Автор: Михаела Петрова

В интервю за БНР – Радио Благоевград Мая Русева, член на Управителния съвет на БАДДПО, представи основните промени, които въвежда мултифондовата реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.

По думите ѝ това е най-мащабната по своя характер реформа в допълнителното пенсионно осигуряване, която ще даде възможност пенсионните спестявания да се управляват по-гъвкаво и съобразно възрастта и инвестиционния хоризонт на осигурените лица.

От 1 януари 2027 г. универсалните пенсионни фондове ще преминат към мултифондов модел с три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Новата система позволява различен инвестиционен подход според етапа от трудовия живот на осигурените лица, като съчетава стремеж към по-висока доходност в дългосрочен план с по-добра защита на натрупаните средства при наближаване на пенсионна възраст.

Русева припомни, че в периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. всеки осигурен ще може да избере предпочитания от него подфонд. „Изборът на стратегия е изцяло възможност, а не задължение. За лицата, които не предприемат действия в първоначалния прозорец от 1 септември до 30 ноември, дружествата ще извършат служебно разпределение в съответните подфондове на база възрастта им към 1 януари 2027 година“ – изрично уточни г-жа Русева

Оригиналната информация и записът може да видите и чуете тук

Подробни отговори на Светла Несторова – член на УС на БАДДПО за „Булевард България“ за мултифондовата реформа, както и за предимствата на допълнителното пенсионно осигуряване

От 1 септември до края на ноември повече от 5 млн. работещи в България за първи път могат да избират как да бъдат инвестирани парите, които внасят по т. нар. втори стълб на пенсионното осигуряване. Това са средствата, които се управляват от частни пенсионни фондове и трябва да осигурят втора пенсия – извън тази от Националния осигурителен институт (НОИ).

Става въпрос за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, където отиват 5% от осигурителния доход на всеки работещ, роден след 31 декември 1959 г. Останалите 14,8%, които се удържат, отиват в държавното обществено осигуряване (НОИ).

От началото на 2027 г. влизат в сила т.нар. мултифондове – най-общо казано вместо да се управляват по един и същи начин, вноските за втора пенсия ще инвестират според възрастта на осигурения.

ако сте под 50 години – в динамичен подфонд – по-висока доходност, но и по-висок риск
ако сте над 50 години – в балансиран – по-умерени доходност и риск
ако ви остават три или по-малко години до пенсия – в консервативен.
Ако човек не направи избор в посочения срок, той ще бъде разпределен автоматично според възрастта си.

Какво трябва да знаем за промените? Разговор по темата със Светла Несторова от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

От 1 септември до 30 ноември тече срок, в който можем да изберем как да се управляват средствата ни за втора пенсия. Преди обаче да говорим това нека ви попитам как хората могат да проверят в кой частен пенсионен фонд се осигуряват?

Да, първото важно нещо е да знаем в кой пенсионен фонд сме. Затова най-лесното е да вземете личната си карта пред себе си и да се обадите на телефон 0700-18 700. Това е безплатен номер на НАП. Идентифицирате се с данните от личната карта и питате в кой фонд сте. Това е най-лесният и напълно безплатен начин за секунди да разберете в кое дружество сте.

След като вече знаете в коя компания сте, се свързвате с нея и оттам нататък можете вече да си видите размера на партидата, какви пари имате там, колко вноски сте направили, какво са ви донесли.

Можете да си свалите мобилно приложение на компанията, за да си следите в реално време вноските от работодателя и т.н.

Принципно всички компании изпращат годишни извлечения за втория стълб, където има цялата информация – годишни вноски, натрупвания и т.н.

Но много хора не ги получават – сменили са си адреса и не са уведомили или не са си дали изобщо адрес, или са дали електронна поща, която не четат. Т.е. по различни причини човек може да не си е следил извлеченията, но той може да се свърже с компанията, да получи информация и ако има интерес да си свали приложение, да види в сайта и да има ежеминутен контрол какво става с неговата партида.

Какво се променя от 1 януари с въвеждането на мултифондовете в т.нар. втори стълб?

Досега всички инвестиции на средства в този стълб – от тези на 18-годишните до тези 65-годишните, до хората, които се пенсионират, бяха управлявани по един и същи начин. Бяха инвестирани в един общ портфейл. Това, което законът сега предвижда, е средствата да бъдат управлявани според възрастта на човека.

