Категория: Конференции, семинари, обучения

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“.

Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София

Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.

„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.

„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.

Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.

От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.

Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.

Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.

Проблемите, свързани с демографската ситуация и предизвикателствата пред т.нар. тристълбов пенсионен модел в България бяха основен акцент на конференцията, която Българското актюерско дружество организира по повод своята 30-годишнина. БАДДПО е партньор и съорганизатор на събитието на БАД с две презентации в програмата.

Интервюто може да чуете в сайта на БНР

Зависимостта на първи солидарен стълб от бюджета е трайна тенденция – близо половината от общите разходи на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани и занапред с трансфери от държавния бюджет. За втория стълб на дневен ред са идеите за въвеждането на мултифондов модел, иначе казано на инвестиционен избор на осигурените, за да има по-висока доходност и по-висока втора пенсия. В крайна сметка, е ясно едно – актюерите и експертите в пенсионния сектор са си свършили качествено работата само ако крайният ѝ резултат е разбираем за гражданите.

„Най-масовият фонд е универсалният, който е задължителен и в който се пренасочва част от задължителната осигурителна вноска. В него активите са 21 млрд. лева. … По статистиките на НСИ ние виждаме, че в момента 2,8 млн. души са средномесечният брой на осигуряващи се лица, което води и до сравнително незадоволителния коефициент на зависимост на пенсионерите спрямо работещите, осигуряващите се лица – около 72%, което означава, че 10 работещи издържат 7 зависими“, каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска.

Политическият риск е нещо, което актюерите не могат да предвидят, подчерта тя и обясни:

„Ние се опитваме да оценяваме, на база на наблюдения, рискове, свързани със здравето, с живота на хората, както и природните рискове, свързани с човешка намеса или небрежност, но политическият риск е нещо извън нашата експертиза“.

Интервю на Мария Костова с Татяна Битунска в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.

„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.

На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.

Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.

Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

Математически модели на мултифондовете, чрез които се цели да се постига растяща доходност и увеличен размер на втората пенсия представиха експерти на Българската асоциация на допълнителното пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум за 30-та годишнина на Българското актюерско дружество, проведен на 08 ноември 2024 г.
Както бе представено на форума, въвеждането на мултифондовете се препоръчва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ като стъпка за надграждане на стабилната и добре регулирана пенсионна система в България, напомни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова. „Мултифондовете, които предлагат разнообразие от инвестиционни възможности в различни етапи от живота, са ключов инструмент за постигане в дългосрочен план на по-висок заместващ доход за бъдещите пенсионери“, добави тя.
Сред основните акценти на представянето на БАДДПО беше анализът на инвестиционните стратегии и многофондовата система в контекста на жизнения цикъл на осигурените лица, следвайки добрите практики и препоръки на ОИСР.
Експерти на асоциацията представиха математически модели за оценка на доходността в зависимост от структурата на инвестиционния портфейл и различни срокове за инвестиции. Те са разделени на динамичен, балансиран и консервативен и са обвързани с възрастта на осигурените лица. Динамичният е за хора до 50 г., балансираният – от 50 г. до 3 г. преди навършване на пенсионна възраст, а консервативният – при по-малко от 3 г. до пенсионната възраст. Експертите подчертаха важността на динамичния подход към инвестиционната политика, който ще подобри резултатите от доходността и ще отговори най-добре на променящите се нужди на осигурените лица през различните етапи от живота им.

„Ние вярваме, че една от основните предпоставки за дългосрочен успех на пенсионната система в България е осигуряването на гъвкави и адаптивни инвестиционни стратегии, които да следват жизнения цикъл на всеки осигурен човек. Така ще постигнем необходимото надграждане на утвърдения до момента тристълбов модел на пенсионната система в страната“, коментира Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Форумът включваше също анализ на демографската криза в България и нейните влияния върху пенсионната система. Участниците обсъдиха възможни решения за подобряване на финансовата стабилност на системата, включително чрез оптимизация на инвестиционните стратегии и въвеждане на алтернативни инвестиционни портфейли, които да отговарят на различни етапи от жизнения цикъл на осигурените лица.
На форума беше поставен акцент върху ролята на актюерите в подкрепа на информираността и финансовата грамотност на осигурените лица, както и на тяхната способност да взимат по-осъзнати решения относно своето пенсиониране.
Включването на БАДДПО в това важно събитие потвърди ангажимента на асоциацията към създаването на по-ефективна и стабилна пенсионна система в България, като се акцентира на динамичното и научно обосновано управление на пенсионните фондове, следващи международния опит и стандарти. Отново беше отбелязано, че има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове.

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за  пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона

В интервю за БНР по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското актюерско дружество на 8 ноември 2024 г.,  г-жа Евелина Милтенова, председател на БАДДПО отговори на въпроси на журналисти във връзка с коментираната на форума идея да се премахне възможността за прехвърляне от частен пенсионен фонд в НОИ.

Г-жа Милтенова коментира, че подобна законодателна промяна е въпрос на политическо решение.

