Категория: Изследвания и статистика

Позиция на БАДДПО в отговор на медийна публикация в OffNews.bg

Позиция на БАДДПО в отговор на медийна публикация в OffNews.bg

„Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.“
Адам Смит

Адам Смит е шотландски икономист и философ, автор на прочутото съчинение „Богатството на народите: изследване върху природата и причините на богатството на народите“ (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в подкрепа на свободната търговия, капитализма и либерализма.

Според Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), материалът определено и еднозначно може да бъде определен като краен и дори емоционален, а не като сериозна научна студиа, независимо от ползваните от автора значителни числови данни и анализа им.
БАДДПО счита, че следва да се отчетат следните важни отклонения и внушения:
1) конкретно са описани действащите в момента инвестиционни ограничения и авторът извлича т.нар. от него горна граница на динамичните активи ((акции, колективни инвестиционни схеми (КИС), АДСИЦ, Имоти, ППП и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ)).
• внушението е за значителен потенциал за възможност в този вид активи, който не се използва правилно и по предназначение, но следва да се отбележи, че:
– 2% за ППП са част от общия лимит за инвестиции в акции и не бива да се събира с останалите;
– 5% в акции на АДСИЦ може и да бъдат класифицирани като динамични активи, но следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характеристики на дългосрочни облигации;
– 5% в Имоти може и да бъдат класифицирани като динамични активи, но следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характеристики на дългосрочни облигации;
– ключово е да се отбележи, че авторът анализира представянето и алокацията на пенсионните фондове (ПФ) за период от 16 години (01.07.2004-30.06.2020), а в същото време използва рамка за ограниченията действащи пред ПФ от едва 1-2 години.

Отчитайки горепосоченото и инвестиционните ограничения, действали през по-голямата част от периода, то максималната експозиция към динамични активи се лимитира до едва 35% (20% акции и 15% КИС), спрямо посочените 58% (реално 56%, а с коментарите по повод АДИСЦ и Имоти – реално 46%), Този очевиден пропуск или съждение, че ПФ се управляват значително по-консервативно от рамката, заложена в КСО, не отговаря на истината или най-малкото е функция на действащите ограничения и пазарната конюнктура.
Следва също така да се отчете и текущо действащата конюнктура и ефектите на КОВИД 19, което обяснява логично и текущата експозиция от едва 25% в динамични активи при вече възможни 46%.

2) Авторът създава свой собствен портфейл от комбинация от два индекса и после тества назад във времето неговото представяне, и го сравнява с това на ПФ. Без да се оспорва правото на автора да предлага и създава синтетични продукти и портфейли, следва да се отбележат най-малко две слабости и грешни заключения в случая. Генерално всеки бек-тестинг има един огромен проблем – извършва се сега на база на вече минало време и вече ясен резултат, и винаги могат да се подберат активи и съотношения, които да покажат даден желан резултат (обичайна практика на инвестиционните банкери при създаването и маркетирането на поредния им продукт на финансовия инженеринг), но не гарантират по-добро представяне в бъдеще.
o рискови характеристики на т.нар. моделен „Портфейл-еталон“. Според автора неговият портфейл-еталон се характеризира с по-нисък риск от риска на ПФ, но това твърдение не само не е доказано, а се ползват и подвеждащи аргументи: „няма кредитен риск“ – безспорно невярно твърдение. Всяка облигация, дори и държавна, съдържа в себе си кредитен риск на емитента. Дори и микс от няколко емитента с различен кредитен риск не водят до елиминирането му. Инвестицията (т.нар. „Индекс на облигации на няколко суверена от еврозоната“) съдържа в себе си няколко знакови имена по повод кредитния риск (освен високо рейтингованите ДЦК на Германия, Франция и Холандия, в него попадат такива на Италия, Испания, които са далеч от безрисковите).
Независимо, че авторът добре борави с финансово икономически термини и понятия, пропуска да анализира и количествено риска на портфейла-еталон. Прилагайки утвърдена и призната методология за това, а именно „Стандартно отклонение на портфейла“ и „Коефициент на Шарп“ за същия този 16 годишен период се оказва, че:
VOLIDEX PROFIDEX UNIDEX Портфейл-Еталон
Стандартно 3,82 2,89 3,16 5,22
отклонение
Коефициент 0,72% 0,74% 0,76% 0,69%
на Шарп

Портфейлът-еталон се характеризира със значително по-висока волатилност, измерена през стандартното отклонение, а в същото време т.нар. „Коефициент на Шарп“ (постигната доходност за единица риск е малко, но все пак по-нискък от този на ПФ). Това на практика означава, че съждението за по-ниския риск на портфейла-еталон е подвеждащо, както едностепенно на база волатилност (стандартно отклонение), така и на база синтетичния показател за риск – „Коефициент на Шарп“.