Това се нарича инвестиране, свързано с жизнения цикъл – много известен, международен, утвърден и доказан подход за управляване на инвестициите и спестяванията на хора, които не са активни инвеститори и не се занимават с това във всекидневието си. Този подход за жизнения цикъл казва, че докато сте млади и имате много дълъг хоризонт пред себе си, е времето да инвестирате по-динамично. Тогава гоните доходност и умножаване на парите си. Като навлезете в по-зрели етапи на живота си, инвестирате балансирано вече и премествате част от парите си в по-консервативни инструменти. А когато наближи моментът да се пенсионирате или да си ползвате парите, тогава ги управлявате изключително консервативно. Логиката е, че пазарите са движат нагоре-недолу, те са волатилни, от тях са печели, но същевременно и стойностите се променят всеки ден.

Тази философия на жизнения цикъл е заложена в закона в момента.

Практически това означава, че всички хора от 18 до 50 години ще бъдат разпределени в динамичен подфонд. Там ще се гони предимно по-добра доходност.

Всички хора от 50 до 62 – или 3 години преди пенсиониране – ще бъдат разпределени в балансиран подфонд, където горе-долу 50 на 50 са инвестициите с умерен доход и тези с фиксиран доход.

Хората, на които им остават три години преди пенсиониране, задължително ще бъдат премествани в консервативен подфонд, където основната цел е съхраняване на вече постигнатите резултати.

Т.е. гражданите няма нужда нищо да правят, ако приемат философията на закона. На 1 януари те автоматично ще бъдат разпределени според възрастта си и после автоматично придвижвани в логиката на различните портфейли.

Но ако има хора, които имат собствено мнение по въпроса, те могат да направят различен избор?

Да, например, един 55-годишен човек, който се интересува от финансови пазари, активно се занимава с инвестиции, може да не иска да отиде в балансиран фонд, въпреки че законът за неговата възраст предвижда това като стратегия, а да иска да остане в динамичния фонд, за да се възползва от движението на пазара.

Или пък някой, който се притеснява от финансовите пазари, няма им доверие, не ги разбира и се страхува и иска да се противопостави на системата, може да реши да бъде в консервативен фонд през цялото време – независимо, че е млад и че законът препоръчва да е динамичен.

Такива хора, които имат особено мнение, могат от 1-ви септември до 30 ноември да се свържат със своята компания и да ѝ кажат: „Не ме разпределяйте, както законът предвижда, уважете моя избор – той е еди какъв си“.

Как можем да изберем фонд според доходността – със специално заявление или как? Къде трябва да се подаде?

Това може да стане по много начини. Може в офис на дружеството на хартия и с физически подпис, но може да стане и през множеството дигитални канали, които компаниите предлагат. Аз например тази сутрин в 8.30 часа през мобилното приложение на моята пенсионно-осигурителна компания влязох и подадох заявление да бъда разпределена в динамичен подфонд. Защото аз съм на 50 години и законът предвижда да отида балансиран, но мен темата за инвестициите ме вълнува. Познавам финансовите пазари, знам как се инвестират средствата и искам да се възползвам от възможностите на динамичния подфонд. Затова влязох в мобилно приложение на телефона си и си пуснах заявлението онлайн. От комфорта на домашния компютър или на телефона през сайтовете, мобилните приложения и порталите на дружествата, човек може и сам да заяви своето желание, ако реши.

Ако не е дигитално грамотен, не ползва компютър или не му се занимава, може да отиде до компанията си да подаде заявление на хартия, или да се свърже със своя осигурителен посредник. Той ще му помогне да подаде дигитално заявление или на хартия.

Хоризонтите като доходности биха били средногодишно в дългосрочен план в динамичния фонд 7% и над 7%.

Между 4 и 7% в балансирания, а в консервативния – нещо от порядъка на 2 до 3% доходност, но може и да е по-малко.

Тоест, в инвестирането количеството риск, което се поема, е пряко обвързано с доходността, която се печели.

Тук трябва да направи една уговорка, която е много важна. За разлика от всички други инвестиционни продукти, които можете да си купите, с пенсионното осигуряване не може да загубите парите си.

