Категория: Съобщения за медиите

Проектът за промени в КСО предвижда още разширяване на възможностите за инвестиции и намаляване на таксите

Както отрази в. „Капитал“, БТА и други медии, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочакваните предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които в капиталовия стълб на пенсионната система да се въведат т.нар. мултифондове.

Това е нещо, за което частните пенсионни дружества настояват от около две десетилетия и за което има сравнително единодушие и широка политическа подкрепа, но въпреки това така и никога не се случва. На няколко пъти се стигаше дори до конкретни идеи и внесени законови текстове. Сега също има несигурност дали заветните промени ще бъдат приети, тъй като политическата нестабилност е напът да съкрати живота на това Народно събрания.

Даденият срок за обществено обсъждане е до 16 януари 2026 г., като дори да бъдат насрочени нови избори, те вероятно няма да са по-рано от март, така че технически има време. Но пък и обикновено фокусът на депутатите в последните седмици е към по-злободневни и/или популистки теми.

Мулти какво? В момента родените след 1959 г. се осигуряват в Универсален пенсионен фонд (УПФ) към някое от десетте лицензирани дружества, освен ако не са избрали сами да заложат единствено на НОИ. Там по лична партида отиват 5% от всяка заплата, които пенсионната компания инвестира с цел да може да ги умножи и когато дойде време за пенсия да може да предостави по-голяма добавка към пенсията на клиентите си. Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени във фонда се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст и рискови предпочитания. А резултатът е, че така мениджърите са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност, често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.

Идеята за многофондова (както е наречена в законопроекта) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавни облигации и други книжа с фиксиран доход).

• В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, което според мотивите към проекта цели да стимулира и активността на осигурените лица. Но има и известни условности, тъй като към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви – до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране в балансиран.
• За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор, или не. Разписани са и детайлно правила как ще се разделят активите на сегашните УПФ в трите подфонда, както и как да се пренасят впоследствие при прехвърляне от един в друг. При местене в друга пенсионна компания както и досега ще се прехвърлят само парични средства.
• Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ППФ) – т. нар. трети стълб на системата, като всеки лично или работодателите могат да се осигуряват с избрани от тях вноски. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ.
• При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, милтифонове не се предвиждат.

Ресорният зам.-председател на КФН Диана Йорданова и Председателят на БАДДПО, Евелина Милтенова вече представиха основните моменти в промените на КСО, които са готови от месеци

• Свиване на таксите.  Друг ключов параграф, по който пенсионните компании често са критикувани, са сравнително високите такси, които също изяждат от доходността. Сега се предлага те да бъдат планомерно понижени в следващите десет години, а също и частично да се промени моделът при инвестиционната такса, която е най-съществена като сума и има най-голямо влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства. В момента тя се удържа като процент от активите независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Сега идеята е тя да стане двукомпонентна – една част да е процент от активите, а друга част от дохода. Сега в КСО инвестиционната такса за УПФ е заложена на максимум 0.75% от активите. След промените се предвижда тя да е различна за различните подфондове. При балансирания се залага от 2027 г. тя да стане 0.65% плюс 1% от дохода от 10 инвестициите. В следващите години поетапно първото число намалява и до 2036 г. стига до 0.38%, а второто расте до 3.25%. При другите видове подфондове е аналогично, но с други числа – при динамичните се стартира от 0.65% плюс 1.5% и се стига до 0.2% плюс 6%, а при консервативните се предвижда да остане само такса от активите, която да се понижава от 0.65% до 0.2%. Предвижда се да намалее и таксата на входа. Удръжката, която се събира от всяка вноска в момента е 3.75%. От 2027 г. тя трябва да стане 3.59% и всяка от следващите години да намалява докато достигне 2.1% през 2036 г.
• И още промени Проектът включва и редица новости, които не са свързани с мултифондовете. Едната голяма промяна при механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете. Досега КФН изчисляваше и оповестяваше минимална доходност на база на средното постигнато от всички фондове, докато сега се планира да се замени с пазарен бенчмарк за всеки вид подфонд, който допълнително ще се определи с наредба.

• Въвежда се и допълнителен стимул фондовете да постигат доходност над това ниво, тъй като в противен случай няма да могат да участват в служебното разпределение на лицата въз основа на критерия доходност. Това реално означава по-малък приток на нови клиенти. Друга важна промяна е, че се разширява кръга от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави – членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Детайлизирани са и инвестиционните лимити за различните видове инструменти, включително и за подфондовете. Има и промени при регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и при уредбата на изплащането на пенсии. Завишават се и изискванията към капитала на пенсионните дружества. Като цяло законопроектът отдавна е комуникиран и съгласуван с бранша, така че не се очаква оттам да дойдат много идеи за редакции или критики. Повечето значими промени, включително и мултифондовете, са и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България цели да се присъедини догодина.

