Категория: В помощ на осигурените (ЧЗВ) – архив

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2022 г.
Публикувано на 27.02.2023
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2022 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 110 521 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 88 392 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2022 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 363 845 947 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2022 г. са общо 360 347. Общият размер на прехвърлените средства за подалите заявление през годината е 1 466 500 436 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2022 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2022.

По данни на КФН.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2022 г. е 4 923 254 души, като нараства спрямо 31.12.2021 г. с 1,52 на сто.
Към 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 215 126 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове намаляват с 1,75 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2022 г. са общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296 259 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 72 245 хил. лв.
Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН.

Универсалните фондове започнаха да се възстановяват от кризата

Повече информация: Дарик.бг

Започва ли възстановяването на пенсионните фондове от кризата през предишната година? Както многократно са отбелязвали експерти, осигуряването в пенсионен фонд е форма на дългосрочно спестяване и текущите корекции на доходността се дължат на счетоводните преоценки, които дружествата ежедневно правят и обявяват под формата на дялове. Т.е. твърдението, че има загубени пари е силно спекулативно, защото те могат да бъдат загубени, само в ситуация, в която едно дружество продаде абсолютно всички активи и превърне счетоводната загуба в парична, което на практика е невъзможно.

За повече информация: Банкер.бг

През четвъртото тримесечие на годината негативната тенденция се пречупва. За периода от октомври-декември 2022 г. доходността е вече положителна, като средноаритметичната е плюс 2,45%. Резултатите на отделните фондове са: ПОК „Доверие“ +3,73%; ПОК „Съгласие“ +3,05%; ПОК „ДСК-Родина“ +3,27%; ПОК „Алианц България“ +2,87%; ПОК „ОББ“ +2,66%; ПОК „ЦКБ-Сила“ +2,43%; ПОК „Бъдеще“ +1,52%; ПОК „Топлина“ +2,23% и Пенсионноосигурителен институт +0,25%.

Телеграф.бг

ПОК „Деверие“ АД

2023.01.18_в-к Телеграф_Втората пенсия набъбва

Източник: в-к Телеграф

КФН определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 31.12.2020 г. до 30.12.2022 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 35 – УПФ от 12.01.2023 г. и № 36 – ППФ от 12.01.2023 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, “„Статистика”, ”Статистика и анализи”.

Dohodnost-31.12.2020-30.12.2022

По данни на КФН

Изтичането на спестявания за втора пенсия от универсалните фондове към държавното обществено осигуряване е намаляло значително в сравнение с годините на големи неясноти за втория стълб. 4,6 пъти по-малко хора се отказват от универсалните фондове и прехвърлят партидите си за втора пенсия в сребърния фонд, за да получават само една пенсия – държавна. Това показват данни, предоставени на вестник „Сега“ от Националната агенция за приходите.
Тази година само 6938 души са прехвърлили партидите си от универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ на НОИ, показва информацията. Стойността на прехвърлените партиди от началото на тази година е над 28 млн. лв., които се вливат в държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система (т.нар. сребърен фонд).
Миналата година тази стъпка са предприели рекордните 32 507 души, а прехвърлените средства са около 266 млн. лв., а през 2020 г. – 17 403 души, които са прехвърлили 135 млн. лв.
Зад числата стои влиянието на конкретни решения по отношение на втория стълб. Третият кабинет на Бойко Борисов бави до последния възможен момент регламентирането на фазата на изплащане на втора пенсия, която започна миналия септември. Паралелно с това възможността за прехвърляне в държавното осигуряване бе разширена максимално, за да се даде право на хората пред пенсия да направят що-годе информиран избор за спестяванията си. Така до средата на 2021 г. имаше например гратисен период за прехвърляне на втора пенсия в сребърния фонд за жените, родени между 1960 и 1964 г., които са изпуснали сроковете.
При дебатите за промените в КСО (за фазата на изплащане) усилено се говореше също така, че две пенсии за някои хора ще се окажат по-малко от една. В крайна сметка обаче управляващите склониха да отстранят една голяма несправедливост на досегашния регламент и намалиха наполовина коефициента на редукция на основната пенсия. С този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 г. Той трябваше да е около и над 20%, но бе намален на около 9-10%. С това до голяма степен стана ненужно хората да търсят една по-висока държавна пенсия без плащане от втория стълб.
Затихналият отлив прави впечатление и на фона на тежката година, която преживяват пенсионносигурителните дружества заради кризата на световните пазари, която за пръв път удари всички видове техни инвестиции. Прехвърлянето по принцип е изгодно за много малък кръг хора. Хората с минимални натрупвания например вероятно ще получават известно време само втора пенсия, тъй като осигуряването им подсказва, че нямат достатъчно стаж да се пенсионират с държавна пенсия. Не е изгодно да се прехвърлят и хората, които очакват да получат минимална пенсия, тъй като нейният размер е гарантиран и добавката от втория стълб ще е в плюс. Най-малко изгода пък имат хората с по-големи спестявания, които са достатъчни за пожизнена пенсия.
От началото на 2022 г. повече хора се връщат в универсалните фондове, след като веднъж са прехвърлили парите си в сребърния фонд – 751 души. За 2021 г. към тази стъпка са пристъпили 570 души, а за 2020 г. – само 78 души.