Т.е. вие поемате някакъв пазарен риск, свързан с това колко доходност ще носят парите ви, но по-закон пълният брутен размер на всички вложения, които сте направили в пенсионния си фонд, е гарантиран. Т.е. парите не могат да се изгубят.

Можем ли да дадем пример с конкретна сума?

Взимаме средна годишна работна заплата от примерно 1440 евро. 5% от нея сме сложили на 40-годишен осигурителен цикъл, колкото е общо най-късият пълен такъв. И сме сложили консервативни прогнози за тези 40 години. Така човекът би взел втора пенсия в размер на 780 евро. Като това е при консервативна оценка за втория стълб на осигуряване, ако е преминал през целия цикъл на пенсионно осигуряване.

Но и хора като мен, на които им остава да кажем 15 години до пенсия, също ще се възползват, защото ние вече имаме натрупвания по партидите си от порядъка на 20-30 хил. евро, които сега ще бъдат инвестирани една идея по-активно и ще донесат повече доходност, отколкото биха донесли по стария начин, който беше в сила до момента. Така че на практика всички граждани ще се възползват, но истинските ефекти, истинските плодове от промяната, ще се видят в цялост при пълен осигурителен цикъл.

Имаше едни промени, в които беше дадена възможност човек да получава само една пенсия, като си прехвърли втората в НОИ. Какво става в този случай?

Законът дава възможност на хората, ако не искат да имат втори стълб, да се прехвърлят към НОИ (б.р. – това става според възрастта на човека и срокът, в който е възможно, варира по действащите правила от 2 до 5 години преди навършване на пенсионна възраст).

Това не е разумно по време на трудовия стаж, защото в НОИ парите не се спестяват, не се инвестират, те се ползват за покриване на текущи разходи.

Освен това парите във втория стълб се наследяват, т.е. ако на човек му се случи нещо по време на трудовия стаж, парите отиват при наследниците. Докато в НОИ няма нито наследяване, нито инвестиране, нито натрупване, нито нищо.

Може да има смисъл да се вземе такова решение непосредствено преди пенсиониране. (Б.р. – в КСО има определени срокове от 2 до 5 години преди навършване на възраст за пенсия). Тогава, като видите колко ще бъде първата пенсия, колко ще бъде втората пенсия, може да се прецени кой е по-изгодният икономически вариант в конкретния случай.

Много малко хора го правят, около 0,25 средно от осигурените годишно. Имат право и да се върнат обратно във втори стълб, ако преосмислят решението си (б.р. – това право не е постоянно и има конкретни срокове по закон). Само че проблемът е, че докато човек е бил в НОИ, партидата не се е увеличавала, не се е инвестирала и е загубен период, в който всички плюсове от втория стълб за били пропуснати.

Ако мога да дам чисто потребителски съвет – нека решението дали да имаме една или две пенсии да се взима колкото се може по-близо до точката на пенсиониране.

Защото тогава човек има реална представа и реални числа какво е заработил като пенсия в първия стълб, какво е натрупал като спестяване и доходност във втория стълб, какво би получил като пенсия в едната хипотеза и какво бих получил във втората.

Дотогава при всички положения е по-изгодно да имате осигуряване във втория стълб – защото тези пари са гарантирани, могат да се наследяват и могат да носят доходност.

Има ли универсален съвет, освен този, които бихте дали към всички осигурени за пенсия?

Вторият универсалния съвет, който ще дам, е да знаете в коя пенсионната компания е партидата ви. Спокойно можете да се доверите на закона, ако не знаете какво да правите. Вече, ако имате особено мнение, можете, разбира се, да си го заявите.

Третият универсален съвет засяга всички хора след 18-годишна възраст. Колкото можете по-скоро си направете договор за трета пенсия, доброволна, защото там са реалните възможности за наистина добри доходи след пенсиониране.

Ще дам пример. Ако след 18 г. си направите договор за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и внасяте по 130 евро на месец, накрая ще имате четвърт милион евро, натрупани с доходността в пенсионния фонд. И това е при ултраконсервативна оценка за доходността.

130 евро са 10% от заплата 1300 евро, т.е. ползвате си данъчното облекчение. Държавата дава тези 10% като данъчно облекчение. Доброволните фондове правят една наистина много добра доходност, която в последните години е между 8 и 9%.

