяванията.
2. Стратегически инвестиции в икономиката, които подпомагат инфраструктурата и развитието на страната.
3. По-качествено разгръщане на капиталови пазарите и финансово овластени граждани чрез по-висока финансова култура и по-голям избор.

Галерия:

Вносител на Закона за изменение и допълнение на КСО: Деница Сачева като председател на Комисията по труда и социална политика; Диана Йорданова – зам.председател на КФН; Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО, членове на УС на БАДДПО; Представители на парламентарни групи.

ОТВОРЕНО ПИСМО  Отворено_писмо_27.02.26

на относимите браншови организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

Уважаеми дами и господа народни представители,

Бихме искали да изразим подкрепата на индустрията за промените в Кодекса за социално осигуряване, които в момента са на Вашето внимание за второ четене в 51-то Народно събрание. Категоричното ни мнение е, че те са изцяло в интерес на осигурените в капиталовите фондове лица, няма нито една, която да поставя под риск персоналните им партиди, които са техни лични спестявания и са наследяеми.
С предлаганите промени ще се въведе дългоочакваната от гражданите възможност пенсионно-осигурителните дружества да им осигуряват по-висока доходност, което ще доведе и до по-висок заместващ доход от капиталовите фондове. Процесът ще е изцяло под контрола на осигурените лица, които ще имат възможност да избират как да бъдат управлявани спестяванията им.
С промените също така ще се даде възможност за разширяване на българския капиталов пазар чрез диверсифициране на инвестициите на пенсионните дружества и те да могат да участват с до 10% от активите си във важни публични държавни или общински проекти от образователната, социалната, жилищната, културната, ВиК, цифровата, железопътната, пътната, пристанищната инфраструктура.
Към момента пенсионните дружества управляват активи от близо 16 млрд. евро. Около 70% от тях се инвестират в чужди икономики, тъй като българският капиталов пазар не им предлага достатъчно възможности.
Промените в КСО надграждат съществуващата от 2009 г. законова възможност за инвестиции през банки с над 50% държавно участие, която през годините показа, че не е работеща поради фактическата липса на такива инвестиции. С новите текстове се предлага диверсифицирането на инвестициите в инфраструктура с ограничение до 10% от активите да се реализира напълно прозрачно през Българската фондова борса и регулиран пазар, към който се прилагат европейските контролни механизми. Така тези инвестиции няма да се отразят на държавния дълг, респективно на дефицита и няма да повлияят на баланса на държавния бюджет. Не на последно място, промените ще са в подкрепа на държавния бюджет, тъй като ще му помогнат да освободи ресурс за важни социални политики.

Отвореното писмо е подписано от:

Евелина Милтенова, Председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Наталия Петрова, Председател на Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД)
Радослава Масларска, Председател на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП)
Евгени Ангелов, Председател на Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране
Марио Милев, Изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация – BESCО

Оригиналът може да свалите и от тук

Отворено_писмо_27.02.26

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 059 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 269 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 822 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 601 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 259 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 405 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 090, от които 8 821 пенсионери и 35 269 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Това е отваряне на врата за част от хората, които искат да получат по-добро инвестиране на средствата си и същевременно повишаване сигурността на системата. Така Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) коментира приетите на първо четене в пленарната зала промени в Кодекса за социално осигуряване.

Според нея от тях произтичат две основни неща – едното е, че хората ще могат да избират как да бъдат инвестирани техните спестявания, а второто е, че се повишават капиталовите изисквания към пенсионно-осигурителните компании. Дава се гаранция за първа пенсия, каквато до момента не съществуваше. Пенсията няма да може да бъде намалявана, а само увеличавана оттук нататък, защото се повишават изискванията към осигурителните посредници, каза Несторова.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) излезе с повече от 20 страници позитивно становище с много конструктивни предложения. Единственият синдикат, който се въздържа на Националния съвет за тристранно сътрудничество и направи публикации в тази посока, е КТ “Подкрепа”. Те сякаш имат проблеми с това да има капиталови стълбове и хората да могат да спестяват различни количества средства, посочи Несторова.