Публикуваните промени в КСО за обществено обсъждане, може да намерите тук 

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в международна конференция по повод 20-та годишнина от въвеждането на втория пенсионен стълб в Северна Македония. От страна на БАДДПО участваха председателят Евелина Милтенова, изпълнителният директор на ПОК „Доверие“ Мирослав Маринов и изпълнителният директор на ПОАД „Бъдеще“ Тодор Лилов.

Събитието събра представители на пенсионни компании, регулаторни органи, академичните среди и международни експерти от Европа. Основните дискусии бяха фокусирани върху развитието на пенсионните системи, бъдещите регулаторни промени, предизвикателствата пред демографията и икономиката и ролята на капиталово финансираните модели.

В първия панел „Пенсионната реформа в Северна Македония – национална и глобална необходимост“ модератор бе Николас Фирзли, изпълнителен директор на World Pensions Council (Франция). В дискусията участва Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, който представи опита на България и ключовите предимства и предизвикателства на нашия тристълбов модел. Дискутирани бяха историческото развитие на пенсионните системи, ефективността на многостълбовите структури, нуждата от засилване на публичната информираност и личната пенсионна култура, както и демографските рискове и устойчивостта на системата.

Във втория панел „Ползи от пенсионната реформа – 20 години пенсионен систем“ модератор бе Мати Лепала, Генерален секретар на PensionsEurope / EIOPA (Финландия). В него участва Тодор Лилов, изпълнителен директор на ПОАД „Бъдеще“. Сред основните акценти бяха ролята на капиталово финансираните схеми, правото на лична собственост върху средствата по индивидуалните сметки, значението на тристълбовия модел за справяне с демографски и икономически предизвикателства и необходимостта от сътрудничество между институции, пенсионни дружества и граждани.

В третия панел „Регулации, бъдещи възможности и алтернативи“ модератор бе Петар Влаич, CFA, председател на УС на ERSTE, Хърватия. Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова представи развитието на регулаторната рамка в региона, очакваното въвеждане на мултифондове в България и обсъждането на модела в Северна Македония, възможностите за инфраструктурни инвестиции от пенсионните фондове, влиянието на регулаторните промени върху икономиката, необходимостта от повишаване на финансовата грамотност на населението и бизнеса, както и дигитализацията на услугите в сектора.

Участието на БАДДПО в конференцията потвърждава ангажимента на България към активен регионален диалог, обмен на добри практики и усилия за изграждане на стабилна, прозрачна и устойчива пенсионна система в интерес на настоящите и бъдещите поколения.

Галерия:

Партидата е част от личните ни пари, които се наследяват.

Над 4 милиона са вече българските граждани, които внасят осигуровки за т.нар. втора пенсия в универсалните пенсионни фондове. В същото време по-голямата част от тях не са наясно в кой от тях са спестяванията им. Това е акцентът в новата тема от рубриката на „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

Причината е, че парите за втора пенсия на по-голямата част от осигурените лица са разпределени служебно, тъй като работещите не са избрали сами фонд в определения от закон срок за това след възникване на задължението им за осигуряване. Малък процент от хората търсят такава информация, а е важно да я имат, защото както знаем в коя банка и колко са ни спестяванията ни по депозити, така е важно да знаем в кой пенсионен фонд и в какъв размер са натрупаните ни пенсионни спестявания. Това са наши лични пари, които се наследяват от определен кръг близки в случай на смърт на осигуреното лице. Освен това брутният размер на преведените към пенсионните фондове осигурителни вноски е гарантиран по закон и за разлика от парите в банка, в пенсионните фондове може да се реализира доходност, получена от инвестирането на активите на фонда в разнообразни финансови инструменти, към които има изисквания за качество, ликвидност и диверсификация . Само през последните три години към спестяванията на всички осигурени лица, благодарение на доброто управление на дружествата, които управляват фондовете, са спечелени за техните клиенти близо 5 млрд. лв. допълнително над внесените осигуровки. Така към настоящия момент в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв.