Освен това парите в доброволния фонд можете да ги изтеглите, ако се налага – да платите ипотека, сватба или нещо друго. Много е гъвкаво. Освен това можете да внасяте колкото и когато искате.

Оригиналното интервю може да прочетете тук 

В интервю за предаването „Здравей, България“ Мирослав Маринов, член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), представи основните промени, които въвежда мултифондовата система във втория пенсионен стълб.

От 2027 г. осигурените лица ще могат сами да избират как да бъдат управлявани средствата им чрез различни подфондове с различен инвестиционен профил. Ако не бъде направен избор, средствата ще се разпределят автоматично според възрастта на осигуреното лице: до 50-годишна възраст в динамичен подфонд, след това в балансиран, а през последните три години преди пенсиониране в консервативен подфонд.

Маринов обясни, че вторият пенсионен стълб представлява задължително допълнително пенсионно осигуряване, към което се насочва част от осигурителната вноска на работещите. Целта на новия модел е пенсионните спестявания да се инвестират по начин, съобразен с възрастта и времето до пенсиониране, което създава предпоставки за по-висока доходност в дългосрочен план.

Той подчерта, че натрупаните средства по индивидуалните партиди остават лична собственост на осигурените лица и подлежат на наследяване при настъпване на законово определените условия.

Според Маринов прозрачността при управлението на пенсионните спестявания също се повишава. Пенсионноосигурителните дружества ще продължат регулярно да публикуват информация за инвестициите и структурата на портфейлите си, което позволява на осигурените лица да следят как се управляват техните средства.

По думите му мултифондовата система е важна стъпка към по-ефективно управление на пенсионните спестявания и към по-добро съобразяване на инвестиционния риск с различните етапи от трудовия живот на осигурените лица.

Целият разговор гледайте тук .

Всички брутни вноски на осигурените лица са гарантирани на сто процента от пенсионноосигурителните дружества, това отбеляза пред БНР Владимир Нечев, член на УС на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване.
От днес до 30-и ноември за първи път работещите ще могат да избират с какъв инвестиционен риск да бъдат управлявани спестяванията им за т.нар. втора пенсия в частните пенсионни фондове. Промяната е свързана с предстоящото въвеждане на т.нар. мултифондове от 1-ви януари 2027-а година.

Всеки осигурен може да избере динамичен, балансиран или консервативен подфонд. В противен случай ще бъде разпределен служебно в зависимост от възрастта му.
„Динамичен означава, че по-голям процент от активите могат да бъдат в инструменти с променлив доход. Той се характеризира с по-дълъг период на инвестиционен хоризонт. Подходящ е за лицата, които имат по-дълъг период до пенсиониране.
При балансирания нормативното ограничение е до 55% от активите да бъдат в инструменти с променлив доход.
Лицата, които имат до три години до пенсиониране, задължително попадат в консервативен подфонд“.
Важен аспект е, че тази партида се наследява, обясни още той в предаването „Преди всички“.
Асоциацията и пенсионните фондове се опитват да предоставят цялата необходима информация за предимствата и промените, които ще настъпят от първи януари, каза Нечев.
Всички, които не знаят в кой пенсионен фонд са, могат да се обадят на телефона на НАП – 0700 18 700, разясни той.

„Могат да следят сайтовете на пенсионноосигурителните дружества и на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване. Комисията за финансов надзор също публикува актуална информация за всичко, което е важно за избора пред осигурените лица“.
Нечев разясни, че първият стълб работи на т.нар. разходопокривен принцип.

„Вноските на всички осигурени издържат настоящите пенсионери. При втория стълб осигуряването е на капиталов принцип. Много е важно лицата да се осигуряват на реалните си доходи и да имат редовни вноски“.
Цялото интервю на Ирина Недева с Владимир Нечев може да чуете в звуковия файл.

Сигурността е водещият критерий при избора на пенсионен фонд, едва 27% не знаят в кой са партидите им.

