Категория: Доклади и презентации

Участие на БАДДПО в панелa „Инвестиции и социална сиигурност – развитеие на тристълбовия пенсионен модел“ на събитието Power Summit проведено на 10.12.2024г в София

Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София

Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.

„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.

„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.

Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.

От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.

Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.

Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.

Форум за пенсионната система в България

Днес 08.11.24 членовте на УС и експерти на БАДДПО участват във важна конференция – Форум на Пенсионната система, организирана от Българското Актюерско Дружество.

Основните теми на форума са: как и защо беше създаден три-стълбовия пенсионен модел у нас, какви бяха предпоставките за това, какво постигна моделът за 20 години. Какви са текущите предизвикателства и трудности пред реализиране на поставените цели.

На тези и много други въпроси ще се постараят да дадат отговор актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване. Експерти от пенсионните дружества и членове на БАДДПО участват със следните презентации:

  • Обзорна презентация за инвестицонната политика на втория стълб;
  • Анализ на смъртността във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване;
  • Представяне на симулационен модел за оценка на доходността при различна структура на инвестиционния портфейл и различен срок.

За никого не е изненада, че една от най-големите пречки пред благоденствието на обществото ни е негативният демографски тренд. Той засяга както бъдещето на децата на България, така и добруването на пенсионерите и на хората, извън пазара на труда. Демографската криза се наблюдава мълчаливо вече почти половин век, без да има държавна стратегия за развитието на обществото и без да се предприемат каквито и да било работещи мерки. Това е и основната причина да бъде свикан форума за пенсионната система в България.

Планираното съдържание на форума обхваща следните теми:
● Демографската криза в България и променящата се продължителност на живот.
● Предпоставки и необходимост от въвеждане на три-стълбов пенсионен модел в
началото на новото хилядолетие.
● Какво наблюдаваме 20 години по-късно. Обзор на текущата Пенсионна система.
Предизвикателства пред 1-вия и 2-рия стълб.
● Анализипрепоръки от доклада на ОИСР.
● Възможни решения на текущите проблеми. Въвеждане на алтернативни
инвестиционни портфейли, отговарящи на съответния етап от жизнения цикъл на
осигурените лица.
● Практики в други страни.
● Как актюерите могат да подпомогнат подобряването на финансовата грамотност на
осигурените лица и взимането на информиран избор при пенсиониране.

Лектори на Форума са представители на БАД, на КФН и на пенсионната индустрия.

През 2024 г. професионалната организация на актюерите в България навършва 30 години. През всички тези години със своята експертиза актюерите са били не само надежден партньор и съветник на бизнеса, но и стожер на финансовата стабилност и защита на потребителския интерес. Актюерската професия оценява изключителната степен на обществено доверие, което ѝ се гласува като същевременно осъзнава отговорността си към обществото, предоставяйки професионални услуги и разяснителна информация по достъпен и разбираем за потребителите начин.
Събитието е предназначено за актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване, инвестиционни мениджъри и други заинтересовани лица.

Форумът се провежда в зала „Моцарт”, „Гранд Хотел Милениум София”, гр. София, бул. „Витоша” 89В, от 09:00 до 17:00 ч.

Повече информация за БАД може да намерите тук

Членове на БАДДПО взеха активно участие в дискусията „Докладът на Драги“ и настояха за създаването на нови инвестиционни възможности за частните пенсионни фондове

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в експертна дискусия  „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, организирана с партньорството на ПОК „Доверие“

Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, разглеждащ основните трудности и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.

Демографските проблеми в България бяха също така част от темите освен въпросите за иновациите и необходимостта от нова индустриализация. Застаряването на населението и увеличаването на разходите за пенсии налага създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове да инвестират парите на осигурените лица. Това заяви Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, по време на експертната дискусия, проведена в столичния хотел „Hyatt Regency Sofia“. Темата на форума беше „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, като организатори на събитието бяха Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с подкрепата на Dir.bg и партньорството на ПОК „Доверие“.

“За последните 5 години (2020-2024) разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 г. до 21,6 млрд. лева през 2024 г. Това за 4-годишен период е 20% на година. Не си спомням БВП на България да се е увеличавал с такова темпо. Увеличението на пенсиите е изключително политическо решение и не отговаря на реалностите”, заяви Николай Марев.