Според Кодекса за социално осигуряване всеки, роден след 31.12.1959 г. задължително се осигурява за втора пенсия. Всеки, започващ работа за първи път, има три месеца, за да избере сам универсален пенсионен фонд, с който да сключи договор и да внася осигуровки в него в размер на 5 % от осигурителния си доход. В България действат десет пенсионно-осигурителни дружества, всяко от които управлява по един универсален пенсионен фонд, като данни за тях могат да се открият на сайта на Комисията за финансов надзор.

Ако лицата не направят сами такъв избор, за тях се извършва служебно разпределение от НАП по определена от закона методика. Реално по-голямата част от младите хора се разпределят служебно, показват наблюденията на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това обаче означава и че много голяма част от осигурените лица просто не знаят къде се намират техните пенсионни спестявания.

Всъщност дори и за служебно разпределените лица, които нямат подписан договор с дружество, откриването на партидата става лесно през данъчните служби. В офиса на НАП по местоживеене всеки може да си извади персонален идентификационен код. С него през сайта на НАП може да провери размера на осигурителния доход и друга свързана информация, напр. какви трудови договори са декларирани за тях и в кой допълнителен задължителен пенсионен фонд е осигурен.

Алтернативен начин е отново през сайта на НАП, ако разполагате с електронен подпис. Или с лично обаждане на телефон 0700 18700 на НАП, където на база на контролни въпроси от служителя на НАП ще получат информация в кой фонд се осигуряват.

Информация в кое дружество се събират парите за „втора пенсия пише“ и размера на натрупаните средства се съдържа и в годишното извлечение, което получават веднъж годишно всички осигурени в универсален фонд лица през месец май.  В извлечението е посочен фондът, в който сте осигурен – Универсален пенсионен фонд /УПФ/, Професионален пенсионен фонд /ППФ/, Доброволен пенсионен фонд /ДПФ/ или Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми /ДПФПС/.
Годишното извлечение съдържа информация за състоянието на индивидуалната ви партида в началото и в края на отчетния период (предходната календарна година), в т.ч. стойността на натрупаните средства в левове, броя притежавани дялове и стойността на един дял. Отразени са датата на постъпване и размера на осигурителните вноски, както и месеца, за който се отнася всяка вноска. Представена е информация за размера на удържаната от пенсионните дружества такса от всяка осигурителна вноска.
В извлеченията за УПФ и ППФ сумите в лева и броя дялове, които са с отрицателен знак, са резултат от извършени корекции от Националната агенция за приходите (най-често по повод корекция на вноската, направена от самия осигурител). При забавяне в превода на вноската от страна на НАП, дължимата лихва за срока на забава се посочва на отделен ред.
Ако не получавате редовно извлеченията си, е хубаво след проверка в коя пенсионно дружество се осигурявате да се свържете с него или да посетите най-близкия му офис, за да заявите ваш актуален адрес за комуникация. Хубаво е, ако своевременно уведомявате пенсионното дружество при всяка промяна на местожителството си. Тази промяна ще спомогне да получавате годишното си извлечение, както и друга важна и полезна информация за спестяванията.

Оригиналната публикация е в броя на в. „24 часа“ от 10 ноември 2025

Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп), каквато е добрата световна практика. Това предложиха експерти от пенсионните дружества в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум в София, организиран Българското актюерско дружество на 28 октомври 2025 г.

✅ Основен акцент: Инвестиции в инфраструктура
Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, пътна и жп, каквато е добрата световна практика.
Защо? Дългосрочният хоризонт на тези инвестиции съвпада с ангажиментите към клиентите. Активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията. Водят до повишено икономическо благосъстояние и стабилна доходност.

Дългосрочният хоризонт в такива инвестиции съвпада с дългия хоризонт на задълженията към клиентите на пенсионните фондове, а активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията, обясни Мирослав Маринов, като представител на БАДДПО. Инвестициите в инфраструктура водят до повишено икономическо благосъстояние на обществото и от там се „връщат“ в пенсионните фондове през генериране на предвидима доходност и увеличени активи. В дългосрочен план доходността е структурирано прогнозируема и стабилна. Сравнителният анализ на световната практика 10 години назад сочи, че институционалните инвеститори трайно увеличават изложението си към инфраструктура и към 2024 инвестициите им са достигнали близо 7%, като най-висок остава делът в акции (около 30%) на регулираните пазари, облигации (37%), както и дялови книжа в Private equity (около 11%). Данните за тримесечните средни доходности през 10-те най-лоши тримесечия за акциите сочат положителна доходност при инфраструктурата в опозиция на отрицателната доходност в тези периоди при инвестициите в акции и облигации. Това се обяснява с надеждността на инвестициите в инфраструктура, която се „отплаща“, защото се използва непрестанно.
„Стандартно, пенсионните фондове инвестират в национална инфраструктура и икономика. Големите чуждестранни пенсионни фондове го правят и в чужбина – например канадските, инвестират в инфраструктура дори в Австралия“, отбеляза Маринов. В България тези инвестиции могат да стават чрез публично-частни партньорства, в които да се включват и пенсионните фондове. Портфейлите на фондовете ще са защитени, защото ще са още по-добре диверсифицирани – няма целите да са фокусирани в инфраструктура, а частично, докато основните инвестиции са в акции, облигации и др.

