Категория: Съобщения за медиите

FORBES BULGARIA публикува КЛЮЧОВИ ФАКТИ за новият модел за съпоставяне на доходност (бенчмарк) на пенсионните фондове, публикуван днес и от КФН.

Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.
С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица.
Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти), става ясно от съобщението на КФН.

Предвижда се да бъдат включени глобалните индекси S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI. Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI и iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI. В новата методология е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

Оригиналниата публикация във Forbes Bulgaria може да прочетете тук
Оргиналната публикация в сайта на КФН – тук 

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова взе участие в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, където представи позитивния поглед на сектора към предстоящата реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.
В разговора беше поставен акцент върху това, че пенсионната система в България навлиза в нов етап на развитие — по-модерен, по-гъвкав и по-близък до добрите европейски практики. Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност средствата на осигурените лица да се управляват по начин, който по-добре отчита тяхната възраст, инвестиционен хоризонт и индивидуални потребности. 📈
Реформата е важна, защото съчетава повече избор за хората с по-висок потенциал за доходност в дългосрочен план. Особено за младите осигурени лица по-дългият период до пенсиониране позволява по-активна инвестиционна стратегия, докато с наближаване на пенсионната възраст средствата могат постепенно да бъдат насочвани към по-консервативен профил. 🛡️
Така допълнителното пенсионно осигуряване се развива в посока на по-голяма устойчивост, повече стабилност и гаранци.

Целта е да се постигне по-добра адекватност на бъдещите пенсии и по-ясна връзка между времето, доходността и личния избор. Това е стъпка към система, която не просто съхранява спестяванията, а работи по-ефективно за бъдещето на осигурените лица. 🌍
▶️ Цялото участие може да бъде гледано тук

Комисията за финансов надзор (КФН) представи проекти на нови наредби, които въвеждат по-високи изисквания към резервите и по-строги механизми за защита на средствата на осигурените лица. Промените са част от подготовката за въвеждането на мултифондовия модел и надграждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Основната цел на регулатора е да гарантира по-устойчива и стабилна система, способна да посреща както пазарни колебания, така и нарастващия брой лица във фазата на получаване на пенсии. Проектите за новите наредби са публикувани за обществено обсъждане в сайта на КФН – тук 

Акценти: 

🔹
„По-високи резерви и по-строг контрол означават по-сигурна защита на средствата както във фазата на натрупване, така и при изплащане на пенсии.“

Значително увеличение на резервите
Един от основните акценти е повишаването на изискванията за резервите, които пенсионните дружества поддържат:
• Резервът за гарантиране на брутните вноски се увеличава от 0,5% до между 1% и 1,5% от активите;
• Резервите за покриване на пенсионните плащания се разширяват и нарастват от около 1% до между 4% и 6%;
Тези промени целят да осигурят по-силен финансов буфер и по-голяма сигурност при изпълнение на ангажиментите към осигурените лица

Динамичен контрол и по-висока финансова дисциплина
Новата рамка въвежда по-стриктен и динамичен контрол върху резервите:
• дружествата ще преизчисляват резервите си ежемесечно;
• при недостиг ще бъдат задължени незабавно да ги допълват със собствени средства;
• при надвишаване на определените нива ще се допуска освобождаване на ресурс.

🔹
„Резервите ще се актуализират ежемесечно и ще се допълват незабавно при необходимост – механизъм, който засилва финансовата дисциплина в системата.“

Нова организация на пенсионните плащания
Предложените промени въвеждат и нова структура за изплащане на пенсиите:
• създават се общи фондове за пожизнени пенсии и за срочни плащания;
• осигурява се възможност за обединяване на средствата от различни фондове при изплащане;
• улеснява се организацията на плащанията и управлението на риска.

По-ясни и по-високи гаранции за пенсионерите
Съществена промяна е свързана и с начина на изчисляване и гарантиране на пенсиите:
• отпада използването на техническия лихвен процент;
• при отпускане на пенсия ще се гарантира първоначално определеният ѝ размер;
• гаранцията ще се базира на пълния размер на средствата, преведени от индивидуалната партида.

🔹
„След 2027 г. ще се гарантира самият размер на отпуснатата пенсия, а не само натрупаните средства по партидата – важна стъпка към по-голяма предвидимост за хората.“

По-устойчива система в условия на пазарна несигурност
Според КФН, новите изисквания са насочени към ограничаване на рисковете в условия на волатилни финансови пазари и гарантиране на достатъчни буфери за покриване на ангажиментите към осигурените лица.

