Категория: Конференции, семинари, обучения

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в експертна дискусия  „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, организирана с партньорството на ПОК „Доверие“

Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, разглеждащ основните трудности и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.

Демографските проблеми в България бяха също така част от темите освен въпросите за иновациите и необходимостта от нова индустриализация. Застаряването на населението и увеличаването на разходите за пенсии налага създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове да инвестират парите на осигурените лица. Това заяви Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, по време на експертната дискусия, проведена в столичния хотел „Hyatt Regency Sofia“. Темата на форума беше „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, като организатори на събитието бяха Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с подкрепата на Dir.bg и партньорството на ПОК „Доверие“.

“За последните 5 години (2020-2024) разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 г. до 21,6 млрд. лева през 2024 г. Това за 4-годишен период е 20% на година. Не си спомням БВП на България да се е увеличавал с такова темпо. Увеличението на пенсиите е изключително политическо решение и не отговаря на реалностите”, заяви Николай Марев.

„Много са нещата, които могат да се направят. Бихме предложили листване на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата на БФБ. Крайно време е“, посочи Марев.

По думите му има други национални инфраструктурни проекти като нови възможности за инвестиции на частните пенсионни фонове. „Според мен е крайно важно България да бъде извадена от „сивия списък“ на специалната група за финансови действия – FATF. Страната ни трябва да излезе от там максимално бързо, защото това е черно петно за нея“, добави Марев.

Повече информация може да намерите тук

На 17 септември 2024 г. се проведе форумът на PensionsEurope за Централна и Източна Европа 2024, чийто домакин беше Литовската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове (LIPFA).
БАДДПО е един от основните членове на PensionsEurope и участник във форума на ЦИЕ 2024 (CEEC forum PensionsEurope) по най-актуалната тема: „ Къде сме и какво предстои: Посоки и предизвикателства пред пенсионните системи в Централна и Източна Европа“
Тазгодишното събитие отбеляза и 20-годишнината на капиталовата пенсионна система на Литва. Експерти от сектора, европейски и литовски политици, учени и надзорни органи се събраха, за да обсъдят настоящата ситуация и бъдещите насоки на пенсионните системи в Централна и Източна Европа.
Приветствени адреси:
– Тадас Гудайтис, председател на LIPFA, откри събитието, като подчерта успеха на литовската пенсионна система от втория стълб. Той заяви: „През последните две десетилетия Литва, както и много други страни, преживя растеж, реформи и трансформация. Днес с увереност можем да кажем, че системата за пенсионно натрупване носи реални ползи за литовските служители – нашите бъдещи пенсионери. В пенсионните сметки са натрупани повече от 8 млрд. евро, което представлява най-голямата инвестиция на литовските граждани извън банковите депозити.“
– Чаба Наги, председател на Форума на страните от ЦИЕ, разказа за пътя на Форума от първата му среща в Братислава през 2007 г. и похвали напредъка, постигнат от страни като Румъния, Хърватия и България, които навлизат в етапа на изплащане на пенсиите.
– Мати Лепеля, главен изпълнителен директор на PensionsEurope, изрази ентусиазма си от завръщането на LIPFA в PensionsEurope и подчерта значението на сътрудничеството в региона.
– Мартинас Шиуркус, заместник-министър на социалната сигурност и труда, обсъди предизвикателствата, пред които Литва все още е изправена, и по-специално необходимостта от увеличаване на равнищата на вноските във втория стълб на пенсионното осигуряване.
Представяне на литовската пенсионна система:
Симонас Крепшта, член на Управителния съвет на Банката на Литва, представи задълбочен анализ на пенсионната система на Литва, като се спря на предизвикателства като намаляването на населението, ниските нива на заместване и фискалния натиск върху първия стълб. Той представи потенциални решения, включително увеличаване на вноските на работодателите във втория стълб и укрепване на слабо развития трети стълб.