„Много са нещата, които могат да се направят. Бихме предложили листване на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата на БФБ. Крайно време е“, посочи Марев.

По думите му има други национални инфраструктурни проекти като нови възможности за инвестиции на частните пенсионни фонове. „Според мен е крайно важно България да бъде извадена от „сивия списък“ на специалната група за финансови действия – FATF. Страната ни трябва да излезе от там максимално бързо, защото това е черно петно за нея“, добави Марев.

Повече информация може да намерите тук

 

Представяне на модела на инвестиционни портфейли, свързани с жизнения цикъл пред академична общност

БАДДПО участва със свой пленарен доклад на тема „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“ на XIV-то издание на Националната научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, което се проведе в Стопанската академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов на 11-12 октомври 2024 г., на която Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване беше съорганизатор.

Пленарният доклад бе представен от Атанас Петров, член на УС на БАДДПО и изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителна компания ОББ“. Важно участие взеха още Иван Иванов, директор на дирекция „Инвестиции” в Пенсионноосигурителна компания „ДСК – Родина“ и Александър Вучков, ръководител на отдел „Инвестиции “ в „Пенсионноосигурителна компания ОББ“.

 

Конференцията бе открита от доц. д-р Румен Ерусалимов, декан на факултет „Финанси“ в СА „Димитър А. Ценов“. Той представи съорганизаторите на конференцията – Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциацията на българските застрахователи (АЗБ), Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ), Гаранционният фонд и Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

Атанас Петров поздрави организаторите и участниците, като изказа благодарности към академичната общност за положения труд и отдаденост в развитието на теоретични и практически знания в областта на осигуряването и застраховането. „Вашата роля е незаменима, защото чрез такива форуми се насърчават нови идеи и решения за справяне с предизвикателствата в тези ключови сектори“ – още в началото заяви той.

Д-р Веселин Ангелов, член на УС на АЗБ и изпълнителен директор на Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Алианц България“ представи доклад на тема „Икономическият отпечатък на застраховането в България: предизвикателства и възможности за развитие“. Той направи и съпоставка на застраховането в България, спрямо другите европейски държави.

Събитието бе организирано от катедра „Застраховане и социално дело“ на Академията и е предназначено за обмен на идеи, споделяне на опит и създаване на дългосрочни партньорства, събра специалисти от застрахователната и осигурителната дейност в аудитория „Академик Иван Стефанов“ в Ректората на СА.

Програмата на събитието бе в два отделни тематични панела – Пазарни и извънпазарни предизвикателства пред застраховането и Пазарни и извънпазарни предизвикателства пред осигуряването. В осигурителния панел бяха обсъдени въпроси, свързани с развитието на публичното и допълнителното пенсионно осигуряване в България, застаряването на населението, тенденциите при определяне възрастта за пенсиониране и други наболели теми.

БАДДПО е стабилен и естествен партньор на СА „Димитър Ценов“ от години. Сътрудничеството между различните институции в България ще продължи да разгръща своя потенциал и да се обогатява с нови инициативи в областта на осигуряването и застраховането. Официалната информация от страницата на СА „Димитър Ценов“ може да прочетете тук

 

Видео откъс от доклада, представен от г-н Анастас Петров

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2024 г.

1. Второ тримесечие на 2024 г.
През второто тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 125 312 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 95 227 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 89 774, се наблюдава нарастване с 5 453 лица или 6,07 на сто.
През отчетния период броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове е 88 915 лица, а броят на променилите участието си в професионалните фондове – 5 986 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – 326 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 2,20 на сто, в професионалните – 1,82 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,05 на сто.
Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през второто тримесечие на годината, е 464 394 976 лв., в т. ч. 432 882 649 лв. в универсалните фондове, 30 295 258 лв. в професионалните и 1 217 070 лв. в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. е нараснал с 38 769 076 лв. или с 9,11 на сто. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 2,05 на сто, на професионалните – 1,85 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0,08 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през второто тримесечие на 2024 г. е 4 876,72 лв.