3) Друга слабост на автора е използването и сравнението на конкретен реален продукт, а именно „Инвестиция в ПФ“ с „Инвестция в конкретен индекс“. Теоретично сравнение е възможно, но следва да се отчетат няколко немаловажни фактора, а именно: всеки продукт си има своята цена и използването на т.нар. „ETF“ е добре познат и възможен вариант за пасивно инвестиране в продукт, доближаващ се до самите индекси. Показаното представяне на индекса е само илюстративно и не включва при реалния продукт такси по управлението му, транзакционни разходи и други, като съхранение и евентуално приложими данъци, както и т.нар. „tracking error“. Преглед и сравнение на самия индекс с посочения от автора продукт: iShares € Govt Bond 7-10yr UCITS ETF.
Данните за възможно най-дългия период за сравнение, откакто реално е създаден продуктът (08.12.2006 г.) до момента, сочат еднозначно, че в реалния свят нищо не може да е строго хипотетично и всяко нещо има своята цена. В случая за периода 14,5 години, може да се приеме, че цената са тези 5% кумулативно. Крайно сравнение да се онагледи примерът с реално и теоретично съждение, може да бъде цената на кредита. Знаейки, че лихвите по депозити са близки до нула в момента, теоретично би могло да се очаква и лихвата по кредита да бъде, ако не равна, то поне близка до тази на депозита, което знаем, че въобще не е така.
След прегледа на рисковия профил на портфейла-еталон може да се отбележи, че поемането на повече риск при ползването му следва да бъде отплатено с по-висока очаквана доходност, която авторът изтъква многократно, после в студиата си забравил да спомене, че това е повече от очаквано и нормално. Всички таблици и данни, в посока на последващо сравнение на доходност и впоследствие, и инфлация, се обезсмислят на база изводите САМО заради високия рисков профил на портфейла-еталон.
Авторът въвежда понятията „Доходност на ПФ“, „Доходност на осигуреното лице“ и „Реална доходност на осигуреното лице“, което определено е издържано от гледна точка на методология. Друг е въпросът, че авторът още в началото показва действащите, но в момента и отскоро, размер на таксите на ПОД. Съвсем до скоро, а именно до преди 5 години (от разглеждан период за цели 16 години), тези същите такси бяха с 25% по-високи и бяха поетапно вече намалени, но естествено ефектът от предходните размери на таксите си е останал в миналото. От което следва да се отбележи, че едно от предложенията на автора за намаляване на таксите е вече факт и то неоспорим, а положителният ефект от него може да бъде регистриран в идните периоди.