Формират се 11 механизма, гаранционни, в закона, като досега те бяха само пет, добави тя. По думите ѝ, хората, които се чувстват несигурни, могат да останат в досегашната ситуация на инвестиране, а останалите ще могат да получат по-добър резултат по спестяванията си, ако законопроектът мине на второ четене.

Част от аргументите, които се чуха в зала, за мен бяха изненада и показват, че законопроектът не е четен и не е имало експертна работа по него. Тези, които обаче са експерти, направиха детайлен обзор на възможностите и плюсовете на закона, посочи Несторова.

Тя обясни, че законът е работен повече от две години и са направени над 500 хиляди математически симулации на възможни развития на портфейли.

Записът и оригиналната информация на БТА може да видите тук

П О З И Ц И Я
НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Позиция на пенсионноосигурителните дружества 09.02.2026)

Относно: твърдения на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

Ние, долуподписаните лицензирани дружества за допълнително пенсионно осигуряване в България, категорично се противопоставяме на опитите да се внуши в публичното пространство разделение в индустрията. Пенсионните дружества подкрепяме създаването на подфондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица, по-популярно като въвеждане на мултифондов модел.
Не отговарят на истината твърденията, че законовите промени се правят, за да се облагодетелстват няколко дружества. Няма да коментираме тона, с който се правят тези спекулации – той не отговаря на разбирането ни за култура в общуването.
Пенсионноосигурителните дружества работим усърдно в защита интересите на осигурените лица. Благодарение именно на нашата експертиза, повече от една трета от натрупванията по персоналните партиди на осигурените лица са именно в резултат на генерирана от нас доходност. Обръщаме внимание, че размерът на натрупаните средства, освен от доходността, зависи и от осигурителния доход, 5% от който постъпва в т.нар. втори стълб, регулярността на осигуряването и от времето на натрупване – към момента тристълбовият модел не е преминал през цял осигурителен жизнен цикъл от около 40 г.
Всички ние, долуподписаните пенсионни дружества, споделяме позицията, че въвеждането на мултифондове ще е изцяло в интерес на осигурените лица. Категорични сме, че имаме експертизата, опита и капацитета да се справим с това предизвикателство.

Позицията с оригиналните подписи на Изпълнителнителните директори на пенсионноосигурителни дружества: ПОД „Алианц-България“ АД, ПОД „Бъдеще“ АД, ПОК „Доверие“ АД, ПОК „ДСК-Родина“ АД, „Пенсионноосигурителен институт“ АД, „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ АД, ПОК „Съгласие“ АД, ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД, може да свалите тук 

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова са подготвили въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система. В сайта на КФН може да ги намерите тук

За ваше удобство, копираме отговорите и в нашия сайт:

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МУЛТИФОНДОВИЯ МОДЕЛ И ТАКСИТЕ И УДРЪЖКИТЕ

1. Какво представлява мултифондовият модел?
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

2. Какви подфондове ще има?
1) В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:
а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции)
б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход;
3. консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
2) В ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

3. От кога да очакваме да започне дейността на мултифондовете?
От 1 януари 2027 г., ако се приеме предложеният законопроект.

4. Защо се налага да се чака до 2027 г. ?
За да стартират мултифондовете, освен приемане на промените в КСО, е необходимо:
– да се приемат промени в наредбите и др.под. актове;
– пенсионните дружества да приемат и променят много свои документи (инвестиционни политики, правилници и др.) и да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил;
– лицата, които вече се осигуряват, да имат достатъчно време да се запознаят с подфондовете и да изберат къде да участват;
– да бъдат извършени редица други технически действия, като прехвърляне на активи, разпределяне на лица, които не са направили избор, и мн. др.

5. Вече съм осигурен в УПФ. Кога и как мога да избера по какъв начин да се управляват моите средства?
В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. ще можете да подадете заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където сте осигурен. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да изберете конкретен подфонд (но ако Ви остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително участвате в консервативен подфонд).