Българите имат сравнително добра базова представа за начина, по който функционира пенсионната система, но голяма част от тях не знаят, че партидите им в универсалните пенсионни фондове са техни лични и неприкосновени спестявания, които са гарантирани, трупат доходност и се наследяват. Това показват резултатите от национално представително проучване, изготвено от социологическа агенция „Тренд“  сред 1001 пълнолетни респонденти, възложено от БАДДПО.
73% от анкетираните знаят, че с осигурителните вноски на работещите към НОИ се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Значително по-малък е делът на хората, които посочват, че пенсията за трудов стаж и възраст от НОИ не се наследява – 43%. В същото време 16% погрешно смятат, че средствата от пенсионните вноски в НОИ се инвестират и нарастват във времето, а 14% не могат да преценят.
При втория стълб на пенсионната система резултатите показват, че 48% от респондентите знаят, че част от осигурителните им вноски се превеждат в универсален пенсионен фонд, докато 29% не знаят това. Половината от анкетираните – 50%, знаят в кой пенсионен фонд се осигуряват за втора пенсия, докато 27% не знаят. За останалите 23% въпросът е неприложим – например защото са родени преди 1960 г. или вече са пенсионери.
Когато обаче се премине към по-конкретни характеристики на втория стълб, информираността е по-ограничена. 35% от анкетираните знаят, че 5% от осигурителния им доход постъпват в лична партида и се натрупват, както и че средствата по партидата се наследяват. 33% знаят, че спестяванията във втория стълб носят доходност, а 22% – че пълният размер на всички вноски във втория стълб е гарантиран.
По-слаба активност се наблюдава при третия, доброволен стълб на пенсионната система. Само 30% от анкетираните се осигуряват в доброволен пенсионен фонд, докато 70% не го правят. Данните показват, че дори наличието на данъчни стимули от 10% от осигурителния доход не води до категорична готовност за по-широко участие. На въпроса дали биха отделяли средства за доброволно пенсионно осигуряване, ако знаят, че има данъчни стимули, 28% отговарят положително, 45% – отрицателно, а 27% не могат да преценят.
Резултатите очертават значителен потенциал за по-добро информиране за възможностите и механизмите на допълнителното пенсионно осигуряване, особено по отношение на личните партиди, доходността и доброволните форми за стабилно натрупване на значителни средства за пенсиониране още от по-ранна възраст. Необходимо е по-активно разясняване на ползите от третия стълб – не само данъчните облекчения, но и това, че спестяванията могат да бъдат изтеглени по всяко време без наказателни лихви, а дотогава парите са натрупали добра доходност. Не е за пренебрегване и фактът, че осигуреното лице може изрично да посочи кой да наследи натрупаните средства в партидата му в третия стълб, както и да променя своя избор при нови житейски обстоятелства.
Когато избират пенсионен фонд, българите поставят на първо място сигурността – 44%, следвана от доходността – 33%. Препоръката е определяща за едва 5%, а таксите – за 3% от анкетираните. 15% не могат да посочат кой фактор е най-важен за тях.
От изследването става ясно, че за българите пенсионното осигуряване е преди всичко въпрос на сигурност и доверие, но има отчетлива необходимост да се повиши разбирането за начина, по който работят вторият и особено третият стълб, за да се помогне на работещите хора да взимат по-информирани решения за финансовото си бъдеще.

Обичаната българска актриса Милица Гладнишка влезе в нова, изключително важна роля. В образователно видео на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), звездата разяснява ползите от въвеждането на т.нар. мултифондове от 1 януари 2027 г. и какво трябва да знаят осигурените лица.

Със своя характерен достъпен и харизматичен стил, Гладнишка превежда гражданите през тънкостите на най-значимото надграждане на втория пенсионен стълб от неговото създаване през 2000 г. Благодарение на реформата, за първи път от 1 септември до 30 ноември всеки ще има възможност сам да управлява спестяванията си за втора пенсия.

Осигурените лица не са длъжни да заявяват избор – ако не го направят, пенсионните дружества ще ги разпределят в подфонд според възрастта им. Но ако променят решението си, промяна може да се прави на 12 месеца. От 1 януари се въвеждат три подфонда – динамичен за по-младите до 50 г., с цел по-висока доходност, балансиран – за хората между 50 г. и 3 години преди пенсия и консервативен – за хората в предпенсионна възраст, където рискът е сведен до минимум с цел да се запази максимално натрупаното назад в годините.

Гладнишка напомня във видеото, че партидите за втора пенсия са персонални средства – като банкова сметка, гарантирани са, наследяват се и трупат доходност.

