Категория: Изследвания и статистика

Данните на КФН в края на м. декември 2021 г. сочат по-високи нива на постигната двугодишна доходност на фондовете, а имено средно претеглена доходност за две годишен период, която за УПФ достига 2,94%, за ППФ 3,29% и за ДПФ 4,34%, в сравнение с данните за предходното тримесечие на 2021 г. В края на септември 2021 г. тези показатели бяха достигнали следните стойности за периода 30.09.2019 г. – 30.09.2021 г. средно претеглена доходност за две годишния период: за УПФ 2,39%, за ППФ 2,64% и за ДПФ 3,46%.
Продължава устойчивият тренд на доброто представяне, измерено през този показател за доходност на фондовете през 2021 г. след избухването на КОВИД пандемията през март 2020 г. и предприетите спешни мерки от централните банки. За изминалия период инвестиционните стратегии на пенсионните компании бяха насочени към взимането на премерени и навременни инвестиционни решения с оглед покачващите се рискове, високата динамика на международните капиталови пазари и цените на финансовите инструменти, отчитайки неравномерното икономическо възстановяване на световната икономика.
Повече информация за отчетената двугодишна доходност за периода декември 2019 г. – декември 2021 г. можете да намерите в следния раздел от уебсайта на КФН:

https://www.fsc.bg/?page_id=22048

https://www.fsc.bg/?page_id=22048

Consumer Trends Report 2021 – EN

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIОPA) публикува Доклада за тенденциите при потребителите на застрахователни и пенсионни продукти за 2021 г.
Можете да намерите прикачения отчет или да го изтеглите тук.
Докладът обхваща както застрахователния, така и пенсионния сектор, като обхваща развитието на пазара и тенденциите. Втората глава от доклада е съсредоточена върху пенсиите и прави разграничение между продукти на IORPs /Институции за професионално пенсионно осигуряване/ и продукти за личен пенсионен продукт. Описвайки наскоро за развитието и въпросите на пазара, докладът включва и две конкретни области на теми, съответно относно устойчивостта в пенсионния сектор и въздействието на COVID-19. Двете окончателни под глави (2.3 и 2.4) са посветени на подадените жалби и на надзорните дейности на националните регулатори.
В резюме, докладът разглежда подробно следните основни теми:
– Относно IORPs
* наблюдава се преминаване от държавни пенсии към частни доставчици на пенсии – общият брой на членовете и бенефициентите на пенсионни професионални продукти нараства;
* преминаването от DB(defined benefit) схеми към DC (defined contribution), вече отбелязано и в предишни издания на доклада, остава забележително
– Относно личните пенсионни продукти:
* Броят на доставчиците на входящи данни за продукти за лично пенсионно осигуряване се е увеличил в повечето юрисдикции
* Тенденциите на пазарите за лично пенсионно осигуряване продължават да варират значително в отделните държави
– Относно устойчивостта и таксономията в пенсионния сектор
* С оглед на Директивата SFDR пенсионните фондове са започнали да актуализират своите вътрешни инвестиционни политики и документи за оповестяване.
* Само при няколко държави членки са наблюдавали увеличение на професионалните пенсионни продукти или продукти за лично пенсионно осигуряване с устойчива инвестиционна цел, докато в други е наблюдавано леко увеличение
* Повечето регулатори са споделили намерението си да проведат тематични прегледи за наблюдение на изпълнението и резултата от тези нови изисквания за устойчивост. Предвижда се проектирането на схемата и разпределението на активите да бъдат преразгледани, както и ангажираността с потребителите и бенефициентите.
– Относно въздействието на COVID-19
* Въздействието на COVID-19 не е еднакво в отделните държави. Няколко държави членки не могат убедително да потвърдят дали кризата с COVID-19 е повлияла отрицателно на пенсионните вноски.
* Независимо от това почти, една трета от националните пазари отчитат намаление на вноските главно поради свиването на бизнеса (вноските от работодател/спонсор) и по-ниските лични доходи.

23/11/2021

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г. е 4 827 412 души, като нараства спрямо 30.09.2020 г. с 0,37 на сто.
Към 30.09.2021 г. във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са акумулирани нетни активи на стойност 18 833 129 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2020 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 14,41 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2021 г. възлизат на 248 545 хил.лв. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2021 г. е в размер на 73 702 хил.лв.
През м. септември 2021 г. първите лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършиха пенсионна възраст. За дължимите плащания към тези лица през м. септември 2021 г. от универсалните пенсионни фондове са заделени 334 хил. лв. за пожизнени пенсии, 824 хил. лв. за разсрочени и 7 хил. лв. за еднократни плащания. Заделените средства за пожизнени пенсии и разсрочени плащания постъпват във фондове за изплащане на пожизнени пенсии и фондове за разсрочени плащания, откъдето ще се извършват съответните плащания. Повече данни за дейността на фондовете за извършване на плащанията ще бъдат оповестени към 31.12.2021 г.
Информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г. и за осигурените лица и натрупаните средства във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи.