6. Какво ще стане, ако не подам заявление за избор до 30 ноември 2026 г.?
В този случай ще бъдете разпределен въз основа на възрастта Ви:
– до 50 г. – в динамичен подфонд,
– от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и
– от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта Ви към 1 януари 2027 г.

7. Предстои ми да започна работа. Как да избера подфонд в УПФ и как да се информирам?
В тримесечен срок от започване на работа можете да изберете в кой УПФ и в кой подфонд да се осигурявате. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява желания от Вас фонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество (запознайте се с важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.);
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас. Тя не Ви задължава и може да изберете друг подфонд. Само ако сте навършили възраст с три години, по-ниска от възрастта за пенсиониране, задължително ще участвате в консервативен подфонд.
Ако не направите избор, ще бъдете разпределени служебно на база възрастта Ви (до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд).

8. Как да избера подфонд в ДПФ, където съм осигурен?
Създаването на подфондовете в ДПФ се извършва по преценка на дружеството, което го управлява. След съобщаване за промените в правилника на ДПФ за създаване на подфондовете (чрез съобщение на сайта на пенсионното дружество, както и чрез уведомление по електронна поща, ако сте избрали такъв начин на комуникация) ще имате 3-месечен срок да подадете заявление в кой подфонд желаете да участвате. До извършването на избор или ако не извършите такъв ще участвате в балансиран подфонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на фонда и подфондовете можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество, където може да видите важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.;
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас.

9. Предстои да стана участник в ДПФ, как да избера подфонд?
Ако ДПФ, където ще се осигурявате с лични вноски или ще бъдете осигуряван с вноски на работодател или друг осигурител, предлага различни подфондове, може да изберете подфонд, където да се управляват Вашите средства, като посочите в осигурителния договор, който сключвате, съответно в документа, с който давате писмено съгласие да Ви осигурява работодателят или другият осигурител.
Относно информирането и консултирането вижте отговора по Въпрос 8.

10. Какво ще се промени при инвестициите?
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

11. Как ще се промени доходността по партидите на осигурените с въвеждането на мултифондовата система и промените в инвестициите?
За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване.
При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Действащ модел
Възраст Подфонд Доходност
от 20 г. до 65 г. Балансиран 2.04%
Коефициент на заместване 12.25%

След въвеждане на мултифондов модел
Възраст Профил Доходност
от 20 г. до 49 г. Динамичен 5.60%
от 50 г. до 62 г. Балансиран 3.46%
от 63 г. до 65 г. Консервативен 1.98%
Коефициент на заместване 21.24%

Графиката може да видите в сайта на КФН – тук

12. Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива?
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

(Подробните примери, илюстрирани с таблици, може да разгледате в сайта на КФН)

13. Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?
1) в допълнителното задължително осигуряване
Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
2) при допълнителното доброволно осигуряване
Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

14. Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1) въвеждането на инвестиционен избор;
2) даването на възможности за по-добра доходност;
3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;
4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;
5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

Проектът за промени в КСО предвижда още разширяване на възможностите за инвестиции и намаляване на таксите

Както отрази в. „Капитал“, БТА и други медии, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочакваните предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които в капиталовия стълб на пенсионната система да се въведат т.нар. мултифондове.

Това е нещо, за което частните пенсионни дружества настояват от около две десетилетия и за което има сравнително единодушие и широка политическа подкрепа, но въпреки това така и никога не се случва. На няколко пъти се стигаше дори до конкретни идеи и внесени законови текстове. Сега също има несигурност дали заветните промени ще бъдат приети, тъй като политическата нестабилност е напът да съкрати живота на това Народно събрания.

Даденият срок за обществено обсъждане е до 16 януари 2026 г., като дори да бъдат насрочени нови избори, те вероятно няма да са по-рано от март, така че технически има време. Но пък и обикновено фокусът на депутатите в последните седмици е към по-злободневни и/или популистки теми.