4) Приносът на пенсионните фондове към адекватността на пенсиите у нас е изключително важен, но за съжаление, крайно превратно представен въпрос. Всички изводи за мястото на Република България в класацията и необходимостта от това да се повишат пенсионните доходи са повече от безспорни.
Твърдението на автора (може би повлияно от синдикално съчувствие или просто копнеж по миналото от социализма), че вноската в Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), не е допълнителна такава, че се изважда от тази за държавното обществено осигуряване (ДОО), са наивни и подвеждащи. С въвеждането на ДЗПО и поставянето на граница според възрастта за право и задължение за участие, се въвеждат, но само междинно, две категории осигурени лица – такива с ДЗПО и такива без, а този инструмент с компенсацията е просто да доведе до известна справедливост при различните кохорти (в случая тези родени преди 31.12.1959 г, които нямат право да участват в ДЗПО). Съвсем ясен и обективен е бил мотивът на законодателя, внасяйки справедливост при третиране на двете различни групи за един период на трансформация. Крайният период на тази трансформация ефективно приближава и съвсем скоро всички осигурени лица ще бъдат в модела, т.е. да имат ДОО и право и задължение за ДЗПО, и тогава този въпрос на прехода за някаква си компенсация никога повече няма да е на дневен ред.
„Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) вече не е задължително“ – доста наивно заключение. Остава си задължително осигуряването, въвежда се само възможност за избор на осигуреното лице кумулативния % на осигурителни вноски как да бъде разпределен ((ДОО и ДЗПО, или само ДОО (липсва по политически причини, вероятно, вариантът – само ДЗПО)).
„ДЗПО и ДОО са взаимно изключващи се алтернативи“ – вероятно една от големите болки на прехода и липса на визия на системно ниво. ДЗПО, като модел и система, НИКОГА не се е противопоставял на ДОО, това са две допълващи се, а не конкуретни системи, съчетали в себе си различни принципи, и с вградени собствени ползи и недостатъци. Именно комбинацията от двете внася едновременно справедливост и солидарност. Световната банка и други т.нар. „наднационални институции“ имат колекции от коментари по тристълбовия модел и авторът на студиата видно не е съгласен с тях.
„Какво печели или губи осигурено лице, ако трябва да избира ДОО и ДЗПО, или само ДОО?“ – важно уточнение: този избор е логичен и рационален само в най-близкия възможен до пенсиониране момент (сега е регламентиран срок от 5 години преди пенсиониране). На практика всяко осигурено лице има безплатна опция да оцени кой вариант за него е финансово по-изгоден и да я упражни в последния възможен момент, а именно 5 години преди пенсиониране. Ранното упражняване на опцията може да доведе до неоптимално решение за лицето.
„Справедлива ли е системата и трябва ли да се намалява пенсията от ДОО заради участие в ДЗПО, и с КОЛКО?“ – предвидено е, с оглед осигуряване на справедлив преход, с въвеждането на ДЗПО, да има равнопоставеност на кохортите на родените преди и след 31.12.1959 г. Тези, които поради възраст (обективен критерии) нямат право на участие в ДЗПО, биват компенсирани с увеличаване на пенсията от ДОО (авторът го нарича „намаление“ за участниците в ДЗПО).
„Справедливо ли е да има такава компенсация?“ – очевидно риторичен въпрос с ясен отговор – „ДА“.
„Какъв трябва да бъде размерът на тази компенсация и този размер в момента дали е справедлив?“ – размерът на компенсацията следва да държи сметка за няколко ключови параметъра:
• равно третиране на едни и същи периоди на осигуряване – особено сега, в началото първите бъдещи пенсионери от системата (родените най-близо – 1960 г.), гарантирано ще имат периоди на осигуряване, както преди въвеждане на ДЗПО, така и след това. За тези периоди на осигуряване преди ДЗПО не бива да се допуска никаква форма на компенсация (намаление);
• в периода на паралелно съществуване на ДОО и ДЗПО да се осигури равнопоставеност на третирането при участието в двата стълба на пенсионната система. Двете системи, поради вродените си характеристики, третират различно правата на осигурените в конкретни случай, като дължими, но невнесени осигурителни вноски, обезщетения при безработица, временна нетрудоспособност (болнични) и майчинство, бонификацията за осигурителния стаж (1 година се признава за 1.2), като обичайно за тези периоди ДОО признава права, а в същото време в УПФ не постъпват вноски;
• компенсацията да бъде адекватна и рационална. В момента, прилаганата и приета на готово от автора на студиата, не отговаря на тези условия. ДОО е система на хроничен дефицит и събираните вноски са крайно недостатъчни за изплащането дори и на текущо ниските по размер пенсии, а дефицитът се покрива през държавния бюджет (преди с вноска, а сега директно със субсидия). Признаването на този очевиден факт налага безспорно справедливо определяне на компенсацията при условията на балансиран бюджет на ДОО.

С правилното, адекватно и справедливо адресиране на тези въпроси, всички калкулации и заключения на автора ще се обезсмислят, и дори и да се приеме тезата за т.нар. „конкурентност на ДОО и ДЗПО“, то тя ще бъде при равнопоставени условия.

5) Независимо от слабо засегната теза за наличието на доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и тяхната полза за добавяне на устойчивост и достатъчност към пенсионната система у нас, следва да се отбележи, че това е важен и значим елемент на системата, който като доходност, риск характеристики, отново да се подчертае, се представя по-добре от портфейла-еталон и е с още по-ниски такси за осигурените лица. Данъчните облекчения и степента на осъзнатост на работодателите и осигурените лица са ключови за увеличаване на неговата роля в бъдеще.

