Категория: Обявления

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова са подготвили въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система. В сайта на КФН може да ги намерите тук

За ваше удобство, копираме отговорите и в нашия сайт:

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МУЛТИФОНДОВИЯ МОДЕЛ И ТАКСИТЕ И УДРЪЖКИТЕ

1. Какво представлява мултифондовият модел?
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

2. Какви подфондове ще има?
1) В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:
а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции)
б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход;
3. консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
2) В ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

3. От кога да очакваме да започне дейността на мултифондовете?
От 1 януари 2027 г., ако се приеме предложеният законопроект.

4. Защо се налага да се чака до 2027 г. ?
За да стартират мултифондовете, освен приемане на промените в КСО, е необходимо:
– да се приемат промени в наредбите и др.под. актове;
– пенсионните дружества да приемат и променят много свои документи (инвестиционни политики, правилници и др.) и да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил;
– лицата, които вече се осигуряват, да имат достатъчно време да се запознаят с подфондовете и да изберат къде да участват;
– да бъдат извършени редица други технически действия, като прехвърляне на активи, разпределяне на лица, които не са направили избор, и мн. др.

5. Вече съм осигурен в УПФ. Кога и как мога да избера по какъв начин да се управляват моите средства?
В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. ще можете да подадете заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където сте осигурен. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да изберете конкретен подфонд (но ако Ви остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително участвате в консервативен подфонд).

6. Какво ще стане, ако не подам заявление за избор до 30 ноември 2026 г.?
В този случай ще бъдете разпределен въз основа на възрастта Ви:
– до 50 г. – в динамичен подфонд,
– от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и
– от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта Ви към 1 януари 2027 г.

7. Предстои ми да започна работа. Как да избера подфонд в УПФ и как да се информирам?
В тримесечен срок от започване на работа можете да изберете в кой УПФ и в кой подфонд да се осигурявате. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява желания от Вас фонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество (запознайте се с важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.);
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас. Тя не Ви задължава и може да изберете друг подфонд. Само ако сте навършили възраст с три години, по-ниска от възрастта за пенсиониране, задължително ще участвате в консервативен подфонд.
Ако не направите избор, ще бъдете разпределени служебно на база възрастта Ви (до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд).

8. Как да избера подфонд в ДПФ, където съм осигурен?
Създаването на подфондовете в ДПФ се извършва по преценка на дружеството, което го управлява. След съобщаване за промените в правилника на ДПФ за създаване на подфондовете (чрез съобщение на сайта на пенсионното дружество, както и чрез уведомление по електронна поща, ако сте избрали такъв начин на комуникация) ще имате 3-месечен срок да подадете заявление в кой подфонд желаете да участвате. До извършването на избор или ако не извършите такъв ще участвате в балансиран подфонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на фонда и подфондовете можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество, където може да видите важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.;
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас.

9. Предстои да стана участник в ДПФ, как да избера подфонд?
Ако ДПФ, където ще се осигурявате с лични вноски или ще бъдете осигуряван с вноски на работодател или друг осигурител, предлага различни подфондове, може да изберете подфонд, където да се управляват Вашите средства, като посочите в осигурителния договор, който сключвате, съответно в документа, с който давате писмено съгласие да Ви осигурява работодателят или другият осигурител.
Относно информирането и консултирането вижте отговора по Въпрос 8.

10. Какво ще се промени при инвестициите?
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

11. Как ще се промени доходността по партидите на осигурените с въвеждането на мултифондовата система и промените в инвестициите?
За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване.
При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Действащ модел
Възраст Подфонд Доходност
от 20 г. до 65 г. Балансиран 2.04%
Коефициент на заместване 12.25%

След въвеждане на мултифондов модел
Възраст Профил Доходност
от 20 г. до 49 г. Динамичен 5.60%
от 50 г. до 62 г. Балансиран 3.46%
от 63 г. до 65 г. Консервативен 1.98%
Коефициент на заместване 21.24%

Графиката може да видите в сайта на КФН – тук

12. Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива?
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

(Подробните примери, илюстрирани с таблици, може да разгледате в сайта на КФН)

13. Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?
1) в допълнителното задължително осигуряване
Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
2) при допълнителното доброволно осигуряване
Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

14. Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1) въвеждането на инвестиционен избор;
2) даването на възможности за по-добра доходност;
3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;
4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;
5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст.
Към 30.06.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто.
Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто.
Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.03.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са осигурени лица в пенсионните фондове, 25 295 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 6 627 са пенсионери (3 в професионалните и 786 в доброволните пенсионни фондове и 5 838 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 23 893 души или с 0,47 на сто.
Към 31.03.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 27 294 467 хил. лв., като 27 050 767 хил. лв. са нетните активи на пенсионните фондове, а 243 700 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през първото тримесечие на годината с 570 271 хил. лв. или с 2,13 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,52 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,61 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,48 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,41 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2025 г. е 5 088 208 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 22 075 души, или с 0,44 на сто.
Към 31.03.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 27 050 767 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 2,09 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 2,28 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 1,26 на сто и 0,41 на сто. Отчетеният ръст от доброволните пенсионни фондове за периода е 0,08 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2025 г. са общо 773 104 хил. лв. и се увеличават с 10,28 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 9,85 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 7,33 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 24,97 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2025 г. са 31 133, от които 5 838 пенсионери и 25 295 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 728 хил. лв. за пенсии, 36 766 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 175 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2025 г. е 232,36 лв., а средният размер на разсроченото плащане 508,03 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2024 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.
Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.
През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2024 г. и за 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 130 108 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 96 279 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 505 319 709 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2024 г. са общо 372 911. Общият размер на прехвърлените средства за годината е 1 834 736 613 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2024 г. и за 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.