Източник: в-к „24 часа“

Над 4,6 пъти са намалели хората, които се отказват от универсалните фондове

Изтичането на спестявания за втора пенсия от универсалните фондове към държавното обществено осигуряване е намаляло значително в сравнение с годините на големи неясноти за втория стълб. 4,6 пъти по-малко хора се отказват от универсалните фондове и прехвърлят партидите си за втора пенсия в сребърния фонд, за да получават само една пенсия – държавна. Това показват данни, предоставени на „Сега“ от Националната агенция за приходите.

Тази година само 6938 души са прехвърлили партидите си от универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ на НОИ, показва информацията. Стойността на прехвърлените партиди от началото на тази година е над 28 млн. лв., които се вливат в държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система (т.нар. сребърен фонд). Миналата година тази стъпка са предприели рекордните 32 507 души, а прехвърлените средства са около 266 млн. лв., а през 2020 г. – 17 403 души, които са прехвърлили 135 млн. лв.

Зад числата стои влиянието на конкретни решения по отношение на втория стълб. Третият кабинет на Бойко Борисов бави до последния възможен момент регламентирането на фазата на изплащане на втора пенсия, която започна миналия септември. Паралелно с това възможността за прехвърляне в държавното осигуряване бе разширена максимално, за да се даде право на хората пред пенсия да направят що-годе информиран избор за спестяванията си. Така до средата на 2021 г. имаше например гратисен период за прехвърляне на втора пенсия в сребърния фонд за жените, родени между 1960 и 1964 г., които са изпуснали сроковете.

При дебатите за промените в КСО (за фазата на изплащане) усилено се говореше също така, че две пенсии за някои хора ще се окажат по-малко от една. В крайна сметка обаче управляващите склониха да отстранят една голяма несправедливост на досегашния регламент и намалиха наполовина коефициента на редукция на основната пенсия. С този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 г. Той трябваше да е около и над 20%, но бе намален на около 9-10%. С това до голяма степен стана ненужно хората да търсят една по-висока държавна пенсия без плащане от втория стълб.

Затихналият отлив прави впечатление и на фона на тежката година, която преживяват пенсионносигурителните дружества заради кризата на световните пазари, която за пръв път удари всички видове техни инвестиции. Както „Сега“ многократно писа, прехвърлянето е изгодно за много малък кръг хора. Хората с минимални натрупвания например вероятно ще получават известно време само втора пенсия, тъй като осигуряването им подсказва, че нямат достатъчно стаж да се пенсионират с държавна пенсия. Не е изгодно да се прехвърлят и хората, които очакват да получат минимална пенсия, тъй като нейният размер е гарантиран и добавката от втория стълб ще е в плюс. Най-малко изгода пък имат хората с по-големи спестявания, които са достатъчни за пожизнена пенсия.

ОБРАТНА ПОСОКА

От началото на 2022 г. повече хора се връщат в универсалните фондове, след като веднъж са прехвърлили парите си в сребърния фонд – 751 души. За 2021 г. към тази стъпка са пристъпили 570 души, а за 2020 г. – само 78 души.

Източник: в-к „Сега“