С анализа на рисковете пред пенсионната система, авторът ни представя отново едностранчиво, разглеждайки първо само тези пред ДЗПО и после инфлирайки част от остатъчните.
Например, всеизвестен факт е рискът пред Pay as You Go системите на ДОО, свързан с демографията и застаряващото население, едновременно с все по-малко млади и работещи и осигуряващи вноски граждани. Наместо това, авторът търси и си намира връзка между капиталовите схеми и негативното влияние на демографията върху тях, независимо, че извлеченото е мъгляво и крайно невярно за малка и отворена икономика каквато е българската.
Макрошоковете и политическите рискове от промяна на правилата на играта са еднакво важни за всяка от системите и е важна инфраструктура, и механизми, които да предпазят системата, и да намалят неблагоприятното им влияние.
Що се касае до посочените конкретни инвестиционни рискове и анюитетни рискове, авторът пропуска наличието на просторна нормативна уредба, регулатор и контролни механизми за уреждане на всеки един от тези въпроси.
„Анюитетен риск“ и т.нар. от автора „лотариен елемент на пенсиите“ – трудно би могло да се направи подобен извод от актюер, познаващ нормативната уредба, и предложенията за промяна, обсъждани до момента многократно по повод регламентиране фазата на изплащане. Всеки актюер би отхвърлил това твърдение с простичкия аргумент: предвид индексацията на пенсиите в ДЗПО с доходността на фонда за изплащане на пенсиите, то тези с пенсии, отпуснати при по-нисък технически лихвен процент, ще се индексират с повече от другите и накрая на периода изплатената сума на двама пенсионери ще е абсолютно идентична.
Твърдението на стр. 21 и стр. 22 вече наистина буди недоумение, когато авторът анализира фазата на изплащане и яростно защитава тезата, че инвестицията, в основно дългови ценни книжа на този етап от осигуряването, ще гарантира доходност близка до нулата и вероятно реална отрицателна! Добре, но всеки прочел предходното, би се запитал, а чия беше идеята в т.нар. „портфейл-еталон“, и то с 65% тегло, да се сложат точно държавни облигации с около 10 годишен матуритет?! Междувременно анализ на представянето на портфейла-еталон доказва, че именно тази част на портфейла е донесла много повече от доходността на портфейла за тези 16 години от 35% инвестирани в акции.
В заключение, от БАДДПО считаме, че може да се отбележи, че в анализирания материал, авторът умело работи със статистически данни, създавайки манипулативно своя теза, базирана на факти, полуистини и откровени внушения. Не може да се отрече целенасоченост и предварително дефинирани опорни точки и множество на брой тенденциозни изводи, които считаме за напълно погрешни. Изложените важни отклонения и внушения, определено и еднозначно, показват, че материалът може да бъде определен като краен и дори емоционален, а не като сериозна научна студиа, независимо от ползваните от автора значителни числови данни, модели и анализа им.
Можем, да се съгласим с автора, че системата за допълнителното пенсионно осигуряване се нуждае от допълнителни промени и усъвършенстване, като:
• въвеждането на мултифондове. Тема дискутирана повече от 10 години!;
• регламентиране фазата на изплащане на пенсиите от УПФ;
• даване на възможност на осигурените лица в УПФ да избират пенсия само от ДОО или пенсия от ДОО и УПФ в последния възможен момент преди пенсиониране, аналогично на правата на осигурените лица в ППФ;
• справедливо намаляване на пенсията от ДОО, отчитайки РЕАЛНИЯ принос на всяко осигурено лице в системата на ДОО.

Управителен съвет на БАДДПО

Е.Милтенова
(Председател)

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.

21.08.2020 г.

На 13.08.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.
Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2020 г. е 4 799 159 души, като нараства спрямо 30.06.2019 г. с 1,84 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 855 860 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,79 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2020 г. възлизат на 102 387 хил. лв. и се увеличават с 2,12 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2020 г. е в размер на 27 882 хил. лв.
Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Годишен доклад 2020 „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“

Институтът за икономически изследвания при БАН е публикувал Годишен доклад 2020 „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“. Темата на фокус в доклада е „Реформите в пенсионната система на България – съдържание, резултати, предизвикателства и решения“ с автори: доц. д-р Виктор Йоцов, проф. д-р Йордан Христосков, проф. д-р Победа Луканова, доц. д-р Димитър Златинов, гл. ас. д-р Недялко Несторов.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Института за икономически изследвания при БАН.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2019 г.

14.07.2020 г.

На 10.07.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2019 г.
Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2019 г. е 4 762 943 души, като нараства спрямо 31.12.2018 г. с 2,00 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2019 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 626 872 хил. лв. В сравнение с края на 2018 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 16,94 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2019 г. възлизат на 199 411 хил. лв. и се увеличават с 8,13 на сто в сравнение с отчетените приходи за 2018 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.12.2019 г. е в размер на 54 070 хил. лв.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Проведена среща на УС на БАДДПО с представители на медиите относно финансовите резултати от дейността по ДЗПО за първото полугодие на 2020 г.

