Категория: Проведени мероприятия

Математически модели на мултифондовете, чрез които се цели да се постига растяща доходност и увеличен размер на втората пенсия представиха експерти на Българската асоциация на допълнителното пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум за 30-та годишнина на Българското актюерско дружество, проведен на 08 ноември 2024 г.
Както бе представено на форума, въвеждането на мултифондовете се препоръчва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ като стъпка за надграждане на стабилната и добре регулирана пенсионна система в България, напомни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова. „Мултифондовете, които предлагат разнообразие от инвестиционни възможности в различни етапи от живота, са ключов инструмент за постигане в дългосрочен план на по-висок заместващ доход за бъдещите пенсионери“, добави тя.
Сред основните акценти на представянето на БАДДПО беше анализът на инвестиционните стратегии и многофондовата система в контекста на жизнения цикъл на осигурените лица, следвайки добрите практики и препоръки на ОИСР.
Експерти на асоциацията представиха математически модели за оценка на доходността в зависимост от структурата на инвестиционния портфейл и различни срокове за инвестиции. Те са разделени на динамичен, балансиран и консервативен и са обвързани с възрастта на осигурените лица. Динамичният е за хора до 50 г., балансираният – от 50 г. до 3 г. преди навършване на пенсионна възраст, а консервативният – при по-малко от 3 г. до пенсионната възраст. Експертите подчертаха важността на динамичния подход към инвестиционната политика, който ще подобри резултатите от доходността и ще отговори най-добре на променящите се нужди на осигурените лица през различните етапи от живота им.

„Ние вярваме, че една от основните предпоставки за дългосрочен успех на пенсионната система в България е осигуряването на гъвкави и адаптивни инвестиционни стратегии, които да следват жизнения цикъл на всеки осигурен човек. Така ще постигнем необходимото надграждане на утвърдения до момента тристълбов модел на пенсионната система в страната“, коментира Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Форумът включваше също анализ на демографската криза в България и нейните влияния върху пенсионната система. Участниците обсъдиха възможни решения за подобряване на финансовата стабилност на системата, включително чрез оптимизация на инвестиционните стратегии и въвеждане на алтернативни инвестиционни портфейли, които да отговарят на различни етапи от жизнения цикъл на осигурените лица.
На форума беше поставен акцент върху ролята на актюерите в подкрепа на информираността и финансовата грамотност на осигурените лица, както и на тяхната способност да взимат по-осъзнати решения относно своето пенсиониране.
Включването на БАДДПО в това важно събитие потвърди ангажимента на асоциацията към създаването на по-ефективна и стабилна пенсионна система в България, като се акцентира на динамичното и научно обосновано управление на пенсионните фондове, следващи международния опит и стандарти. Отново беше отбелязано, че има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове.

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за  пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона

На 10 юли, Председателят на БАДДПО, г-жа Милтенова, членове на Управителния съвет и на работните Комитети в Асоциацията, участваха активно в проведената от Комисията за финансов надзор (КФН) конференцията „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“ в София. В събитието участваха над 300 представители от инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор. Обсъждани бяха принципите на ОИСР за корпоративно управление и европейските регулации DORA и MiCA.
Председателят на КФН, Бойко Атанасов, подчерта нуждата от диалог между бизнеса и регулатора относно новите регулации. Той акцентира върху важността на добре информирана и устойчива среда за бъдещето на цифровите финанси.
Конференцията бе разделена на две части: първата, фокусирана върху корпоративното управление и ESG индикаторите, а втората – върху предизвикателствата на DORA и MiCA. Експерти обсъдиха необходимостта от координиран подход към киберсигурността и регулациите за криптоактиви.
Гост-лектори като Бисерка Радева и доц. д-р Маню Моравенов допринесоха с дискусии по теми като Закона за киберсигурността и ESG рейтингите. Г-жа Петя Хантова от КФН наблегна на ролята на корпоративното управление за прозрачността и доверието на инвеститорите.
Панелистите, мениджмънтът и експертите от пенсионноосигурителните дружества единодушно се съгласиха, че новите регулации ще повишат доверието на инвеститорите и ще подобрят финансовата система, като насърчат устойчив растеж и борбата с финансовите престъпления.

Прессъобщението на КФН за събитието може да намерите на техния сайт, както и pdf материали за всеки панел

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.

Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.

Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.

На 21.12.2023 г., в Народното събрание, дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

За повече информация прочетете тук.

Даниела Петкова: „Мултифондовете са в интерес на хората“

„Нищо страшно няма във въвеждането на мултифондовете! Напротив, те са в интерес на хората, защото, в различните възрастови категории, ще имат възможност всеки от тях, в зависимост от това какъв е неговият хоризонт до момента на пенсиониране, да бъде в ниско рисков, средно или високо рисков фонд“. Това заяви Даниела Петкова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, по време на дискусия, организирана от Българската стопанска камара. Тема на разговора беше състоянието на пенсионноосигурителната система и възможностите за подобряване на нейната ефективност. А сред участниците бяха експерти, депутати, представители на институциите и бизнеса.
Петкова посочи още, че участието в мултифондовете ще бъде по желание на осигурените лица. Всеки, който няма достатъчно задълбочени познания, за да прецени в кой фонд да бъдат управлявани средствата от личната му партида, ще си остава в балансирания.
„Няма никакъв риск за осигурените лица и е много добра идея да се въведат мултифондовете, за да се разпредели рискът по категорията на хората“, категорична бе Даниела Петкова.
Тя припомни, че пенсионноосигурителните дружества гарантират със собствени средства размера на получените брутни вноски, без значение дали те са влезли в мултифонд или са в големия универсален, или професионален фонд.

Повече информация: „Банкер“

Всички членове на УС на БАДДПО се включиха в стратегическите дискусии за пенсионноосигурителната система, проведени на Кръглата маса, организирана от Българската Стопанска Камара (БСК) на 16.11.2023 г. на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“.
В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.
Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании – универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти към 30.06.23 г., а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл – „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.
В Панелна дискусия „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени” се включиха министърът на труда и социалната политика, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори. Целта на дискусията беше да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система.
Допълнителна информация и акценти от изказванията на участниците можете да намерите тук.

Втората пенсия най-често е разсрочено плащане до 400 лева

Източник: 24 часа