Форумът включваше три сесии:
1. Опитът и предизвикателствата пред системите за пенсионно осигуряване в региона на ЦИЕ: Експерти от Литва, Хърватия, Полша и Естония споделиха своя опит.
Основният извод беше, че е важно да има политическа стабилност и последователност в политиките, за да се изгради силна пенсионна система, която да спечели доверието на гражданите.
Важни фактори, които ще осигурят по-висок коефициент на заместване в бъдеще, включват по-високи ставки на вноските, по-голямо участие на работодателите в схемите за пенсионно натрупване с дефинирани вноски и по-широко обхващане на работещото население в програмите за пенсионно натрупване.
Оказва се, че държавите, които са се оттеглили частично от системите за пенсионно натрупване по-рано и са използвали средствата, предназначени за бъдещето, за посрещане на текущите нужди, са изправени пред значителни предизвикателства при възстановяването на по-високите нива на натрупване и евентуалното постигане на по-високи коефициенти на заместване.
2. Бъдещето на пенсионните системи в страните от ЦИЕ: Основните изказвания на Патрик Худжес от ЕОЗППО и Валдис Загорскис от Европейската комисия поставиха началото на дискусията.
Патрик Худжес подчерта значението на многостълбовите системи, а Валдис Загорскис представи констатациите от Доклада за адекватността на пенсиите, като обсъди нивата на коефициента на заместване и голямата разлика в пенсиите между половете в държавите-членки. Последва панелна дискусия, в която бе подчертана ролята на пенсионните фондове за икономическия растеж и необходимостта да се позволи на пенсионните фондове да инвестират в по-продуктивни области в някои държави членки.
3. Ролята на работодателите в развитието на пенсионното осигуряване в региона на ЦИЕ: Този панел разгледа различните нива на ангажираност на работодателите в различните страни. Бяха обсъдени ниските нива на вноските на работодателите в Литва. Бяха направени сравнения с Германия и Нидерландия, където вноските на работодателите играят значителна роля. Дискусията подчерта значението на непрекъснатия диалог между правителството, работниците и работодателите за създаване на рамка, стимулираща вноските на работодателите в пенсионните схеми.
В заключителните си бележки Мати Лепеля подчерта, че независимо от устойчивостта на системата, увеличаването на спестяванията ще бъде от съществено значение в условията на променящата се демография в Европа. Той настоя, че макар пенсионните фондове да се управляват на национално равнище, Европейският съюз играе важна роля. Тъй като новият мандат на Европейската комисия е насочен към стимулиране на растежа и конкурентоспособността, пенсионните фондове неизбежно ще бъдат част от дневния ред на ЕС.
Форумът „Централна и Източна Европа 2024“ потвърди ангажимента на PensionsEurope и заинтересованите страни в региона на Централна и Източна Европа за изграждане на стабилни и устойчиви пенсионни системи за бъдещите поколения.

За повече информация, моля, кликнете върху връзката

За шестнадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор  – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

На 10 юли, Председателят на БАДДПО, г-жа Милтенова, членове на Управителния съвет и на работните Комитети в Асоциацията, участваха активно в проведената от Комисията за финансов надзор (КФН) конференцията „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“ в София. В събитието участваха над 300 представители от инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор. Обсъждани бяха принципите на ОИСР за корпоративно управление и европейските регулации DORA и MiCA.
Председателят на КФН, Бойко Атанасов, подчерта нуждата от диалог между бизнеса и регулатора относно новите регулации. Той акцентира върху важността на добре информирана и устойчива среда за бъдещето на цифровите финанси.
Конференцията бе разделена на две части: първата, фокусирана върху корпоративното управление и ESG индикаторите, а втората – върху предизвикателствата на DORA и MiCA. Експерти обсъдиха необходимостта от координиран подход към киберсигурността и регулациите за криптоактиви.
Гост-лектори като Бисерка Радева и доц. д-р Маню Моравенов допринесоха с дискусии по теми като Закона за киберсигурността и ESG рейтингите. Г-жа Петя Хантова от КФН наблегна на ролята на корпоративното управление за прозрачността и доверието на инвеститорите.
Панелистите, мениджмънтът и експертите от пенсионноосигурителните дружества единодушно се съгласиха, че новите регулации ще повишат доверието на инвеститорите и ще подобрят финансовата система, като насърчат устойчив растеж и борбата с финансовите престъпления.

Прессъобщението на КФН за събитието може да намерите на техния сайт, както и pdf материали за всеки панел

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.

Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.

Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.