2. Първо полугодие на 2024 г.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първите шест месеца на 2024 г. са общо 185 001. Относителният дял на лицата, променили участието си през периода, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 4,28 на сто, в професионалните – 3,58 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,09 на сто.
Общият размер на прехвърлените средства през шестмесечието на годината от един в друг съответен фонд е 890 020 877 лв., в т. ч. 826 948 828 лв. в универсалните фондове, 60 769 625 лв. в професионалните и 2 302 424 лв. в доброволните фондове. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 4,00 на сто, на професионалните – 3,78 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0,16 на сто.

Повече информация можете да намерите от следния линк на уеб сайта на КФН: https://www.fsc.bg/osiguritelna-deynost/statistika/statistika-i-analizi/2024-2/

Къде сме и какво предстои: посоки и предизвикателства пред пенсионните системи в Централна и Източна Европа – форум ЦИЕ 2024

На 17 септември 2024 г. се проведе форумът на PensionsEurope за Централна и Източна Европа 2024, чийто домакин беше Литовската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове (LIPFA).
БАДДПО е един от основните членове на PensionsEurope и участник във форума на ЦИЕ 2024 (CEEC forum PensionsEurope) по най-актуалната тема: „ Къде сме и какво предстои: Посоки и предизвикателства пред пенсионните системи в Централна и Източна Европа“
Тазгодишното събитие отбеляза и 20-годишнината на капиталовата пенсионна система на Литва. Експерти от сектора, европейски и литовски политици, учени и надзорни органи се събраха, за да обсъдят настоящата ситуация и бъдещите насоки на пенсионните системи в Централна и Източна Европа.
Приветствени адреси:
– Тадас Гудайтис, председател на LIPFA, откри събитието, като подчерта успеха на литовската пенсионна система от втория стълб. Той заяви: „През последните две десетилетия Литва, както и много други страни, преживя растеж, реформи и трансформация. Днес с увереност можем да кажем, че системата за пенсионно натрупване носи реални ползи за литовските служители – нашите бъдещи пенсионери. В пенсионните сметки са натрупани повече от 8 млрд. евро, което представлява най-голямата инвестиция на литовските граждани извън банковите депозити.“
– Чаба Наги, председател на Форума на страните от ЦИЕ, разказа за пътя на Форума от първата му среща в Братислава през 2007 г. и похвали напредъка, постигнат от страни като Румъния, Хърватия и България, които навлизат в етапа на изплащане на пенсиите.
– Мати Лепеля, главен изпълнителен директор на PensionsEurope, изрази ентусиазма си от завръщането на LIPFA в PensionsEurope и подчерта значението на сътрудничеството в региона.
– Мартинас Шиуркус, заместник-министър на социалната сигурност и труда, обсъди предизвикателствата, пред които Литва все още е изправена, и по-специално необходимостта от увеличаване на равнищата на вноските във втория стълб на пенсионното осигуряване.
Представяне на литовската пенсионна система:
Симонас Крепшта, член на Управителния съвет на Банката на Литва, представи задълбочен анализ на пенсионната система на Литва, като се спря на предизвикателства като намаляването на населението, ниските нива на заместване и фискалния натиск върху първия стълб. Той представи потенциални решения, включително увеличаване на вноските на работодателите във втория стълб и укрепване на слабо развития трети стълб.