⚠️ Други обсъдени теми

Сивата икономика – необходимост от преодоляване на непълното осигуряване.
Ролята на коефициента за редукция – предложения за справедливи решения.
Доброволно осигуряване (трети стълб) – цел: обхват поне 50% от работещите.

На форума бяха обсъдени проблемите пред пенсионната система като преобладаваха предложенията за повече усилия в преодоляването на сивата икономика (осигуряването на непълни доходи), както и увеличаване на значимостта на пенсията от частните фондове, които са персонални дългосрочни спестявания на всеки работещ. Сред обсъдените теми бе и ролята на коефициента за редукция, като се лансираха възможни решения за преодоляване на неговата несправедливост.
Актюерите препоръчаха и засилена работа по разширяване на обхвата на доброволното осигуряване – т.нар. трети стълб, и то да обхване поне 50% от работещите. От БАДДПО настояват да се увеличи тройно сумата, върху която има данъчно облекчение за работодателите, които заделят средства в трети стълб на служителите си. В момента тя е едва 60 лева и не е вдигана от създаването на пенсионния модел преди повече от 20 г.

Предложението на БАДДПО е тя да стане поне 200 лева – по аналогия с ваучерите за храна, с което работодателите заедно и работещите ще имат по-висок принос за изграждане на пенсионните спестявания през годините. За това обаче е необходима законова промяна.

Текстът на прессъобщението, може да свалите от тук

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона.

Галерия:

Ако се въведат мултифондовете, доходът от универсален фонд има потенциал да достигне 1400 лв., обяснява г-жа Лидия Шулева в своя анализ в рубриката „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система  в помощ на своите читатели, в. „24 часа“  продължава да разяснява някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, в рубриката се обясняват детайли за втория и третия стълб. И се дават някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

В броя на в. „24 часа“ от 6 октомври 2025, анализът е на Лидия Шулева – бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, а след това и на икономиката.

Безспорно има сериозен проблем с финансовата стабилност на пенсионната система, тъй като трансферите от държавния бюджет наближават вече около 50%. Препоръките на МВФ са за увеличаване на осигурителните вноски. По принцип правителството в тригодишната прогнозна рамка предвиждаше за 2027 и за 2028 г. с по 1% да се вдигне осигурителната вноска, a МВФ препоръчва вдигането да стане още от 2026 г.

Ако се върнем няколко години назад – от 1997 г., осигурителната вноска е била 37%.

2002 г., когато се въведе задължителното допълнително осигуряване, осигурителната вноска беше 29%. От 2009 до 2015 г. държавата се включи като осигурител с 12%, като вноската се намали на 17%. След това тази функция на държавата осигурител отпадна, но се замести с директни трансфери от бюджета. Всичко това доведе до сегашната ситуация – да се финансират почти половината пенсии с данъци, което заедно с актуализацията всяка година представлява доста сериозен натиск върху бюджета.

Сегашната вноска е 19,8%, от които 5% отиват във втория стълб. Първоначалната идея беше вноската за втория стълб да достигне 7%, но при сегашното състояние на дефицит увеличаването на вноската за втория стълб не мисля, че би намерило поддръжници, имайки предвид, че това ще увеличи още повече дефицита в НОИ.

Поетапното повишаване за две години с по един процент на осигурителната вноска не е неприемливо. Така или иначе в годините до 2007 г. вноската е била 22% – това не е нещо, което не се е случвало и не е довело до никакви сериозни проблеми в икономиката.

Защо обаче това се налага? Трябва да имаме реална представа от демографската ситуация в нашата страна. В момента се пенсионират т.нар. бейби бумъри – хора, родени между 1950 и 1965 г., когато раждаемостта е била 150 хил. деца на година. От 1990 г. досега раждаемостта намалява от 100 хил. годишно до 50 хиляди. Това означава, че един много по-малък брой хора в трудоспособна възраст трябва да плащат осигуровките за пенсиите на пенсионерите.

