Категория: Конференции, семинари, обучения

Икономическият и социален съвет (ИСС), с всичките си членове, застава изцяло зад тристълбовия пенсионен модел – това обяви Зорница Русинова, председател на ИСС на специално организираното събитие, на което бе представен задълбочен анализ на пенсионната система и проведена дискусия. Публичният дебат се води в столичния „София Хотел Балкан“. На събитието присъстваха и взеха активно участие дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, членове на БАДДПО, зам.председателят на КФН – г-жа Диана Йорданова.

В анализа са изведени около  70 страници конкретни препоръки по отношение на усъвършенстване на тристълбовия модел. Анализът е независим и проследява развитието на съвременната пенсионна система с всяка една от стъпките и политически решения, които са вземани през последните 30 години. На тази база са изведени и препоръките занапред с основна цел – „от една страна да гарантираме финансовата устойчивост на системата, а от друга да гарантираме адекватността на пенсиите. Той дава и добри възможности в хода и мандата на това Народно събрание, на мандата на сегашното правителство, да се помисли каква част от тези конкретни предложения биха могли да бъдат приети, за да се продължи да се надгражда пенсионната система“, заяви г-жа Русинова.

Подробна статия с водещи акценти от анализа, може да прочетете във в. „24 часа“ със заглавие, изведено от една от препоръките: „Парите за втора пенсия да се местят само веднъж, а за третата – данъчни облекчения“. 

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“.

Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София

Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.

„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.

„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.

Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.

От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.

Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.

Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.

Проблемите, свързани с демографската ситуация и предизвикателствата пред т.нар. тристълбов пенсионен модел в България бяха основен акцент на конференцията, която Българското актюерско дружество организира по повод своята 30-годишнина. БАДДПО е партньор и съорганизатор на събитието на БАД с две презентации в програмата.

Интервюто може да чуете в сайта на БНР

Зависимостта на първи солидарен стълб от бюджета е трайна тенденция – близо половината от общите разходи на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани и занапред с трансфери от държавния бюджет. За втория стълб на дневен ред са идеите за въвеждането на мултифондов модел, иначе казано на инвестиционен избор на осигурените, за да има по-висока доходност и по-висока втора пенсия. В крайна сметка, е ясно едно – актюерите и експертите в пенсионния сектор са си свършили качествено работата само ако крайният ѝ резултат е разбираем за гражданите.

„Най-масовият фонд е универсалният, който е задължителен и в който се пренасочва част от задължителната осигурителна вноска. В него активите са 21 млрд. лева. … По статистиките на НСИ ние виждаме, че в момента 2,8 млн. души са средномесечният брой на осигуряващи се лица, което води и до сравнително незадоволителния коефициент на зависимост на пенсионерите спрямо работещите, осигуряващите се лица – около 72%, което означава, че 10 работещи издържат 7 зависими“, каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска.

Политическият риск е нещо, което актюерите не могат да предвидят, подчерта тя и обясни:

„Ние се опитваме да оценяваме, на база на наблюдения, рискове, свързани със здравето, с живота на хората, както и природните рискове, свързани с човешка намеса или небрежност, но политическият риск е нещо извън нашата експертиза“.

Интервю на Мария Костова с Татяна Битунска в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.

„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.

На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.

Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.

Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

Математически модели на мултифондовете, чрез които се цели да се постига растяща доходност и увеличен размер на втората пенсия представиха експерти на Българската асоциация на допълнителното пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум за 30-та годишнина на Българското актюерско дружество, проведен на 08 ноември 2024 г.
Както бе представено на форума, въвеждането на мултифондовете се препоръчва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ като стъпка за надграждане на стабилната и добре регулирана пенсионна система в България, напомни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова. „Мултифондовете, които предлагат разнообразие от инвестиционни възможности в различни етапи от живота, са ключов инструмент за постигане в дългосрочен план на по-висок заместващ доход за бъдещите пенсионери“, добави тя.
Сред основните акценти на представянето на БАДДПО беше анализът на инвестиционните стратегии и многофондовата система в контекста на жизнения цикъл на осигурените лица, следвайки добрите практики и препоръки на ОИСР.
Експерти на асоциацията представиха математически модели за оценка на доходността в зависимост от структурата на инвестиционния портфейл и различни срокове за инвестиции. Те са разделени на динамичен, балансиран и консервативен и са обвързани с възрастта на осигурените лица. Динамичният е за хора до 50 г., балансираният – от 50 г. до 3 г. преди навършване на пенсионна възраст, а консервативният – при по-малко от 3 г. до пенсионната възраст. Експертите подчертаха важността на динамичния подход към инвестиционната политика, който ще подобри резултатите от доходността и ще отговори най-добре на променящите се нужди на осигурените лица през различните етапи от живота им.

„Ние вярваме, че една от основните предпоставки за дългосрочен успех на пенсионната система в България е осигуряването на гъвкави и адаптивни инвестиционни стратегии, които да следват жизнения цикъл на всеки осигурен човек. Така ще постигнем необходимото надграждане на утвърдения до момента тристълбов модел на пенсионната система в страната“, коментира Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Форумът включваше също анализ на демографската криза в България и нейните влияния върху пенсионната система. Участниците обсъдиха възможни решения за подобряване на финансовата стабилност на системата, включително чрез оптимизация на инвестиционните стратегии и въвеждане на алтернативни инвестиционни портфейли, които да отговарят на различни етапи от жизнения цикъл на осигурените лица.
На форума беше поставен акцент върху ролята на актюерите в подкрепа на информираността и финансовата грамотност на осигурените лица, както и на тяхната способност да взимат по-осъзнати решения относно своето пенсиониране.
Включването на БАДДПО в това важно събитие потвърди ангажимента на асоциацията към създаването на по-ефективна и стабилна пенсионна система в България, като се акцентира на динамичното и научно обосновано управление на пенсионните фондове, следващи международния опит и стандарти. Отново беше отбелязано, че има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове.

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за  пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона