Категория: Доклади и презентации

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2022 г. е 4 923 254 души, като нараства спрямо 31.12.2021 г. с 1,52 на сто.
Към 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 215 126 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове намаляват с 1,75 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2022 г. са общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296 259 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 72 245 хил. лв.
Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН.

PensionsEurope report 2022 – Trends and developments in funded pensions

Основни констатации:

*Активите на пенсионните фондове в Еврозоната продължиха да нарастват повече от техните пасиви до края на 2021 г., увеличавайки съвкупното им съотношение на финансиране.

*Чрез неотдавнашното увеличение на лихвените проценти пасивите на пенсионните фондове намаляха повече от техните активи.

*Пасивните инвестиционни фондове са нарастваща тенденция сред пенсионните фондове.

*Прякото въздействие на инфлацията върху пенсионните фондове зависи от държавите и от пенсионните схеми.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2022 г. е 4 900 034 души, като нараства спрямо 30.09.2021 г. с 1.50 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2022 г. са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9 184 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 хил. лв. за пенсии, 13 049 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 221 217 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 54 560 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

В първата си част, водещи експерти от рисковите фондове представиха подробна информация с данни за цялата сложна екосистема на сферата и нейното развитие през изминалите години за в България съпоставено с други страни в региона на Балканите. Представеният доклад очерта данни за изминалите години и подчерта потенциала на България като дестинация за бизнес, инвестиране и предприемачество. В презентацията се проследи развитието на частния капитал в България и Югоизточна Европа /ЮИЕ/ и някои от най-новите дейности в сферата на дяловото и рисково инвестиране, както и преглед на рисковия капитал и предприемаческата екосистема в региона и тяхната еволюция.  
В събитието бяха представени и двата най-активни институционални инвеститори в България – Европейски инвестиционен фонд и Фонд на фондовете – които очертаха възможностите за получаване на финансиране от страна на стартиращи и иновативни предприятия, чрез техните финансови инструменти.
Dealroom изнесе данни от годишния си доклад ‘Startups & Venture Capital in South Eastern Europe 2022’, който е първият доклад фокусиран върху дейността на стартъпи и фондове за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа.
Няколко акцента:
• VC инвестициите в стартиращи компании в региона вече надхвърлят $1,3 млрд.- абсолютен рекорд за всички времена и повече от предходните три години взети заедно.
• България е категоричен лидер по брой фондове за рисков капитал – общо 18. Пет сред тях управляват предоставен от институционалните инвеститори ресурс и допълнително привлечен частен капитал.
• България е трета по брой стартиращи компании и втората най-привлекателна дестинация в ЮИЕ за офиси на чуждестранни стартиращи компании.
• За последните 18 месеца рисковият капитал, инвестиран в български компании, достига $251 милиона – повече, отколкото всеки друг предходен период от 2012 г. насам.

В рамките на организираното събитие на БАДРИ бяха проведени два основни дискусионни панела, на един от които изказване направи и г-н Мирослав Маринов, Член на УС на ПОК „Доверие“ АД и Изпълнителен Директор. Той изтъкна, че доходността на капиталовите пенсионни фондове за последните 10 години е положителна по повод представянето на Доклада за дейността на фондовете за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа 2022. Той изрази своя оптимизъм за това, че чрез инвестиционната си дейност, пенсионните фондове, биха могли да дадат стимул за развитието на този сегмент от пазара, но подчерта и все още наличните ограничения в законодателната уредба, че инвестициите на фондовете са нормативно регулирани и за тях има редица законови лимити, които създават трудности за инвестиции в алтернативи като фондовете за дялов и рисков капитал.