Трябва обаче да имаме предвид, че хората, които сега се пенсионират, са плащали много по-високи вноски. Както споменах , до 1997 г. вноската е била 37%. Така че, когато сега се атакуват пенсионерите от гледна точка на това, че поради дефицита трябва да се замразят пенсиите и да не бъдат актуализирани всяка година с швейцарското правило, трябва да се има предвид, че всички тези хора са внасяли почти двойно по-големи осигуровки по време на техния трудов стаж.

Така че по-скоро трябва да се мисли за стабилизация на пенсионната система. Тази година имаше един много сериозен анализ на Икономическия и социален съвет, в който се изведоха редица важни стъпки, които биха довели до много по-добра стабилност в пенсионната система. Като премахване на редица социални плащания, с които пенсионната система е натоварена, като например социалните пенсии, които в момента са в бюджета на НОИ.

Второ, нещо, за което се говори от години, е по-сериозен преглед на условията за получаване на пенсиите за инвалидност.

Трето, преразглеждане на ранното пенсиониране, твърде много професии в страната получават право за ранно пенсиониране, което допълнително натоварва системата.

И не на последно място – това е огромното преизчисляване на трудовия стаж . В някои случаи се получава по-висок от възрастта на човека за редица професии. Това води до определяне на едни много високи пенсии и налагане на таван на пенсиите, което пък от своя страна демотивира хората, които плащат вноски на максимален осигурителен праг да го правят. Така че това са накратко някои мерки, които биха имали много по-голямо въздействие по отношение на финансовата стабилност на пенсионната система, отколкото тези 1 или 2% увеличение на осигурителната вноска.

А таванът на пенсиите по принцип трябва да отпадне, защото в момента много хора имат реален, голям осигурителен стаж, те продължават да работят след пенсионна възраст и да се осигуряват дори на максималния осигурителен доход, тяхната пенсия се увеличава, но поради тавана те не могат да вземат определената им пенсия. И както отбелязах, таванът се налага именно заради огромното преизчисляване на стажа на професиите първа и втора категория. Предложението на Икономическия и социален съвет е например преизчислението да не надвишава размера на задължителния за пенсиониране стаж. Така че е

по-добре да има реформа, вместо да се вдигат осигуровките

По принцип във втория стълб беше предвидено вноската да достигне 7%. Но в момента имаме един огромен дефицит в НОИ и не е възможно да увеличим още повече този дефицит, увеличавайки вноската във втория стълб. Ако се проведат всички реформи, за които стана дума, и се укрепи финансовата стабилност на първия стълб с всички предложени реформи, тогава се отваря възможност за увеличаване на вноската във втория стълб.

Трябва да се отбележи, че има едно много несправедливо намаляване на пенсията от първия стълб за хора, които са се осигурявали във втория стълб. Тук се отчита намалението само спрямо реалната вноска. Не се отчита трансферът, който държавата прави към първия стълб. А така или иначе този трансфер допълва осигуровката в първия стълб и трябва да бъде отчетен. По този начин се намалява много рязко пенсията от първия стълб и това води понякога до факта, особено за пенсионерите, които сега се пенсионират, да получават две пенсии по-малко, отколкото една. Това се дължи на това прекомерно и несправедливо намаление на пенсията от първия стълб, от една страна. А от друга страна, се дължи на факта, че вместо 40 години да са внасяни вноските, колкото е целият цикъл на осигуряване, те са се внасяли 20 години. И нещо повече, през целия този период пенсионните фондове бяха задължени рестриктивно да инвестират парите с изключително ниска доходност.

Сега има проект за създаването на така наречените мултифондове, което ще даде възможност през целия цикъл на осигуряване в допълнителното задължително осигуряване инвестициите да се правят съобразно времевия отрязък в целия цикъл, като има възможност да се правят инвестиции с по-висока доходност. Анализите показват, че ако се приложат тези мултифондове – ако при настоящата регулация една средна месечна пенсия от втория стълб би достигнала при 40-годишен цикъл 700 или 800 лв., при инвестиране, следващо жизнения цикъл, пенсията от втория стълб има потенциал да достигне до 1400 лв.