Видеото може да бъде видяно на сайта на БАДДПО по-долу, както и в YouTube на следните линкове:
Хоризонтално: https://youtu.be/GY7YwkAutmg

Вертикално: https://youtube.com/shorts/FWPeXBHw7UA?feature=share

Галерия:

В интервю за вестник „Трета възраст“ Владислав Русев, член на Управителния съвет на БАДДПО, разясни основните въпроси, свързани с предстоящото въвеждане на мултифондовата система и избора на подфонд за втората пенсия.

Русев припомни, че от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да изберат как да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания чрез динамичен, балансиран или консервативен подфонд. Ако не бъде направен избор, средствата ще бъдат разпределени автоматично според възрастта на осигуреното лице.

Той подчерта, че всеки може лесно да провери в кое пенсионноосигурително дружество е осигурен чрез електронните услуги на НАП или чрез автоматизираната телефонна услуга на приходната агенция. След това информация за натрупаните средства и доходността по партидата може да бъде получена директно от съответното пенсионно дружество.

По думите му изборът на подфонд ще може да се заявява както в офис на дружеството, така и чрез различни електронни канали, които компаниите предоставят на своите клиенти. Осигурените лица ще имат постоянен достъп до информация за състоянието на своите партиди чрез онлайн платформи и персонални идентификационни кодове.

Владислав Русев посочи, че инвестициите на пенсионните фондове ще продължат да бъдат диверсифицирани между българския и международните пазари, което допринася за ограничаване на риска и по-устойчиво управление на средствата. Допълнителна защита на спестяванията осигуряват дългосрочният инвестиционен хоризонт, възрастово съобразеното разпределение между подфондовете и законовите гаранции за средствата на осигурените лица.

Той напомни още, че след изтичане на минимум 12 месеца от предходен избор всеки осигурен ще може да променя избрания подфонд. Прехвърлянето между подфондове или между пенсионни дружества няма да бъде обвързано с такси и комисиони за осигурените лица.

Според Русев най-важно е гражданите да се информират своевременно за състоянието на своите пенсионни спестявания и да изберат инвестиционен профил, който съответства на възрастта, инвестиционния хоризонт и личното им отношение към риска.
25082026_3vazrast_34_014

Цялото интервю може да прочетете тук

Комисията за финансов надзор (КФН) прие необходимите подзаконови нормативни промени за прилагането на реформата в допълнителното пенсионно осигуряване, която влиза в сила от 1 януари 2027 г. Новите правила засягат както натрупването на пенсионни спестявания, така и фазата на тяхното изплащане.

В интервю за предаването „12+4“ по БНР Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, подчерта, че реформата въвежда мултифондова система, която ще даде възможност на всяко осигурено лице да избира как да бъдат управлявани неговите пенсионни спестявания чрез три различни подфонда: динамичен, балансиран и консервативен.

Според нея динамичният подфонд предлага по-активна инвестиционна стратегия и по-широки възможности за инвестиции, съответно и по-висок потенциал за доходност. Той е подходящ основно за по-младите осигурени лица. Балансираният подфонд поддържа умерено съотношение между риск и доходност и до голяма степен следва инвестиционния профил на действащите в момента фондове. Консервативният подфонд е насочен към запазване на натрупаните средства в периода непосредствено преди пенсиониране, като прехвърлянето към него ще бъде задължително през последните три години преди придобиване право на пенсия.

От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да направят своя избор на подфонд. Ако не заявят предпочитание, средствата им ще бъдат разпределени автоматично според възрастта им и предвидения в закона жизнен цикъл на инвестиране.

Сред новите възможности след 1 януари 2027 г. е и разширяването на инвестиционния хоризонт на пенсионните фондове, включително чрез инвестиции в инфраструктурни облигации и в дружества, свързани с инфраструктурни проекти от значение за обществото и икономиката.

Милена Иванова подчерта още, че солидарният модел и капиталовите пенсионни стълбове не трябва да се разглеждат като конкуриращи се, а като взаимно допълващи се елементи на пенсионната система. Тя призова гражданите да се информират и да потърсят експертна консултация, за да направят най-подходящия избор за своите пенсионни спестявания.

Цялото интервю на Стефан Кунчев с Милена Иванова в предаването „12+4″ може да чуете и в звуковия файл.