Влизане в сила
Проектите на наредби ще бъдат подложени на обществено обсъждане, като се предвижда новите правила да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Публикувани са за 30-дневно обществено обсъждане в сайта на КФН

Предложените от КФН мерки представляват важна стъпка към:
• по-висока финансова стабилност на пенсионната система;
• по-ефективен надзор върху пенсионните дружества;
• по-силна защита на средствата на осигурените лица и пенсионерите.
В контекста на въвеждането на мултифондовия модел тези промени допълнително укрепват доверието в системата и създават условия за по-сигурни и предвидими пенсионни доходи в дългосрочен план.

Оригиналната новина, публикувана на сайта на КФН може да намерите тук 

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация

Българският парламент прие окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които поставят началото на най-мащабната пенсионна модернизация от повече от 20 години. Реформата укрепва втория стълб, въвежда многофондов пенсионен модел и разширява възможностите за дългосрочни инвестиции в икономиката.

Какво означава това за всички нас:

✔️ По-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел
Близо 5 милиона българи получават реална възможност за по-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел – инвестиции, съобразени с възрастта и времевия хоризонт, които позволяват по-силна дългосрочна доходност. Без мултифондовете средната пенсия от втория стълб щеше да е 492 евро, с тях ще стане 763 евро.

✔️Лични спестявания, които остават в семейството
Реформата потвърждава един от ключовите принципи на втория стълб – унаследяемостта. Натрупаните средства представляват личен капитал и се предават на наследниците, което гарантира, че приносът на всеки човек се запазва изцяло в рамките на семейството.

✔️По-ниски такси, по-силен надзор, повече средства за хората

Промените предвиждат оптимизиране на таксите и засилване на контрола върху управлението на пенсионните активи. Това осигурява:

• по-голяма прозрачност,
• по-висока ефективност на управлението,
• по-големи средства в индивидуалните партиди на осигурените лица.

✔️Стратегическо значение за икономиката
Пенсионните активи във втория стълб вече надхвърлят 16 милиарда евро. С новата регулаторна рамка част от тях ще могат да бъдат насочвани към проекти с дългосрочна полза за националната икономика, включително:
• инфраструктура и транспортни коридори
• енергийни системи
• индустриални, технологични и иновационни зони
• дигитална свързаност
Така спестяванията на гражданите ще подкрепят реални проекти в страната, като се превърнат в двигател на икономически растеж.
Показателен пример е участието на големи международни пенсионни фондове – като калифорнийския фонд за държавни служители – в български енергийни активи (какъвто е случаят с ТЕЦ Гълъбово). В бъдеще и българските фондове ще могат да инвестират в подобен тип престижни и стратегически проекти у нас.

✔️Финансова грамотност – ключ към информиран избор
Многофондовият модел предоставя реален избор за осигурените лица. Този избор обаче изисква знание – разбиране на риска, инвестиционна култура и умения за дългосрочно планиране. Реформата отваря вратата към по-широк обществен разговор за:
• управление на личните финанси,
• инвестиционни стратегии,
• финансово планиране през житейските етапи.

📌Като обобщение може да кажем, че промените в КСО реализират едновременно три ключови стратегически цели:
1. По-високи бъдещи пенсии чрез по-ефективно управление на спестяванията.
2. Стратегически инвестиции в икономиката, които подпомагат инфраструктурата и развитието на страната.
3. По-качествено разгръщане на капиталови пазарите и финансово овластени граждани чрез по-висока финансова култура и по-голям избор.

Галерия:

Вносител на Закона за изменение и допълнение на КСО: Деница Сачева като председател на Комисията по труда и социална политика; Диана Йорданова – зам.председател на КФН; Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО, членове на УС на БАДДПО; Представители на парламентарни групи.

ОТВОРЕНО ПИСМО  Отворено_писмо_27.02.26

на относимите браншови организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

Уважаеми дами и господа народни представители,

Бихме искали да изразим подкрепата на индустрията за промените в Кодекса за социално осигуряване, които в момента са на Вашето внимание за второ четене в 51-то Народно събрание. Категоричното ни мнение е, че те са изцяло в интерес на осигурените в капиталовите фондове лица, няма нито една, която да поставя под риск персоналните им партиди, които са техни лични спестявания и са наследяеми.
С предлаганите промени ще се въведе дългоочакваната от гражданите възможност пенсионно-осигурителните дружества да им осигуряват по-висока доходност, което ще доведе и до по-висок заместващ доход от капиталовите фондове. Процесът ще е изцяло под контрола на осигурените лица, които ще имат възможност да избират как да бъдат управлявани спестяванията им.
С промените също така ще се даде възможност за разширяване на българския капиталов пазар чрез диверсифициране на инвестициите на пенсионните дружества и те да могат да участват с до 10% от активите си във важни публични държавни или общински проекти от образователната, социалната, жилищната, културната, ВиК, цифровата, железопътната, пътната, пристанищната инфраструктура.
Към момента пенсионните дружества управляват активи от близо 16 млрд. евро. Около 70% от тях се инвестират в чужди икономики, тъй като българският капиталов пазар не им предлага достатъчно възможности.
Промените в КСО надграждат съществуващата от 2009 г. законова възможност за инвестиции през банки с над 50% държавно участие, която през годините показа, че не е работеща поради фактическата липса на такива инвестиции. С новите текстове се предлага диверсифицирането на инвестициите в инфраструктура с ограничение до 10% от активите да се реализира напълно прозрачно през Българската фондова борса и регулиран пазар, към който се прилагат европейските контролни механизми. Така тези инвестиции няма да се отразят на държавния дълг, респективно на дефицита и няма да повлияят на баланса на държавния бюджет. Не на последно място, промените ще са в подкрепа на държавния бюджет, тъй като ще му помогнат да освободи ресурс за важни социални политики.