Днес се проведе среща с журналисти в сградата на ПОК „Доверие“ АД на тема „Представяне на обобщени резултати от дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.”, организирана от Българска асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Събитието бе открито от г-жа Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на БАДДПО, а участие в последвалата дискусия, в отговор на повдигнатите въпроси от присъстващите журналисти, взеха:

Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД;

Милен Марков – председател на СД на ПОК „Съгласие“ АД;

Николай Марев – ГИД на ПОК „ДСК – Родина“ АД;

Владислав Русев – ГИД на ПОД „Алианц България“ АД;

Анастас Петров – ИД на „Ен Ен ПОД“ ЕАД;

Георги Тодоров – член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“;

Андрей Шотов – член на СД на ПОД „Бъдеще“ АД;

Георги Личев – председател на УС на ПОД „Топлина“ АД;

Славейко Гергинов – член на СД на „Пенсионноосигурителен институт“ АД.

По време на срещата беше обсъдена и необходимостта от придвижване и одобряване на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с цел навременно приемане на законови текстове, регулиращи изплащането на първите пенсии от втория стълб през есента на 2021 г.
Повече информация може да намерите в прессъобщението по-долу.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Нетните активи на частните пенсионни фондове нарастват с 854 млн. лв. за второто тримесечие на 2020 г., като се отчита ръст от 228 млн. лв. във фондовете за ДЗПО от началото на годината.

Пенсионните дружества наваксват и компенсират временните спадове на натрупана доходност, отчетени през първото тримесечие на 2020 г.

Обща информация за ДЗПО по трите основни пенсионни продукта за периода 01.04.-30.06.2020 г. по предварителни данни, подадени от деветте пенсионни компании е следната:

Общ брой осигурени лица*: 4 786 235 души.
УПФ: 3 825 047 души
ППФ: 309 999 души
ДПФ: 642 379 души

Нетни активи общо**: 15,839 млн. лв.
УПФ: 13,483 млн. лв.
ППФ: 1,204 млн. лв.
ДПФ: 1,152 млн. лв.

Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 01.04.-30.06.2020 г. нарастват с 854 млн. лв., или с 5.7 на сто и достигат 15,839 млн. лв. в края на периода. По трите вида фондове нетните активи през второто тримесечие на 2020 г. се изменят както следва:

при универсалните пенсионни фондове (УПФ) нарастват със 753 млн. лв. (5,92 на сто);

при професионалните пенсионни фондове (ППФ) нарастват с 51 млн. лв. (4,41 на сто);

при доброволните пенсионни фондове (ДПФ) нарастват с 50 млн. лв. (4,53 на сто).

Доходността за второто тримесечие на 2020 г. за всички видове фондове е положителна.

Нивата на среднопретеглена доходност за изминалите три месеца (01.04.-30.06.2020 г.) са положителни вследствие на нарастващите оценки на финансови инструменти на международните капиталови пазари. След резките спадове през месец март, в резултат на пандемичната криза и ефектите върху световната икономика и пазарите, показателите и цените на капиталовите инструменти и борсовите индекси се възстановиха съществено, което подобри представянето на фондовете за този период и средната доходност на годишна база е:

УПФ: + 3.09%;

ППФ: + 2.50%;

ДПФ: + 3.44%.

Положителното развитие се дължи както на по-спокойната пазарна среда и възстановяване на световните финансови пазари, така и на активните действия, предприети от пенсионно-осигурителните дружества чрез прилагане на подходящи инвестиционни подходи, стратегии и методи. За същия тримесечен период на предходната година постигнатата доходност от управление на активите на УПФ е 1,63%, на ППФ е 1,3%, на ДПФ е 1,33%. За първото тримесечие при всички инвеститори по целия свят имаше отрицателна доходност, докато българските пенсионни фондове успяха да минимизират щетата от сривовете на фондовите пазари до около 5%. За този кратък период от време размерът на временно снижените доходности обаче е значително по-малък от натрупаната положителна доходност в предходни години. Фондовете работят с натрупване и въпреки временните спадове и за първото тримесечие беше отчетено само намаляване на натрупаната положителна доходност, докато акумулираните вноски и пенсионните спестявания на осигурените лица са съхранени и умножени.