20.11.2020 г.

На 19.11.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2020 г.
Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2020 г. е 4 809 530 души, като нараства спрямо 30.09.2019 г. с 1,62 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 16 460 959 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 8,33 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2020 г. възлизат на 156 444 хил. лв. и се увеличават с 6,04 на сто в сравнение с отчетените приходи за деветмесечието на 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2020 г. е в размер на 45 593 хил. лв.
Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2021 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2021 г. е 4 828 080 души, като нараства спрямо 30.06.2020 г. с 0,60 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2021 г. са акумулирани нетни активи на стойност 18 469 223 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2020 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,48 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2021 г. възлизат на 113 512 хил. лв. и се увеличават с 10,87 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2020 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2021 г. е в размер на 33 629 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2021 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика/ Статистика и анализи / 2021.

Повече информация можете да намерите ТУК.

Източник: „КФН“

18/08/2021

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2021 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2021 г. е 4 828 080 души, като нараства спрямо 30.06.2020 г. с 0,60 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2021 г. са акумулирани нетни активи на стойност 18 469 223 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2020 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,48 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2021 г. възлизат на 113 512 хил. лв. и се увеличават с 10,87 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2020 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2021 г. е в размер на 33 629 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2021 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2021 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика/ Статистика и анализи / 2021.

Пояснения от страна на КФН относно определянето на размера на пенсиите от универсалните пенсионни фондове
23/06/2021

Във връзка със зачестили запитвания относно определянето размера на пенсиите от универсалните пенсионни фондове (т.нар. „втора пенсия“) и предвид високия обществен интерес към приемането и привеждането в съответствие на подзаконовите нормативни актове с измененията в Кодекса за социално осигуряване, регламентиращи изплащането на пенсии от универсалните пенсионни фондове, обнародвани в ДВ, бр. 19 от 5 март 2021 г., Комисията за финансов надзор (КФН) дава следните пояснения:
В Кодекса за социално осигуряване (КСО) са посочени видовете пенсионни продукти и задълженията на пенсионноосигурителните дружества във връзка с изплащането и гаранциите за тях. Определянето на размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост от универсалните пенсионни фондове е регламентиран на законово ниво и се определя въз основа на следните 3 компонента:

1. средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице
Информацията за натрупванията по индивидуалните партиди на осигурените в универсалните пенсионни фондове лица се води от пенсионноосигурителните дружества. Осигуреното лице има право да получи по всяко време информация за моментното състояние на натрупаните средства по своята индивидуална партида. Независимо от избрания вид плащане – еднократно, срочно или пожизнено, за определянето му се вземат предвид всички средства по индивидуалната партида на лицето към момента на сключване на пенсионния договор.

2. таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот, публикувана от Националния статистически институт
Таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот на Националния статистически институт представлява публично достъпна информация, налична на електронната страница на института и се актуализира спрямо календара за статистическа информация. Използването на единна таблица за смъртност и изчисляването на пенсиите от универсалните пенсионни фондове посредством единни формули осигуряват еднакъв начин на изчисляването на пенсиите на всички лица, независимо от фонда, в който се осигуряват.

3. технически лихвен процент
При изчисляването на размера на пенсиите се използва технически лихвен процент, който отразява очакванията за доходността от инвестиране на средствата на пенсионерите. Конкретният му размер се определя от всяко пенсионноосигурително дружество при спазване на предвидените нормативни изисквания.
В тази връзка КФН прие Наредбата за техническите лихвени проценти и формулите за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост и Наредбата за резервите на пенсионноосигурителните дружества за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове, имащи отношение към изчисляването на размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост. В резултат на което пенсионноосигурителните дружества разполагат с необходимата информация и могат да извършват прогнозните изчисления и да консултират своите клиенти.

По отношение на сроковете за упражняване на правото на лицата за избор на осигуряване:
Лицата, на които до 30 юни 2021 г. включително остават по-малко от 5 години до навършване на пенсионна възрастта и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат еднократно, в срок до 30 юни 2021 г., да упражнят правото на избор за промяна на осигуряването им от универсален пенсионен фонд в държавното обществено осигуряване.

