Категория: Съобщения за медиите

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.

„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.

На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.

Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.

Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

 

Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система

Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система, възложен от Народното събрание, който ще бъде обсъден през декември. Това обяви председателят на Съвета Зорница Русинова по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското Актюерско Дружество на 8 ноември 2024 г.

Г-жа Русинова каза, че в  документа ще бъдат дадени и конкретни препоръки за законови промени:

„Ценността всъщност на анализа, който прави Икономическият и социален съвет, е независимата оценка, която работодатели, синдикати и неправителствени организации могат да дадат, защото не трябва да забравяме, че осигурителната система е система на солидарност и осигурителният принцип е система на хората. Основната предпоставка да имаме финансова стабилност в осигурителната система това е да имаме предвидимост и да има сигурност“.

Тя допълни, че целта е да се предприемат мерки за усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната.

В следващите години заради демографската ситуация осигурителната, социалната и здравната системи ще имат все повече разходи и трябва да намираме начина, по който балансираме тези разходи със съответните приходи.

Участници във форума препоръчаха да се премахне възможността хората да се прехвърлят от частен в универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ в Националния осигурителен институт.

Форумът в организиран от Българското актюерско дружество.

Оригиналната новина е от сайта на БНР,  може да я намерите тук 

Идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират

В интервю за БНР по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското актюерско дружество на 8 ноември 2024 г.,  г-жа Евелина Милтенова, председател на БАДДПО отговори на въпроси на журналисти във връзка с коментираната на форума идея да се премахне възможността за прехвърляне от частен пенсионен фонд в НОИ.

Г-жа Милтенова коментира, че подобна законодателна промяна е въпрос на политическо решение.

„Хората, които са се прехвърлили през изминалия период, не са повече от 100 000 човека, докато ние имаме близо 4 милиона осигурени лица, които са в пенсионните фондове. Второ – започна процес, особено последните години се задълбочава процеса, и бройката се увеличава на осигурени лица, които веднъж прехвърлили се в първия стълб, тоест в НОИ, след някоя друга година наистина преразглеждат своето решение и се връщат, което е разрешено във втория стълб в универсалния пенсионен фонд. Защо? Защото той предоставя възможност за бъдеща допълнителна пенсия“, поясни Милтенова.

Прехвърлянето на осигурителна партида от частен фонд на допълнителното пенсионно осигуряване към т.нар. първи стълб на пенсионната система и обратно е възможност, която съществува от 2014 година. Аргументът на експертите, които искат премахване на избора за осигуряване е, че идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират.

Оригиналният текст на БНР може да видите тук 

Форум за пенсионната система в България

Днес 08.11.24 членовте на УС и експерти на БАДДПО участват във важна конференция – Форум на Пенсионната система, организирана от Българското Актюерско Дружество.

Основните теми на форума са: как и защо беше създаден три-стълбовия пенсионен модел у нас, какви бяха предпоставките за това, какво постигна моделът за 20 години. Какви са текущите предизвикателства и трудности пред реализиране на поставените цели.

На тези и много други въпроси ще се постараят да дадат отговор актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване. Експерти от пенсионните дружества и членове на БАДДПО участват със следните презентации:

  • Обзорна презентация за инвестицонната политика на втория стълб;
  • Анализ на смъртността във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване;
  • Представяне на симулационен модел за оценка на доходността при различна структура на инвестиционния портфейл и различен срок.

За никого не е изненада, че една от най-големите пречки пред благоденствието на обществото ни е негативният демографски тренд. Той засяга както бъдещето на децата на България, така и добруването на пенсионерите и на хората, извън пазара на труда. Демографската криза се наблюдава мълчаливо вече почти половин век, без да има държавна стратегия за развитието на обществото и без да се предприемат каквито и да било работещи мерки. Това е и основната причина да бъде свикан форума за пенсионната система в България.

Планираното съдържание на форума обхваща следните теми:
● Демографската криза в България и променящата се продължителност на живот.
● Предпоставки и необходимост от въвеждане на три-стълбов пенсионен модел в
началото на новото хилядолетие.
● Какво наблюдаваме 20 години по-късно. Обзор на текущата Пенсионна система.
Предизвикателства пред 1-вия и 2-рия стълб.
● Анализипрепоръки от доклада на ОИСР.
● Възможни решения на текущите проблеми. Въвеждане на алтернативни
инвестиционни портфейли, отговарящи на съответния етап от жизнения цикъл на
осигурените лица.
● Практики в други страни.
● Как актюерите могат да подпомогнат подобряването на финансовата грамотност на
осигурените лица и взимането на информиран избор при пенсиониране.

Лектори на Форума са представители на БАД, на КФН и на пенсионната индустрия.

През 2024 г. професионалната организация на актюерите в България навършва 30 години. През всички тези години със своята експертиза актюерите са били не само надежден партньор и съветник на бизнеса, но и стожер на финансовата стабилност и защита на потребителския интерес. Актюерската професия оценява изключителната степен на обществено доверие, което ѝ се гласува като същевременно осъзнава отговорността си към обществото, предоставяйки професионални услуги и разяснителна информация по достъпен и разбираем за потребителите начин.
Събитието е предназначено за актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване, инвестиционни мениджъри и други заинтересовани лица.