През 2019 г. ФДПО реализираха още по-високи стойности на доходността, като средно претеглената доходност, постигната от УПФ е в размер 6.49%, а за ППФ е 5.81% и за ДПФ е 6.48% (по данни на Комисията за финансов надзор).

В резултат на активното управление и предприети защитни мерки за преструктуриране на портфейлите, пенсионни компании ограничиха въздействието от спадовете на международните финансови пазари до средно 2.9% за полугодието. Абсолютната стойност на инвестираните средства на ФДПО от началото на пандемичната криза намаляват с около 2%, за сметка на увеличените експозиции по разплащателни сметки с нулев риск в банките-попечители, които бележат ръст и делът им в общите активи на ФДПО достига до приблизително 10%. Стойността на инвестициите в дългови финансови инструменти намалява с около четири процентни пункта, докато дела на дяловите финансови инструменти намалява с около два процентни пункта и достига до средно 22%.
Наясно сме, че тримесечното отчитане на финансовите резултати в пенсионната индустрия е кратък срок, и с оглед дългосрочния характер на капиталовото пенсионно осигуряване, искаме да подчертаем, че за период от петнадесет години фондовете постигат следните нива на нетна доходност, както следва:

УПФ: +54.50%;

ППФ: +52.57%;

ДПФ: +53.39%.

За петнадесетгодишен период, средно годишната доходност на фондовете в ДЗПО варира между 3.50% и 4.00%.

Управителен съвет на БАДДПО

_______________________________________________________________________________________
* Показателят общ брой осигурени лица е по данни на КФН към 30.03.2020 г.
** Показателите нетни активи и доходност е съгласно данни, предоставени от членовете на БАДДПО към 30.06.2020 г. Посочените резултати нямат по необходимост връзка с бъдещи резултати. Стойността на дяловете на пенсионните фондове в бъдеще може да се понижи и не се гарантира положителна доходност, както и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди. средства.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2020 г.

01.06.2020 г.

На 28.05.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува резултатите от дейността по допълнителното пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2020 г., както и данни за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.03.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Изследвания и статистики/изследвания и анализи „Дълголетие и равнопоставеност между поколенията при допълнителното задължително пенсионно осигуряване в България“ – доклад от Йоанис Коцианос

Прогнози за смъртността и разпределяне на излишъка между поколенията с цел гарантиране устойчивост и справедливост при изплащането на пенсии.

Дълголетие и равнопоставеност между поколенията при допълнителното задължително пенсионно осигуряване в България (.PDF)

ФИАП: Пенсионните реформи: посрещане на нуждите на променящия се свят – 15-16.05.2019 г. Чили

CHILE-2019-ENG-COMPLETO

Многостълбовите пенсионни системи в Европа ще бъдат обсъдени на международна конференция утре

БТА

БАДДПО отбеляза 20-та годишнина от учредяването си с юбилейна конференция

БАДДПО отбеляза 20-та годишнина от учредяването си с юбилейна конференция

Това е достоен юбилей за асоциацията и сериозен повод не само за равносметка за извършеното през изминалите години, но още повече е повод да погледнем на това, което предстои. С тези думи председателят на УС на БАДДПО Никола Абаджиев откри юбилейната международна конференция. В словото си той отбеляза, че вече е признато, че една от най-значимите реформи, провеждани в България в периода на прехода към демокрация и пазарна икономика е реформата в областта на пенсионното осигуряване. Никола Абаджиев изнесе и някои данни за дейността на допълнителното пенсионно осигуряване. Към 30.06.2017 г. броят на осигурените лица във всички видове пенсионни фондове надхвърля 4,5 млн. души, а активите на фондовете възлизат на повече от 11 млрд. лв. За сравнение през 1999 г. броят на осигурените лица е бил 400 000, а активите – малко над 100 млн. лв. Никола Абаджиев подчерта, че този ресурс е инвестиран и продължава да се инвестира в българската икономика, което безспорно е от голямо значение за страната ни и нейното бъдещо развитие. Той постави акцент и върху начислената доходност по индивидуалните партиди на осигурените лица. За периода от 2002 г. до края на 2016 г. средната годишна доходност за всички пенсионни фондове е повече от 5%. От универсалните пенсионни фондове на осигурените лица и техните наследници за периода от 2003 г. до 30.06.2017 г. са платени повече от 67 млн. лв., от професионалните пенсионни фондове – 38 млн. лв. и от доброволните пенсионни фондове – над 800 млн. лв. И ако към тези суми добавим и прехвърлените в НОИ средства, то тази сума ще надхвърли 1 млрд. лв., обобщи Абаджиев.