„Хората, които са се прехвърлили през изминалия период, не са повече от 100 000 човека, докато ние имаме близо 4 милиона осигурени лица, които са в пенсионните фондове. Второ – започна процес, особено последните години се задълбочава процеса, и бройката се увеличава на осигурени лица, които веднъж прехвърлили се в първия стълб, тоест в НОИ, след някоя друга година наистина преразглеждат своето решение и се връщат, което е разрешено във втория стълб в универсалния пенсионен фонд. Защо? Защото той предоставя възможност за бъдеща допълнителна пенсия“, поясни Милтенова.

Прехвърлянето на осигурителна партида от частен фонд на допълнителното пенсионно осигуряване към т.нар. първи стълб на пенсионната система и обратно е възможност, която съществува от 2014 година. Аргументът на експертите, които искат премахване на избора за осигуряване е, че идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират.

Оригиналният текст на БНР може да видите тук 

Днес 08.11.24 членовте на УС и експерти на БАДДПО участват във важна конференция – Форум на Пенсионната система, организирана от Българското Актюерско Дружество.

Основните теми на форума са: как и защо беше създаден три-стълбовия пенсионен модел у нас, какви бяха предпоставките за това, какво постигна моделът за 20 години. Какви са текущите предизвикателства и трудности пред реализиране на поставените цели.

На тези и много други въпроси ще се постараят да дадат отговор актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване. Експерти от пенсионните дружества и членове на БАДДПО участват със следните презентации:

• Обзорна презентация за инвестицонната политика на втория стълб;
• Анализ на смъртността във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване;
• Представяне на симулационен модел за оценка на доходността при различна структура на инвестиционния портфейл и различен срок.

За никого не е изненада, че една от най-големите пречки пред благоденствието на обществото ни е негативният демографски тренд. Той засяга както бъдещето на децата на България, така и добруването на пенсионерите и на хората, извън пазара на труда. Демографската криза се наблюдава мълчаливо вече почти половин век, без да има държавна стратегия за развитието на обществото и без да се предприемат каквито и да било работещи мерки. Това е и основната причина да бъде свикан форума за пенсионната система в България.

Планираното съдържание на форума обхваща следните теми:
● Демографската криза в България и променящата се продължителност на живот.
● Предпоставки и необходимост от въвеждане на три-стълбов пенсионен модел в
началото на новото хилядолетие.
● Какво наблюдаваме 20 години по-късно. Обзор на текущата Пенсионна система.
Предизвикателства пред 1-вия и 2-рия стълб.
● Анализипрепоръки от доклада на ОИСР.
● Възможни решения на текущите проблеми. Въвеждане на алтернативни
инвестиционни портфейли, отговарящи на съответния етап от жизнения цикъл на
осигурените лица.
● Практики в други страни.
● Как актюерите могат да подпомогнат подобряването на финансовата грамотност на
осигурените лица и взимането на информиран избор при пенсиониране.

Лектори на Форума са представители на БАД, на КФН и на пенсионната индустрия.

През 2024 г. професионалната организация на актюерите в България навършва 30 години. През всички тези години със своята експертиза актюерите са били не само надежден партньор и съветник на бизнеса, но и стожер на финансовата стабилност и защита на потребителския интерес. Актюерската професия оценява изключителната степен на обществено доверие, което ѝ се гласува като същевременно осъзнава отговорността си към обществото, предоставяйки професионални услуги и разяснителна информация по достъпен и разбираем за потребителите начин.
Събитието е предназначено за актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване, инвестиционни мениджъри и други заинтересовани лица.

Форумът се провежда в зала „Моцарт”, „Гранд Хотел Милениум София”, гр. София, бул. „Витоша” 89В, от 09:00 до 17:00 ч.

Повече информация за БАД може да намерите тук

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в експертна дискусия  „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, организирана с партньорството на ПОК „Доверие“

Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, разглеждащ основните трудности и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.

Демографските проблеми в България бяха също така част от темите освен въпросите за иновациите и необходимостта от нова индустриализация. Застаряването на населението и увеличаването на разходите за пенсии налага създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове да инвестират парите на осигурените лица. Това заяви Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, по време на експертната дискусия, проведена в столичния хотел „Hyatt Regency Sofia“. Темата на форума беше „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, като организатори на събитието бяха Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с подкрепата на Dir.bg и партньорството на ПОК „Доверие“.

“За последните 5 години (2020-2024) разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 г. до 21,6 млрд. лева през 2024 г. Това за 4-годишен период е 20% на година. Не си спомням БВП на България да се е увеличавал с такова темпо. Увеличението на пенсиите е изключително политическо решение и не отговаря на реалностите”, заяви Николай Марев.

„Много са нещата, които могат да се направят. Бихме предложили листване на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата на БФБ. Крайно време е“, посочи Марев.

По думите му има други национални инфраструктурни проекти като нови възможности за инвестиции на частните пенсионни фонове. „Според мен е крайно важно България да бъде извадена от „сивия списък“ на специалната група за финансови действия – FATF. Страната ни трябва да излезе от там максимално бързо, защото това е черно петно за нея“, добави Марев.

Повече информация може да намерите тук