Пълният документ е достъпен през сайта на BVCA https://bvca.bg/wp…/uploads/2022/11/SEE-Report-2022.pdf

Newsletter – September 2022

Newsletter – July 2022 (002)

Newsletter – February 2022 – final

Consumer Trends Report 2021 – EN

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIОPA) публикува Доклада за тенденциите при потребителите на застрахователни и пенсионни продукти за 2021 г.
Можете да намерите прикачения отчет или да го изтеглите тук.
Докладът обхваща както застрахователния, така и пенсионния сектор, като обхваща развитието на пазара и тенденциите. Втората глава от доклада е съсредоточена върху пенсиите и прави разграничение между продукти на IORPs /Институции за професионално пенсионно осигуряване/ и продукти за личен пенсионен продукт. Описвайки наскоро за развитието и въпросите на пазара, докладът включва и две конкретни области на теми, съответно относно устойчивостта в пенсионния сектор и въздействието на COVID-19. Двете окончателни под глави (2.3 и 2.4) са посветени на подадените жалби и на надзорните дейности на националните регулатори.
В резюме, докладът разглежда подробно следните основни теми:
– Относно IORPs
* наблюдава се преминаване от държавни пенсии към частни доставчици на пенсии – общият брой на членовете и бенефициентите на пенсионни професионални продукти нараства;
* преминаването от DB(defined benefit) схеми към DC (defined contribution), вече отбелязано и в предишни издания на доклада, остава забележително
– Относно личните пенсионни продукти:
* Броят на доставчиците на входящи данни за продукти за лично пенсионно осигуряване се е увеличил в повечето юрисдикции
* Тенденциите на пазарите за лично пенсионно осигуряване продължават да варират значително в отделните държави
– Относно устойчивостта и таксономията в пенсионния сектор
* С оглед на Директивата SFDR пенсионните фондове са започнали да актуализират своите вътрешни инвестиционни политики и документи за оповестяване.
* Само при няколко държави членки са наблюдавали увеличение на професионалните пенсионни продукти или продукти за лично пенсионно осигуряване с устойчива инвестиционна цел, докато в други е наблюдавано леко увеличение
* Повечето регулатори са споделили намерението си да проведат тематични прегледи за наблюдение на изпълнението и резултата от тези нови изисквания за устойчивост. Предвижда се проектирането на схемата и разпределението на активите да бъдат преразгледани, както и ангажираността с потребителите и бенефициентите.
– Относно въздействието на COVID-19
* Въздействието на COVID-19 не е еднакво в отделните държави. Няколко държави членки не могат убедително да потвърдят дали кризата с COVID-19 е повлияла отрицателно на пенсионните вноски.
* Независимо от това почти, една трета от националните пазари отчитат намаление на вноските главно поради свиването на бизнеса (вноските от работодател/спонсор) и по-ниските лични доходи.

На 26 ноември 2021г. ВУЗФ и БФБ организираха кръгла маса за Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането. Събитието бе посветено на устойчивите финанси и свързаните предизвикателства пред банковия и небанковия сектор в България в инвестиционната дейност и банковото кредитиране и се проведе в хибридна форма – онлайн и присъствено.
Председателят на БАДДПО, г-жа Евелина Милтенова, CFA, MBA, взе участие в цялото събитие и с изказвания в ПАНЕЛ II ,,Капиталовите пазари и Зелената сделка“ за готовността на пенсионните дружества във връзка с новите зелени инвестиции, които вече са част от портфейлите на фондовете по новата регулация и тяхната значимост ще нараства в следващите години.

Пълният видеозапис от събитието можете да намерите на следния линк:

https://www.youtube.com/watch?v=1KdYmwfa9hg (Панел II от 02:06:46 минута).

Зелената сделка_инвестиции

Годишната доходност на различните универсални пенсионни фондове за периода юни 2019 г. – юни 2021 г. е между 1,48% и 3,96%, показват данни на КФН.
Още по темата:
Частните фондове преодоляха кризата, свързана с Covid-19
Доброволните вноски осигуряват по-голяма възвръщаемост
По-изгодни са от банковите влогове

Натрупаните пари за пенсии в частните универсални пенсионни фондове носят доходност до 4% годишно, въпреки кризата на фондовите борси в началото на пандемията. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за годишната доходност на фондовете за периода от юни 2019 г. до юни 2021 г.