По повод юбилея БАДДПО получи поздравителен адрес от името на Президента на Република България Румен Радев. Когато мислим за 20-те години като за човешка възраст обикновено ги свързваме с характерните за младостта голям ентусиазъм, доза наивност, липса на опит и търсене на своето място в живота. Когато 20-те години са възраст на модел, замислен да работи в услуга на хората в тяхната трета възраст, те са знак за натрупан опит, доказано доверие, създадени партньорства и гаранция за сигурност, се посочва в документа. От учредяването си до настоящия момент Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване се доказа като гражданско-отговорна неправителствена организация, активен партньор на държавата в създаването и усъвършенстването на пенсионноосигурителното законодателство. Асоциацията утвърди своя престиж сред сродни асоциации и в международен план, се казва още в поздравителния адрес. Очевидни са важната роля и огромната отговорност на пенсионноосигурителните дружества. Те трябва да управляват значителни средства на голям брой осигурени лица по най-добрия начин – добросъвестно, отговорно и надеждно – така че да се гарантират правата и интересите на бъдещите пенсионери. Необходима е внимателна преценка на инвестиционния риск и стриктно спазване на основните принципи за инвестиране на средствата на пенсионните фондове – надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация, се посочва в документа.
Погледът назад във времето ни изпълва с гордост, а погледът напред с оптимизъм, надежда и реализъм. В изминалите 20 години вие доказахте с дейността си, че сте сериозен фактор при търсенето на по-добри решения за модела и усъвършенстването на осигурителната система в България, се казва още в документа.

Поздравление по случай юбилея на БАДДПО отправи и Менда Стоянова, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Двадесет години е младежка възраст, но за една асоциация мисля, че е сериозна възраст. За тези години вие положихте много усилия, вложихте много експертен потенциал, развихте се, и в посока на експертния си потенциал, и в посока на отговорността си, за важната дейност,  която вършите и мисля, че доказахте, че стоите стабилно на терена на българското осигуряване, каза Менда Стоянова.

 

 

 

 

Обръщение по повод годишнината на БАДДПО направи и председателят на парламентарната Комисия по труда и социалната политика – Хасан Адемов. Асоциацията винаги е показвала характер и винаги е била въоръжена с експертизата на научните кадри, на академичната общност и на европейските тенденции. Хасан Адемов отбеляза, че асоциацията има същата цел, каквато имат и държавните органи, а именно да се възстанови доверието в пенсионната система, защото без доверие няма осигурителен модел.

 

 

В момента едно от предизвикателствата пред допълнителното пенсионно осигуряване е законовото регламентиране на фазата на изплащане на пенсии от универсални пенсионни фондове. Сформирана е междуведомствена работна група, която до средата на декември тази година трябва да изготви концепция и на тази база ще бъдат разработени необходимите законодателни предложения. Това заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, при откриването на Юбилейната международна конференция „Еволюция на пенсионните модели“, посветена на 20-годишнината от учредяването на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. С регламентирането на фазата на изплащане нормативната уредба на дейността по допълнително пенсионно осигуряване ще е по-пълна и завършена, добави той.
Министър Петков посочи, че един от приоритетите на правителството е българската осигурителна система да бъде гарант за достоен живот на всички български граждани. Според него това може да стане като се подобри финансовата й стабилност и се повиши адекватността на пенсиите.
Основни фактори за осигуряване на устойчиво развитие на пенсионната ни система са усъвършенстване на нормативните регулации на дейността и в трите й стълба, подобряване работата на институциите, работещи в сферата на пенсионното осигуряване, създаване на условия за икономически растеж, предлагане на нови пенсионни продукти, каза още министърът на труда.

Приветствие направи и председателят на Комисията за финансов надзор – Карина Караиванова. Искам да ви уверя, че пенсионното осигуряване е една тема, която е приоритет за Комисията за финансов надзор. Вие се доказахте като един изключително сериозен партньор за КФН. През изминалата година трябваше да обсъждаме промени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за Комисията за финансов надзор и тук е мястото да благодаря за изключително конструктивните предложения, които направихте. Разбира се невинаги сме били на едно мнение, но не е това важното. Важното е, че имаме обща цел и в разговорите и в дискусиите считам, че се приближаваме все повече и постигаме все по-добри резултати. В случая с пенсионноосигурителните дружества – да постигнем по-добри условия и по-добри пенсии за осигурените лица.

