Категория: Библиотека – архив

Как мултифондовете могат да подобрят стандарта на живот след пенсиониране

В интервю на в. „Капитал“, г-н Светослав Велинов – председател на управителния съвет на ПОК „ДСК-Родина“ АД отговаря на най-важните въпроси относно въвеждането на системата на пенсионно осигуряване според жизнения цикъл, наречена накратко „мултифондовете“.

Наскоро Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел, но препоръча въвеждането на мултифондовата система. Какво представлява тя и какви са предимствата й?

  • Системата включва фондове с инвестиционен профил, определен в зависимост от жизнения цикъл на осигуреното лице. В момента този профил е еднакъв както за младите хора, които тепърва влизат на пазара на труда, така и за лицата, които са близо до пенсионна възраст. Тоест средствата се инвестират по един и същ начин, което не е в интерес на осигурените лица. Законодателните промени биха дали възможност на фондовете да управляват по-активно средствата, така че в дългосрочен план реализираната доходност да бъде по-висока.Можем да разделим мултифондовете на три категории. Динамичните подфондове инвестират основно в рискови капиталови активи, в акции с дългосрочен инвестиционен хоризонт и съответно с по-висока очаквана доходност. На следващо място е балансираният инвестиционен профил с по-ниско тегло на рисковите инструменти. Третият тип е консервативният, при който основна част заемат инвестициите в дългови инструменти. Целта при него е запазване на стойност и избягване на резки колебания в натрупаните средства.По подразбиране лицата, които тепърва навлизат на пазара на труда, попадат в динамичен подфонд. Същото важи и за вече осигурените, които имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си. На определена възраст средствата на осигурените лица се прехвърлят към балансиран подфонд, а през последните години преди навършване на пенсионна възраст (3 години по примера на други държави) е за предпочитане средствата да престояват в консервативен подфонд.

    Много важно е да се запази свободата на избор за осигурените лица, така че да имат право да променят профила на своя фонд. Ако по някаква причина, въпреки че според жизнения им цикъл попадат в даден подфонд, те ще могат да променят избора си в посока по-висок или по-нисък инвестиционен риск.

    Какви предизвикателства очаквате при въвеждането на системата?
    Въвеждането на необходимите законодателни промени да стане по такъв начин, че всички възможни елементи от новата архитектура да бъдат правилно отразени в новия формат на пенсионното осигуряване, е едно от основните предизвикателства.

    От друга страна, информацията за мултифондовия модел трябва да достигне до максимално широк кръг от осигурени лица, които да научат какви са техните права и да могат да вземат информирано решение за инвестиционния си профил. Ниското ниво на финансова грамотност като цяло също е проблем, по който трябва да се работи.

    Как допълнителното пенсионно осигуряване добавя стойност за осигурените лица?
    Допълнителното пенсионно осигуряване е два вида – допълнително задължително пенсионно осигуряване, което обхваща универсалните и професионалните пенсионни фондове, и допълнителното доброволно. Осигуряването при тях се осъществява на капиталово покривен принцип на базата на дефинирани вноски. Постъпленията от осигурителни вноски се натрупват в индивидуални партиди и се инвестират с цел доходност. Именно личният принос в комбинация с инвестиционния елемент са в основата на това след пенсиониране лицата да имат по-добра финансова сигурност и стандарт на живот.

    (…..)

  • Наясно ли са българите с ползите от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване?
    Доброволното осигуряване е начинът лицата самостоятелно или чрез работодател да заделят средства за по-спокойни старини, но осведомеността тук също трябва да се подобри. Данъчното облекчение в размер до 10% от месечния или годишния облагаем доход, когато лицата правят лични вноски, е безспорно предимство. Данъчно облекчение ползват и работодателите, когато осигуряват своите служители, но размерът от 60 лв. не е актуализиран от години и не отразява ръста на доходите.
  • Как може третият стълб да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите, особено в условията на застаряващо население и демографски промени?
    Третият стълб е онзи допълнителен елемент от пенсионната система, който може да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите. Демографската картина в България и дефицитите в НОИ са фактор, който следва да мотивира осигурените лица да мислят все повече в посока да се осигуряват допълнително доброволно, като разчитат на личния си принос и на възможността да прибавят доход към пенсията, която ще получават от първия и втория стълб на пенсионната система.

Цялото интервю, с подробности за актуализациите, които прави ПОК „ДСК-Родина“ АД може да прочетете тук

Управляващите са пред въпроса на въпросите: „Как да свият дефицита за пенсии?“

След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.

През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата. В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият – в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият – също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.

Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.

Цялата статия може да видите тук.