За този 2-годишен период, който включва и пандемията, различните универсални пенсионни фондове (УПФ), в които са осигурени работещите българи, родени след началото на 1960 г., постигат годишна доходност между 1,48% и 3,96%. Това е много по-добър резултат от лихвите по банковите влогове на граждани, които от доста време са близки до нулата. Оказва се, че въпреки срива на фондовите борси и съответно отрицателната доходност на пенсионните фондове в началото на пандемията, за по-дълъг период от време натрупаните пари за пенсия в личните партиди на осигурените нарастват.
Доброволните пенсионни фондове (ДПФ) в повечето случаи постигат по-висока доходност от задължителните универсални фондове. Изключение от това правило е само един малък доброволен фонд, който има под 1% пазарен дял. За 2-годишния период от юни 2019 г. до юни 2021 г. доброволните фондове са постигнали доходност от управлението на парите за пенсии в диапазона от 1,34% до 5,31%, показват данни на КФН. Дори и най-зле представилият се фонд има по-висока възвръщаемост от инвестициите на парите за пенсии от лихвите по влоговете на граждани в банките.

Само за първите шест месеца на настоящата година всички пенсионни фондове в страната имат положителна доходност, показват изчисления на “Труд” на база данни на КФН. Това е обяснимо, тъй като повечето фондови борси по света са във възход, а пенсионните фондове инвестират голям дял от управляваните от тях средства в акции на капиталовите пазари. Различните универсални пенсионни фондове за шест месеца са постигнали доходност между 1,69% до 4,1%. А доходността на доброволните фондове от януари до юни е в границите между 2,58% и 7,25%.
Управляват над 17 млрд. лв.
Хората често прехвърлят партидите си
Има 51% ръст на сумите
280 млн. лв. са прехвърлени между различните пенсионни фондове само за три месеца.
Хората все по-често прехвърлят парите си от един в друг частен пенсионен фонд, показват данни на Комисията за финансов надзор. Най-често това се дължи на желанието на хората да получават по-добра доходност. Затова те прехвърлят парите си във фондове, които постигат по-добри резултати при управление на средствата за старини.
Често обаче прехвърлянето в друг фонд е свързано със започването на нова работа, а понякога и самите работодатели сменят фонда, с който предпочитат да работят. Но крайното решение дали да прехвърли парите си е на всеки осигурен, тъй като решението къде да отиват парите му за втора пенсия е доброволно. Единствено при започване на първата си работа, ако човек не избере частен пенсионен фонд, го разпределят служебно.
През първото тримесечие на годината общо 74 471 души са променили пенсионния си фонд, в който се осигуряват. А общата сума на прехвърлените средства от един в друг пенсионен фонд е над 280 млн. лв., показват данни на КФН. Сумата е голяма, но като се има предвид, че фондовете управляват над 17 млрд. лв., прехвърлените средства имат под 2% дял от натрупаните пари за пенсии.
Хората, които са сменили пенсионния си фонд за три месеца, са с близо 39% повече спрямо същия период на миналата година. А прехвърлените средства от един в друг пенсионен фонд се увеличават с 52%.
Най-често хората сменят своя универсален пенсионен фонд (УПФ). Това е обяснимо, тъй като в тези фондове има най-много осигурени и най-много средства, натрупани за старини. Само в рамките на три месеца 68,5 хил. души са сменили своя УПФ. Това е с 38% повече спрямо същия период на миналата година. А прехвърлените от тези хора пари от един фонд в друг са 251,8 млн. лв., което е с 51% ръст на годишна база.
При доброволните пенсионни фондове (ДПФ) ситуацията е различна. За три месеца само 452 души са сменили фонда, в който доброволно се осигуряват. Това е дори по-малко спрямо миналата година по същото време, когато доброволния си фонд са сменили 512 души.
За три месеца през настоящата година са прехвърлени 2,5 млн. лв. между доброволните фондове, при 1,4 млн. лв. година по-рано.
Няколко хиляди души, които работят при първа и втора категория труд, също са сменили своя професионален фонд, в който са осигурени.
Повече информация можете да намерите тук
Източник: “ ТРУД.БГ „