Отвореното писмо е подписано от:

Евелина Милтенова, Председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Наталия Петрова, Председател на Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД)
Радослава Масларска, Председател на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП)
Евгени Ангелов, Председател на Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране
Марио Милев, Изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация – BESCО

Оригиналът може да свалите и от тук

Отворено_писмо_27.02.26

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 059 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 269 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 822 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 601 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 259 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 405 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 090, от които 8 821 пенсионери и 35 269 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Това е отваряне на врата за част от хората, които искат да получат по-добро инвестиране на средствата си и същевременно повишаване сигурността на системата. Така Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) коментира приетите на първо четене в пленарната зала промени в Кодекса за социално осигуряване.

Според нея от тях произтичат две основни неща – едното е, че хората ще могат да избират как да бъдат инвестирани техните спестявания, а второто е, че се повишават капиталовите изисквания към пенсионно-осигурителните компании. Дава се гаранция за първа пенсия, каквато до момента не съществуваше. Пенсията няма да може да бъде намалявана, а само увеличавана оттук нататък, защото се повишават изискванията към осигурителните посредници, каза Несторова.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) излезе с повече от 20 страници позитивно становище с много конструктивни предложения. Единственият синдикат, който се въздържа на Националния съвет за тристранно сътрудничество и направи публикации в тази посока, е КТ “Подкрепа”. Те сякаш имат проблеми с това да има капиталови стълбове и хората да могат да спестяват различни количества средства, посочи Несторова.

Формират се 11 механизма, гаранционни, в закона, като досега те бяха само пет, добави тя. По думите ѝ, хората, които се чувстват несигурни, могат да останат в досегашната ситуация на инвестиране, а останалите ще могат да получат по-добър резултат по спестяванията си, ако законопроектът мине на второ четене.

Част от аргументите, които се чуха в зала, за мен бяха изненада и показват, че законопроектът не е четен и не е имало експертна работа по него. Тези, които обаче са експерти, направиха детайлен обзор на възможностите и плюсовете на закона, посочи Несторова.

Тя обясни, че законът е работен повече от две години и са направени над 500 хиляди математически симулации на възможни развития на портфейли.

Записът и оригиналната информация на БТА може да видите тук

П О З И Ц И Я
НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Позиция на пенсионноосигурителните дружества 09.02.2026)

Относно: твърдения на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

Ние, долуподписаните лицензирани дружества за допълнително пенсионно осигуряване в България, категорично се противопоставяме на опитите да се внуши в публичното пространство разделение в индустрията. Пенсионните дружества подкрепяме създаването на подфондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица, по-популярно като въвеждане на мултифондов модел.
Не отговарят на истината твърденията, че законовите промени се правят, за да се облагодетелстват няколко дружества. Няма да коментираме тона, с който се правят тези спекулации – той не отговаря на разбирането ни за култура в общуването.
Пенсионноосигурителните дружества работим усърдно в защита интересите на осигурените лица. Благодарение именно на нашата експертиза, повече от една трета от натрупванията по персоналните партиди на осигурените лица са именно в резултат на генерирана от нас доходност. Обръщаме внимание, че размерът на натрупаните средства, освен от доходността, зависи и от осигурителния доход, 5% от който постъпва в т.нар. втори стълб, регулярността на осигуряването и от времето на натрупване – към момента тристълбовият модел не е преминал през цял осигурителен жизнен цикъл от около 40 г.
Всички ние, долуподписаните пенсионни дружества, споделяме позицията, че въвеждането на мултифондове ще е изцяло в интерес на осигурените лица. Категорични сме, че имаме експертизата, опита и капацитета да се справим с това предизвикателство.

Позицията с оригиналните подписи на Изпълнителнителните директори на пенсионноосигурителни дружества: ПОД „Алианц-България“ АД, ПОД „Бъдеще“ АД, ПОК „Доверие“ АД, ПОК „ДСК-Родина“ АД, „Пенсионноосигурителен институт“ АД, „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ АД, ПОК „Съгласие“ АД, ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД, може да свалите тук