Форумът включваше три сесии:
1. Опитът и предизвикателствата пред системите за пенсионно осигуряване в региона на ЦИЕ: Експерти от Литва, Хърватия, Полша и Естония споделиха своя опит.
Основният извод беше, че е важно да има политическа стабилност и последователност в политиките, за да се изгради силна пенсионна система, която да спечели доверието на гражданите.
Важни фактори, които ще осигурят по-висок коефициент на заместване в бъдеще, включват по-високи ставки на вноските, по-голямо участие на работодателите в схемите за пенсионно натрупване с дефинирани вноски и по-широко обхващане на работещото население в програмите за пенсионно натрупване.
Оказва се, че държавите, които са се оттеглили частично от системите за пенсионно натрупване по-рано и са използвали средствата, предназначени за бъдещето, за посрещане на текущите нужди, са изправени пред значителни предизвикателства при възстановяването на по-високите нива на натрупване и евентуалното постигане на по-високи коефициенти на заместване.
2. Бъдещето на пенсионните системи в страните от ЦИЕ: Основните изказвания на Патрик Худжес от ЕОЗППО и Валдис Загорскис от Европейската комисия поставиха началото на дискусията.
Патрик Худжес подчерта значението на многостълбовите системи, а Валдис Загорскис представи констатациите от Доклада за адекватността на пенсиите, като обсъди нивата на коефициента на заместване и голямата разлика в пенсиите между половете в държавите-членки. Последва панелна дискусия, в която бе подчертана ролята на пенсионните фондове за икономическия растеж и необходимостта да се позволи на пенсионните фондове да инвестират в по-продуктивни области в някои държави членки.
3. Ролята на работодателите в развитието на пенсионното осигуряване в региона на ЦИЕ: Този панел разгледа различните нива на ангажираност на работодателите в различните страни. Бяха обсъдени ниските нива на вноските на работодателите в Литва. Бяха направени сравнения с Германия и Нидерландия, където вноските на работодателите играят значителна роля. Дискусията подчерта значението на непрекъснатия диалог между правителството, работниците и работодателите за създаване на рамка, стимулираща вноските на работодателите в пенсионните схеми.
В заключителните си бележки Мати Лепеля подчерта, че независимо от устойчивостта на системата, увеличаването на спестяванията ще бъде от съществено значение в условията на променящата се демография в Европа. Той настоя, че макар пенсионните фондове да се управляват на национално равнище, Европейският съюз играе важна роля. Тъй като новият мандат на Европейската комисия е насочен към стимулиране на растежа и конкурентоспособността, пенсионните фондове неизбежно ще бъдат част от дневния ред на ЕС.
Форумът „Централна и Източна Европа 2024“ потвърди ангажимента на PensionsEurope и заинтересованите страни в региона на Централна и Източна Европа за изграждане на стабилни и устойчиви пенсионни системи за бъдещите поколения.

За повече информация, моля, кликнете върху връзката

 

БАДДПО: Церемония по връчване на наградите „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“, „Застрахователен брокер на годината“ за 2023 г.

За шестнадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

https://pension.bg/wp-content/uploads/2024/04/Press-release-Zastrahovatel-na-godinata-2023.docx

 

Участие на членове на УС на БАДДПО на Кръгла маса, организирана от БСК на 16.11.2023г. на тема: „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“

Всички членове на УС на БАДДПО се включиха в стратегическите дискусии за пенсионноосигурителната система, проведени на Кръглата маса, организирана от Българската Стопанска Камара (БСК) на 16.11.2023 г. на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“.
В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.
Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании – универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти към 30.06.23 г., а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл – „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.
В Панелна дискусия „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени” се включиха министърът на труда и социалната политика, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори. Целта на дискусията беше да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система.
Допълнителна информация и акценти от изказванията на участниците можете да намерите тук.

Глобалният годишен индекс на компанията Mercer CFA Institute Global Pension публикува доклада си

Индекса Mercer CFA Institute Global Pension оценява пенсионните системи въз основа на тяхната задоволителност, устойчивост и цялостност. Публикуваха доклад, който определи държавите с най-добрите пенсионни системи в света./ България не е включена в доклада/.

Авторите на класацията предупреждават за безпрецедентния риск на пенсионните системи поради ниската раждаемост и застаряващото население. Нидерландия тази година се издига на първо място в класацията и измества Ирландия. В момента Нидерландия реформира пенсионната си програма от колективна структура към по-индивидуален подход.

„Основният извод е, че в цял свят хората трябва да започнат да се грижат за себе си след пенсионирането. Вече не можем да разчитаме само на социални помощи или пенсии от държавата“, казват авторите на доклада като заключение.
Изкуственият интелект има потенциала да подобри пенсионните системи, като доведе до по-ефективно и по-добре информирано вземане на решения. Това би могло да доведе и до по-висока реална възвръщаемост от инвестициите и технологиите може да помогнат и на
отделните хора да вземат дългосрочни финансови решения.

pdf-2023-mercer-cfa-global-pension-index-full-report-10162023

Годишен доклад на Алианц за пенсионните системи – 2023 г.

БАДДПО публикува последния годишен доклад на Алианц за пенсионните системи – 2023 г.

2023-04-19-PensionReport

 

Top