Мулти какво? В момента родените след 1959 г. се осигуряват в Универсален пенсионен фонд (УПФ) към някое от десетте лицензирани дружества, освен ако не са избрали сами да заложат единствено на НОИ. Там по лична партида отиват 5% от всяка заплата, които пенсионната компания инвестира с цел да може да ги умножи и когато дойде време за пенсия да може да предостави по-голяма добавка към пенсията на клиентите си. Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени във фонда се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст и рискови предпочитания. А резултатът е, че така мениджърите са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност, често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.

Идеята за многофондова (както е наречена в законопроекта) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавни облигации и други книжа с фиксиран доход).

• В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, което според мотивите към проекта цели да стимулира и активността на осигурените лица. Но има и известни условности, тъй като към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви – до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране в балансиран.
• За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор, или не. Разписани са и детайлно правила как ще се разделят активите на сегашните УПФ в трите подфонда, както и как да се пренасят впоследствие при прехвърляне от един в друг. При местене в друга пенсионна компания както и досега ще се прехвърлят само парични средства.
• Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ППФ) – т. нар. трети стълб на системата, като всеки лично или работодателите могат да се осигуряват с избрани от тях вноски. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ.
• При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, милтифонове не се предвиждат.

Ресорният зам.-председател на КФН Диана Йорданова и Председателят на БАДДПО, Евелина Милтенова вече представиха основните моменти в промените на КСО, които са готови от месеци

• Свиване на таксите.  Друг ключов параграф, по който пенсионните компании често са критикувани, са сравнително високите такси, които също изяждат от доходността. Сега се предлага те да бъдат планомерно понижени в следващите десет години, а също и частично да се промени моделът при инвестиционната такса, която е най-съществена като сума и има най-голямо влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства. В момента тя се удържа като процент от активите независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Сега идеята е тя да стане двукомпонентна – една част да е процент от активите, а друга част от дохода. Сега в КСО инвестиционната такса за УПФ е заложена на максимум 0.75% от активите. След промените се предвижда тя да е различна за различните подфондове. При балансирания се залага от 2027 г. тя да стане 0.65% плюс 1% от дохода от 10 инвестициите. В следващите години поетапно първото число намалява и до 2036 г. стига до 0.38%, а второто расте до 3.25%. При другите видове подфондове е аналогично, но с други числа – при динамичните се стартира от 0.65% плюс 1.5% и се стига до 0.2% плюс 6%, а при консервативните се предвижда да остане само такса от активите, която да се понижава от 0.65% до 0.2%. Предвижда се да намалее и таксата на входа. Удръжката, която се събира от всяка вноска в момента е 3.75%. От 2027 г. тя трябва да стане 3.59% и всяка от следващите години да намалява докато достигне 2.1% през 2036 г.
• И още промени Проектът включва и редица новости, които не са свързани с мултифондовете. Едната голяма промяна при механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете. Досега КФН изчисляваше и оповестяваше минимална доходност на база на средното постигнато от всички фондове, докато сега се планира да се замени с пазарен бенчмарк за всеки вид подфонд, който допълнително ще се определи с наредба.

• Въвежда се и допълнителен стимул фондовете да постигат доходност над това ниво, тъй като в противен случай няма да могат да участват в служебното разпределение на лицата въз основа на критерия доходност. Това реално означава по-малък приток на нови клиенти. Друга важна промяна е, че се разширява кръга от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави – членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Детайлизирани са и инвестиционните лимити за различните видове инструменти, включително и за подфондовете. Има и промени при регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и при уредбата на изплащането на пенсии. Завишават се и изискванията към капитала на пенсионните дружества. Като цяло законопроектът отдавна е комуникиран и съгласуван с бранша, така че не се очаква оттам да дойдат много идеи за редакции или критики. Повечето значими промени, включително и мултифондовете, са и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България цели да се присъедини догодина.

Публикуваните промени в КСО за обществено обсъждане, може да намерите тук