 

НС отхвърли категорично несъстоятелното предложение на Възраждане за прехвърляне на бъдещи вноски от втория стълб към НОИ

На 21.12.2023 г., в Народното събрание, дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

За повече информация прочетете тук.

Участие на членове на УС на БАДДПО на Кръгла маса, организирана от БСК на 16.11.2023г. на тема: „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“

Всички членове на УС на БАДДПО се включиха в стратегическите дискусии за пенсионноосигурителната система, проведени на Кръглата маса, организирана от Българската Стопанска Камара (БСК) на 16.11.2023 г. на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“.
В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.
Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании – универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти към 30.06.23 г., а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл – „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.
В Панелна дискусия „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени” се включиха министърът на труда и социалната политика, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори. Целта на дискусията беше да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система.
Допълнителна информация и акценти от изказванията на участниците можете да намерите тук.

CEEC Forum, организиран от PensionsEurope/IPE, с домакин БАДДПО -10.10.2023 – Снимки от събитието

Преди започването на Международния форум гостите бяха регистрирани и приветствани с кафе за добре дошли.

 

 

 

Първи говорители в конференцията бяха:

Евелина Милтенова – председател на УС, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване;

Matti Leppälä – главен изпълнителен директор/генерален секретар, PensionsEurop;

Csaba Nagy – председател, CEEC Forum.

Първата сесия на събитието започна с основна реч от Janwillem Bouma – Председател на PensionsEurope.

Начало на втората сесия постави Джъстин Рей – ръководител, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.

След него говорители бяха Иван Зеленко – директор и главен инвестиционен директор, Пенсионен отдел, Групата на Световната банка и Пабло Антолин Николас – ръководител на отдел „Застраховане и пенсии“, отдел „Капиталови пазари и финансови институции“ на ОИСР.

В третата сесия на форума взеха участие:

Robert Zapotoczny – главен изпълнителен директор, PFR Portal PPK;

Джери Мориарти – главен изпълнителен директор, Ирландската асоциация на пенсионните фондове (IAPF);

Тадас Гудайтис – Председател на Управителния съвет, Асоциация на литовските инвестиционни и пенсионни фондове.

В четвърта сесия модератор беше Matti Leppälä.

В дискусионния панел на сесията главни говорители бяха:
– Дончо Донев – Директор Дирекция Капиталови пазари, Пощенска банка;
– Рената Гекан Милек – Главен изпълнителен директор, Хърватска пенсионноосигурителна компания АД;
– Мирослав Маринов – Директор, ПОК Доверие.

Главен говорител в петата сесия на конференцията беше Деян Малесич – старши мениджър, ръководител на бизнес развитие, международен отдел, Previnet.

Последната сесия приключи с заключителни бележки от Чаба Наги – Председател на CEEC Forum 2023, PensionsEurope.

Церемония по връчване на годишните награди „Застраховател на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ за 2019 година

Видеозапис от събитието, може да видите на: https://www.facebook.com/43735863313/videos/381120849501860

Днес 28.05.2020г. от 11ч. за проведе Онлайн церемонията по връчване на годишните награди „Застраховател на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ за 2019 година. Церемонията беше излъчена във фейсбук страницата на ВУЗФ в онлайн формат заради ограниченията, наложени във връзка с епидемията от коронавирус в страната.

В качеството си на Председател на БАДДПО и член на Организационния Комитет на събитието за застрахователи и пенсионни компании г-жа Евелина Милтенова присъства на събитието, организирано от ВУЗФ.
За дванадесета поредна година бяха връчени традиционните годишни награди в застрахователния сектор у нас – „Застраховател на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“.
Специални гости на церемонията бяха г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор и г-жа Илиана Христова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, които наградиха отличените.
Бяха връчени отличия в 6 категории, като следните компании получиха призовете:
• Застраховател на годината – Общо застраховане 2019г. – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
• Застраховател на годината – Животозастраховане 2019г.. – ЗАД „Алианц България Живот“ АД
• Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество 2019г. – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД

• Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане 2019г. – „ЕС ДИ АЙ Груп“ ООД
• Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане 2019г.-– „АЙ ЕН ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ООД
• Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество 2019г. – „АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД

Видеозапис от събитието, може да видите на: https://www.facebook.com/43735863313/videos/381120849501860

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛ НА ГОДИНАТА 2018 ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО НА ГОДИНАТА 2018 ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР НА ГОДИНАТА 2018 ПРИЗ ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ПРИЗ ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ 30 май 2019 г., (четвъртък), 19:00 ч., хотел „Маринела“, зала „София Гранд“

Pokana_ZG_online _no name

ФИАП: Пенсионните реформи: посрещане на нуждите на променящия се свят – 15-16.05.2019 г. Чили

CHILE-2019-ENG-COMPLETO

Top