Форумът се провежда в зала „Моцарт”, „Гранд Хотел Милениум София”, гр. София, бул. „Витоша” 89В, от 09:00 до 17:00 ч.

Повече информация за БАД може да намерите тук

Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения

Представители на БАДДПО участват в Национална научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, която се провежда в периода 11-12 октомври 2024 г. в СА „Димитър А. Ценов“ – Свищов.

Лекцията на БАДДПО е образователна и ще представи „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсиионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“

Научният форум се провежда в рамките на създадения „Алианс по Застраховане и Социално дело” между Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Асоциация на българските застрахователи, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Гаранционен фонд, Асоциация на застрахователните брокери в България и с подкрепата на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

Пенсионноосигурителният сектор у нас демонстрира висока устойчивост

Евелина Милтенова – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за предаването „Нашият ден“ на Българско национално радио (БНР) по повод 16-тите награди „Застраховател на годината“ за отличили се дружества от пенсионния и застрахователен сектор през 2023 г, с детайли за постиженията в пенсионната индусатрия, препоръките на ОИСР и бъдещото на модела в България с инвестиционни портфейли, следващи жизнения цикъл на осигурените лица.

И тази година по време на събитието „Застраховател на годината“ ще бъдат присъдени награди за пенсионноосигурително дружество на годината и за застрахователен брокер на годината, като отличени ще бъдат най-добрите компании в сектора. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери.

В празничния ден Милтенова изтъква, че пенсионноосигурителният сектор у нас демонстрира висока устойчивост, като е преодолял успешно предизвикателствата в геополитически план и в пазарно-икономическо отношение. Милтенова подкрепя това твърдение със статистически данни за инвестиционните резултати през изминалата година.

Основните теми на разговора са застрахователната и осигурителна култура в страната ни, новостите в сектора и актуалната оценка на ОИСР.

ОИСР проведе проучвателна мисия в София, чиято цел е била да прегледа системата на частното пенсионно осигуряване и нейното текущо състояние. Проверката е отчела висока стабилност и значимост на допълнителното пенсионно осигуряване в България. По думите на Милтенова ОИСР насърчава доброто сътрудничество между държавния и допълнителния осигурителен стълб и е подкрепила въвеждането на мултифондовия модел.

Милтенова пояснява, че става дума за модел, при който всяко осигурено лице разполага с индивидуален инвестиционен портфейл, като инвестиционната му стратегия съответства на жизнения му цикъл. По-млади хора ще се възползват от по-динамични и доходоносни инвестиционни решения, а с доближаване до пенсионната възраст инвестициите ще стават по-консервативни и защитени.

Повече по темата чуйте в звуковия файл от разговора на Нина Цанева с Евелина Милтенова

БАДДПО: Церемония по връчване на наградите „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“, „Застрахователен брокер на годината“ за 2023 г.

За шестнадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор  – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

 

Въвеждането на мултифондовете ще бъде в интерес на осигурените лица

Въвеждането на мултифондовете ще бъде в интерес на осигурените лица, заяви пред БНР Владимир Нечев – главен изпълнителен директор на пенсионно осигурителна компания „ДСК-Родина“ и член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) даде висока оценка на българския пенсионен модел и препоръча да се подготвят законови промени с цел да се увеличат доходите за старост. Отдавна самите пенсионни дружества настояват да се повиши вноската за частните фондове и да се въведат така наречените мултифондове – даване на възможност осигурените да избират степента на риск, с която да се инвестират натрупаните в индивидуалните им партиди средства.

По последни данни осигурените в четирите вида пенсионни фондове у нас са над 5 милиона души, а активите им са 24,5 милиарда лева. Най-масовият вид фондове са универсалните – в тях се осигуряват задължително родените след 31-ви декември 1959 година.

„Около 10% са в момента плащанията от втория стълб. Но това е резултат от непълния период на осигуряване. Промените, които се насърчават, са точно по линия на въвеждане на т.нар. мултифондов модел. Биха имали изцяло благоприятен ефект точно в тази посока – да се постигне по-висока доходност и един по-висок коефициент на заместващ доход“, обясни той.

Интервюто в предаването „12+3“ на Мария Костова с Владимир Нечев, може да чуете тук

 

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024

Управление “Осигурителен надзор” на на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.06.2024 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2024 г. е 5 035 459 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 34 514 души, или 0,69 на сто, а спрямо 30.06.2023 г. със 70 149, или 1,41 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,54 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,71 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.06.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 24 585 983 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 7,22 на сто, а в сравнение с 30.06.2023 г. с 16,63 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17,60 на сто спрямо 30.06.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,97 на сто и 7,73 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,47 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2024 г. са общо 1 434 845 хил. лв. и се увеличават с 14,69 на сто в сравнение с първото полугодие на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 15,37 на сто, а в ППФ 10,40 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, съответно с 6,99 на сто и 19,38 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.06.2024 г. са 22 211, от които 3 453 пенсионери и 18 758 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 111 хил. лв. за пенсии, 49 240 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 173 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2024 г. е 231,56 лв., а средният размер на разсроченото плащане 457,10 лв. В сравнение с първото полугодие на 2024 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 6,44 лв., или с 2,86 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 58,01 лв., или с 14,54 на сто.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Top