Ако обърнем внимание на някои предложения, които чувам, за закриване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, това означава, че вместо да развиваме втория стълб и да се стремим за постигане на по-висока доходност и потенциал за по-висока втора пенсия, ние трябва да се връщаме към старата система, към все по-големи дефицити предвид демографската криза и към модел, който може да гарантира не повече от 40 – 50% заместване на дохода, върху който се осигуряваш. Освен това средствата – настоящи и бъдещи – по пенсионните партиди са лични и се наследяват за разлика от първия стълб. Конституционният съд излезе преди години с решение, че натрупаните вноски във фондовете са неприкосновени и не могат да се прехвърлят без изричното съгласие на осигурените лица. Подобни опити да се насочват по политически причини към държавния солидарен стълб са несъстоятелни и би било равнозначно на национализация и някой друг да ги харчи.

По отношение на третия стълб – в момента работодателите могат да дадат само 60 лв. за доброволна осигуровка на техен работник или служител, която се признава за данъчни цели. Нормално е тази преференция да се изравни поне с данъчните преференции за ваучери, които са 200 лв.

Трябва да се преразгледат и възможностите за допълнително данъчно стимулиране на работниците и служителите , когато се осигуряват в доброволни фондове. По този начин ще се стимулира развитието на доброволното пенсионно осигуряване, което може да осигури още една допълнителна пенсия.

На 1 октомври 2025 г. в София се проведе 17-тото издание на церемонията по връчването на най-престижните годишни  награди в застрахователния и пенсионносигурителния сектор. „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ за 2024г.

Традиционно, на тази церемония получават награди за дейността си и пенсионноосигурителните компании.

https://pension.bg/wp-content/uploads/2025/10/Press-release-Zastrahovatel-na-godinata-2024-R-rev.pdf

 Ето кои са наградените с приза „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2024 г.   

 ПОК „Доверие “ АД получи наградата „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2024 г. за дейността по Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)“.

Наградата беше връчена на изпълнителните директори на компанията Мирослав Маринов и Николай Марев, от г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

ПОД „Алианц България” АД взе приза в категорията най-добро „Пенсионноосигурително дружество за годината 2024 г. за дейността по Допълнително доброволно пенсионно осигуряване ( ДДПО)“
Изпълнителните директори на дружеството Цветомир Илиев и Рени Енгибарова получиха отличието от г-жа Весела Караиванова – Начева, управител на Националния Осигурителен Институт (НОИ).

ПОК „Бъдеще“ АД  бе отличено в категорията “Пенсионноосигурително дружество на годината 2024г. за най-динамично развитие на дейността си“
Наградата беше връчена на г-н Тодор Лилов, председател на УС и главен изпълнителен директор на компанията от г-жа Гергана Алексова -Великова, Заместник – министър на труда и социалната политика.

Г-н Владислав Русев – Изпълнителен директор на Пенсионноосигурително дружество „Алианц България” АД бе отличен с Приза на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ – Осигурител на годината -2024 г, “ За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“.
Той прие високото отличие от г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Честито на победителите!

Цялото прессъобщение в word формат за медийни цели, както и отличените с награди компаннии от застрахователния сектор, може да прочетете тук

Въвеждането на еврото няма да застраши по никакъв начин пенсионните спестявания – каза в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР, Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„Най-важното, което трябва да знаят всички осигурени, наследници и пенсионери, е, че въвеждането на еврото няма да застраши по никакъв начин техните пенсионни спестявания. Преобразуването на средствата от лева в евро ще стане автоматично.Н е се променя редът на натрупване, наследяване и управление на средствата“ – обясни тя.

„Законът ясно определя официалния курс на превалутиране, което гарантира пълната стойност на натрупаните средства. Не се налага да се подават никакви заявления или допълнителни документи. Договорите остават в сила“.

Всяко осигурено лице има възможност да се обърне към своето дружество и да поиска индивидуална справка за състоянието на партидата, обясни тя.

През последните две години в държавните институции сериозно се работи със синдикати, работодателски организации и пенсионни дружества за надграждане на пенсионната система във втория и третия стълб чрез въвеждане на мултифондове, разказа Евелина Милтенова.

„Колкото повече се бавим, толкова повече губим време да започнат да се трупат допълнителни печалби във фондовете, да нарастват партидите и след определен период напред в годините да има по-високи пенсии. Целият процес ще бъде в интерес на осигурените лица, защото структурата на такси ще бъде кардинално променена и модернизирана. Тя няма да бъде една, а ще има фиксирана част и плаваща част, която ще е обвързана с успеха на самия пенсионен фонд“.

Много е важно да избегнем противопоставянето между първи и втори стълб, обясни експертът.

Милтенова напомни също, че при третия стълб има данъчни облекчения.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.