 

Поздравление по случай юбилея отправи и подуправителят на НОИ – Весела Караиванова-Начева, която прочете поздравителен адрес от името на управителя на осигурителния институт – Ивайло Иванов.

 

 

 

Бъдещето на пенсионното осигуряване ще се диктува от глобалните тенденции, а именно увеличена продължителност на живота и променящи се демографски тенденции. Това обяви в своята презентация Мати Лепала, генерален секретар на PensionsEurope. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), коефициентът на зависимост – съотношението между пенсионерите (над 64 г.) и лицата в икономически активна възраст ще се повиши от 28% през 2015 г. на 51% през 2050 г. Разходопокривните системи от I-вия стълб ще бъдат изправени пред огромни предизвикателства, сред които финансова и социална устойчивост, устойчивост на публичните финанси, структурни промени на пазара на труда, технологични новости. Мати Лепала цитира Доклад на Европейската комисия за застаряване на населението, според който ако през 2013 г. в Европа е имало 507 млн. души, от които 211 млн. работещи, то през 2060 г. се очаква броят на населението да се увеличи до 523 млн. души, а на работещите – да намалее до 202 млн.  На този фон ако през 2013 г. средната възраст на мъжете е била 77,8 г., а на жените – 83,1 год., то през 2060 г. се очаква средната възраст на мъжете да достигне 84 г., а тази на жените – 89,1 г. Боят на лицата на възраст между 15 и 64 години ще намалее от 66% през 2013-та до 56,6 на сто през 2060 г. , а броят на лицата от 65 до 79 години ще се увеличи от 13,3% до 16,6%. Увеличение ще има и при лицата над 80 години – от 5,1% до 11,8%.
Посоката на развитие на пенсионните системи е чрез насърчаване на частните пенсионни спестявания, за да се компенсира евентуалното намаляване на пенсиите от общественоосигурителната система, посочи Мати Лепала.
Генералният секретар на PensionsEurope представи резултатите от глобалния пенсионен индекс Melbourne Mercer за адекватността, устойчивостта и стабилността на пенсионните модели в 27 държави.  Данните сочат, че най-добрите пенсионни системи са в Дания, Холандия и Австралия. Общото между тях е, че са от смесен тип: разходопокривен стълб в комбинация със задължително или квази-задължително допълнително осигуряване на капиталов принцип.
По думите му през декември 2017 г. работна група на високо равнище предстои да предложи препоръки за стимулиране на устойчивото финансиране на пенсионните системи. На тази база през 2018 г. ще бъдат разработени и съответните законодателни предложения.

Въведената през 2015 г. у нас възможност за преместване на пенсионната партида от частен фонд в НОИ и обратно създава „ненужна конкуренция“ между първия и втория стълб и не създава стабилност на правилата, каза Стефани Пайе, анализатор частни пенсии, дирекция „Финансови въпроси и предприятия” в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя препоръча също така България да даде възможност на клиентите на частните пенсионни фондове да могат да избират измежду различни инвестиционни портфейли в зависимост от жизнения цикъл, като за по-младите те обичайно са по-рискови и по-високодоходни, а за по-възрастните – обратното. Осигурените във втория пенсионен стълб трябва да имат възможност за избор между различни продукти при пенсиониране. Хубаво е да има възможност за пожизнена пенсия, защото тя осигурява защита срещу риска от преживяване. В същото време може да се пристъпи и към смесен вариант, при който част от пенсията е срочна, например до навършване на 85-годишна възраст, а останалата по-малка сума е пожизнена, посочи Пайе.
Според Стефани Пайе във фазата на изплащането трябва да се дефинират срочна и пожизнена пенсия, като се даде възможност за по-висока срочна пенсия в първите години след пенсионирането.

Според Валдис Загорскис, ръководител екип „Пенсии”, Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване” в Европейската комисия България е на второ място след Италия по най-кратък трудов стаж, изискуем при пенсиониране. Според него е необходимо обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота.

 

 

Изключително атрактивна бе презентацията на Николай Славчев, главен методолог в ПОД „Алианц България“. Десетилетия наред пенсионната политика на държави в Европа и  други части на света рикошира между двете идеи за приватизация на социалното осигуряване и  национализация на частните пенсионни схеми. Вероятно е крайно време ЕС да предложи трети път, коментира Николай Славчев.

Презентациите от конференцията можете да видите от тук:

Top