632 хил. души вече спестяват в доброволни фондове
В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“. Целта е да бъдат разяснени някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.
Доходност_трети стълб
Данъчно облекчение от 10% годишно, висока доходност, възможност да разполагаш със спестените пари по всяко време, както и да получаваш пенсия 5 години преди навършване на изискуемата по закон възраст. Всичко това е възможно през набиращите все по-голяма популярност доброволни пенсионни фондове или т.нар. трети стълб на пенсионната система в България. В тях вноските за третата възраст са доброволни според възможностите на осигуряващия се и няма ограничения колко договора в колко отделни дружества ще си откриете. Средствата по осигурителните партиди на лицата са персонални и 100% наследяеми.
Към края на полугодието на 2025 г. , по данни на Комисията за финансов надзор, в третия стълб има над 632 000 осигурени лица, по чиито партиди са натрупани общо близо 1,6 млрд.лв.
746 души вече получават трета пенсия, а значителен брой лица са се възползвали от еднократни плащания и плащания на наследници, като за първите шест месеца на годината пенсионните дружества са им изплатили близо 58 млн. лв.
От 2001 година пенсионната система в България е съставена от три стълба. Първият е държавното осигуряване в НОИ и действа на солидарен принцип на осигуряване, Тоест работещите чрез осигуровките си плащат пенсиите на настоящите възрастни хора. А техните ще ги плащат следващите работещи. Първият стълб е изцяло зависим от политически решения – както колко високи да са осигуровките, така и колко ниски или високи да са пенсиите. Вторият стълб са задължителните фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсални и професионални, действащи на капиталов принцип. При тях средствата на всеки осигурен са в индивидуална партида, инвестират се от пенсионната компания с цел увеличаване на доходността, и пенсията зависи от вноските и доходността от инвестираните средства, а не от солидарния фонд или броя на настоящите пенсионери. Универсалните фондове са задължителни за всички, родени след 1 януари 1960 година, а професионалните за работещите при тежки и вредни условия на труд.
Това е т.нар. втора пенсия, при която средствата в осигурителните партиди са лични спестявания, които се наследяват. Но и тук вноските се определят от политиците и все още са доста ниски – замразени от почти 20 години на 5% от осигурителния доход, което прави натрупването в партидите ниско и следва да се преосмисли от политиците. Възможностите за инвестиции са силно ограничени по закон, което ограничава и реалзираната при управлението средствата доходност. Очакването е с въвеждането на мултифондовете чрез изготвения и съгласуван проекозакон между надзорния орган (Комосията за финансов надзор), финансовото министвество, браншовата асоциация и другите заинтерсовани страни, тази картина да се подобри.
Истинската свобода и перспектива за осигуряване на добри доходи на старини обаче е третият стълб – доброволните фондове, които всяка една от лицензираните в България пенсионноосигурителни компании предлага. В тях спестяванията са лични, наследяват се напълно, а доходността е доста по-висока от тази в задължителните пенсионни фондове, като с въвеждане на мултифондовете се очаква да се увеличи чувствително. За сравнение – по последни даннни от КФН през последните 2 години средната доходност на втория стълб е 6,25%, а на третия – 7,09%.
Един от големите бонуси на доброволния пенсионен фонд обаче е данъчното облекчение при направени лични вноски. На освобождаване подлежат осигурителните вноски за трета пенсия, които са в рамките на 10% от годишната данъчна основа.Например, при 70 000 лв. годишен доход, необлагаеми могат да са вноски до 7000 лв. или да бъдат спестени 700 лв. данъци. Допълнително на облагане не подлежат и пенсионните плащания от тези фондове, както и реализираната доходност от инвестициите на активите им. Друго предимство на доброволния фонд е, че човек не е ограничен с какви вноски да се осигурява – нито като размер, нито като периодичност. Могат да се правят както месечни, така и годишни или еднократни вноски. Няма и ограничение в колко фонда може да се осигурява едновременно един човек. Тоест може да имате няколко доброволни пенсионни фонда. При осигуряване в такива фондове могат да се правят вноски в позла на друго физическо лице – например деца, други роднини и т.н. За разлика от средствата по партидите в универсалните фондове, тези от доброволните могат да се теглят винаги по желание на осигуреното лице.
При теглене или при закриване на партидата преди навършване на възрастта за пенсия, се удържа единствено размера на данъка, който е спестен назад в годините в резултат на данъчните облекчения. Ако не сте използвали данъчни облекчения, тогава няма такива удръжки.
Възможността за предсрочно използване на част или на цялата сума прави третия стълб много добра опция за спестяване на средства, особено на фона на почти нулевите лихви на банковите сметки и депозити. Това е финансов продукт, който във всеки един момент има цена на обратното изкупуване, без наказателни такси. „Валутата“ на фондовете се нарича дял и всяко дружество всеки ден публикува стойността на един дял, който отразява текущата стойност на инвестициите в целия фонд като в нея е начислена натрупаната доходност.
Парите във фондовете няма как да бъдат изгубени, защото те са отделни юридически лица от дружествата, които ги управляват. Т.е. – ако нещо стане с дружеството, какъвто случай досега в България не е имало, регулаторът КФН /Комисията за финансов надзор/ ще насочи партидите към друго дружество.