От 01 януари 2022 г. действат други срокове за упражняване на това право:
– от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от 1 година преди възрастта по чл. 68, ал. 1;
– от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от 2 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1;
– от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от 3 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1;
– от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1;
– след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на „КФН“

18.02.2021 г.

На 16.02.2021 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020 г.

Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2020 г. е 4 819 139 души, като нараства спрямо 31.12.2019 г. с 1,18 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 17 294 294 хил. лв. В сравнение с края на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 10,67 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2020 г. възлизат на 217 020 хил. лв. и се увеличават с 8,88 на сто в сравнение с отчетените приходи за 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.12.2020 г. е в размер на 58 432 хил. лв.
Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.12.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Financial-Literacy-of-Adults-in-South-East-Europe

Към момента фондовете преодоляха изоставането от кризата, заяви Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

Независимо от COVID кризата, която удари пазарите в началото на 2020 г., доходността на универсалните фондове вече е положителна. Това заяви членът на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и председател на управителния съвет на Пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ – Даниела Петкова, в предаването Седмицата на Дарик.

Г-жа Петкова защити правото на всеки осигуряващ се да избере дали да остави парите в личните си партиди в универсален пенсионен фонд или да ги влее в общия бюджет на държавното осигуряване, стига това да става в условия на ясно информиране и без подвеждане.

„Очаква се първите жени, родени през 1960 г., да започнат да получават пенсии от универсалните фондове през октомври следваща година“, посочи Даниела Петкова. „За следващите пет години очакваме около 200 хил. човека да се пенсионират и да получават и пенсии от универсалните пенсионни фондове. При капиталовото осигуряване всякакви средни суми са условни, но последните данни на КФН, където са изчистени неактивните партиди, показват, че средната натрупана сума в партидите на първите пенсионери е около 5 хиляди лева. Около 35% от тях, обаче, няма да получат пенсии от ДОО, а ще разчитат само на натрупаните в пенсионния им фонд средства. Това е така, защото те нямат необходимия стаж за получаване на пенсия от държавата“, допълни тя.

Тя защити цялостния формат на пенсионната система в момента, като според нея не трябва да се противопоставят стълбовете, защото разходопокривния отразява солидарността между поколенията и ангажимента на държавата да осигури пенсии на всички граждани, а капиталовият – личният принос на всеки осигурен, което е своеобразна защита срещу влиянието на неблагоприятните демографски процеси.

„По време на криза, всеки лев, без значение на пенсионер или работещ, даден в ръцете му, за да може да излезе на пазара и по този начин да подкрепи бизнеса, купувайки неговите стоки и услуги и да подкрепи брутния вътрешен продукт, като увеличи потреблението, е добра мярка“, подчерта тя. В този смисъл, бързото регламентиране на фазата на изплащане е още по-важно и като антикризисна мярка, защото осигурените лица ще получат достъп до свеж финансов ресурс. Повече налични средства в населението, ще увеличат възможностите за потребление и посрещане на неотложните нужди, особено що се отнася до хората над 60 години, какъвто е случая с пенсионерите в универсални фондове.

Даниела Петкова нарече опит за масова измама, медийните изяви на говорители, които твърдят, че доходността на фондовете е отрицателна и припомни, че от 12 милиарда лева вноските в универсалните пенсионни фондове са увеличени до 13.5 милиарда лева и увери вложителите, че парите им са на сигурно място в пенсионните фондове.

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване напомня на вложителите, че могат във всеки момент да се информират за собствените си партиди и лично да се уверят, че парите им се управляват професионално и прозрачно.

За Даниела Петкова:

Даниела Петкова е председател на УС на ПОК „Доверие“. Тя е един от пионерите в сферата на допълнителното пенсионно осигуряване в България. Започва работа в компанията малко след създаването й през 1994 г., като главен счетоводител, като последователно заема позициите финансов директор, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет. Носител на приз „Буров“ за финансово управление от фондация „Атанас Буров“ и награда за принос в развитието на осигуряването в България на фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“

За Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване е създадена през 1997 г. След 2000 г., когато дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, преминават през процедура по лицензиране, в нея членуват само такива, които имат лиценз за осъществяване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване. В момента, в нейния състав влизат девет лицензирани пенсионно осигурителни дружества, които към деветмесечието на 2020 г., управляват над 16 млрд. лв. нетни активи, които представляват пенсионните спестявания на над 4.8 милиона български граждани. В управителния съвет на БАДДПО влиза по един представител на всяко едно дружество член.

Повече инфрмация: БАДДПО_прессъобщение_2020.11.30