Автор: Михаела Петрова

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора в последните години. Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове. Тази реформа, която е и поведенческа, дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. Едно от най-ценните неща в нея е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура. Интересът към третия пенсионен стълб, който е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това коментира Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора за последните повече от 20 години. Тя започва от следващата година, тази ще бъде подготвителна за пенсионните компании, в която те трябва да разработят и популяризират инвестиционните си стратегии.

„Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове от следващата година.“

Тази реформа дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. „Дори хората, които не проявят интерес, реално ще участват в реформата.“

До 50-та си година хората непроявили инициативност ще попадат в динамичния профил (до 90% акции в портфейла). След това те ще бъдат включвани в балансирания профил (до 55% акции). А три години преди пенсиониране всички задължително попадат в консервативния профил (25% акции), който цели запазване на натрупаното във времето. Преди този момент, разбира се, всеки ще може сам да избира между динамичен и балансиран профил.

В момента 75% от пенсионните фондове инвестират не повече от 30% в акции при универсалните си портфейли (задължителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) При доброволните портфейли (допълнителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) делът на акциите е към 40%.

„Едно от най-ценните неща в тази реформа е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура.“

Досега у нас тя се развиваше предимно чрез европейско финансиране, както и от държавния бюджет. Сега се отваря вратата за частни инвеститори (включително външни и наднационални) през специални дружества, листнати на борсата. Така нашите пенсионни фондове ще изградят една доходоносна антиинфлационна дългосрочна компонента (да речем 10%) в своите портфейли.

Говорим за едно перфектно съвпадение между инвестиционния жизнен цикъл на спестителите (40 години) и хоризонта на инфраструктурните проекти. Така ще се насочат много средства на пенсионните дружества към нашия капиталов пазар (в момента само 15%). Не че нямат желание, просто предлаганите обеми книжа са ниски.

В последните три години пенсионните фондове имат много добра доходност в диапазона 8-9%. От началото на тази година има спад от под процент, но това дава възможност те да купят активи на по-приемливи цени.

Хората, които се интересуват, могат да видя разбити подробно дяловете по региони, отрасли, инструменти и т.н. във фондовете на различните пенсионни дружества. Те разполагат с най-добрите инвестиционни екипи в България.

Интересът към третия пенсионен стълб (допълнителното осигуряване, вторият е задължителното – бел. ред.) расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно и защото върви с данъчни облекчения, които финансират разходите по първоначалното влизане.

Ако на младите не им се мисли за пенсия, могат да мислят за третия стълб като за инвестиционен продукт, като за стабилната основа на всяка инвестиционна игра.

„Реформата с мултифондовете е и поведенческа. Тя за първи път ще създаде в България една огромна група инвеститори без дори те в началото да са си дали сметка за това.“

Искам от всяко редовно правителство сериозна дългосрочна финансова политика, свързана не с преразпределение – една сериозна амбиция за развитието и динамизирането на капиталовия пазар в България. От липсата на това всички сме по-бедни.

Цялото интервю може да гледате тук

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ подготви поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

С въвеждането на мултифондовете се въвеждат и нови правила за пенсионните дружества. Тяхната печалба за първи път ще бъде обвързана с доходността, която успеят да постигнат за клиентите си.

От 1 януари 2027 г. се променя из основи философията на таксуване, като се преминава от фиксирани към резултатно ориентирани такси с два компонента. Досега пенсионните дружества събираха основната част от таксите върху постъпващите осигурителни вноски и върху управляваните активи, независимо от постигнатата доходност. Новият модел цели да обвърже в много по-голяма степен възнаграждението на дружествата с реалния инвестиционен резултат за осигурените лица.

Таксата върху всяка осигурителна вноска, която към момента е с максимален размер до 3,75% от вноската, ще започне да намалява поетапно в десетгодишен преходен период, достигайки 2,1%. По този начин се намалява директната тежест върху осигурените лица и се създават условия за по-бързо натрупване на средства по индивидуалните им партиди. Паралелно с това се въвежда втори компонент в таксата, който е обвързан с постигнатата доходност. Така новият модел създава стимули пенсионните дружества да постигат по-висока доходност, тъй като от нея ще зависи печалбата им. На практика това означава преминаване от модел на “гарантирани такси” към модел на “такси срещу резултат”. По този начин се очаква силно засилване на конкуренцията между дружествата и по-ефективно управление на пенсионните спестявания.

Оригиналната статия във в. „24 часа“ може да прочетете тук 

Преди повече от две десетилетия въвеждането на тристълбовия пенсионен модел в България поставя основата за по-висока адекватност на бъдещите пенсии. Вторият стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване – е замислен като механизъм за диверсификация на риска и за осигуряване на по-устойчиви доходи чрез дългосрочно капиталово инвестиране – това се казва в публикацията на г-жа Лидия Шулева, управляващ партньор на „Бизнес Интелект“, публикувана в брой 3/2026 на списание „Мениджър“

„В началото обаче страната няма опит в управлението на публични средства върху капиталов принцип. Поради опасения за сигурността на средствата законодателството въвежда силно рестриктивни инвестиционни правила за универсалните пенсионни фондове. Това насочва значителната част от портфейлите към нискорискови активи, основно държавни ценни книжа – подход, който носи стабилност, но ограничава потенциала за по-висока доходност.

Допълнително, първите поколения пенсионери, които започват да получават средства от втория стълб, имат сравнително кратък осигурителен период, което прави ефекта от капиталовите доходи по-слаб. Тези фактори очертават необходимостта от еволюция на модела.

Мултифондовата система е логичната следваща стъпка. Тя позволява по-фино управление на риска според възрастта и профила на осигурените лица, както и по-ефективно разпределение на активите. Така се създават условия за по-добра дългосрочна доходност и по-адекватни пенсии в бъдеще.

Какви проблеми решава реформата

Първият и най-очевиден проблем, който мултифондовете адресират, е ниската доходност. Настоящият модел третира еднакво всички осигурени лица, независимо от възрастта им. Това означава, че младите хора, които имат десетилетия пред себе си, инвестират прекалено консервативно. Въвеждането на по-рискови, но и по-доходни стратегии за тази група може значително да увеличи натрупванията в дългосрочен план.

Вторият проблем е липсата на персонализация. Сегашната система на практика не позволява избор на инвестиционен профил, въпреки че различните възрастови групи имат различен инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Мултифондовете въвеждат гъвкавост и поставят осигуреното лице в центъра на модела, като му дават възможност да съобрази стратегията с личния си жизнен цикъл и инвестиционен профил.

Третият проблем е натрупаният скептицизъм към капиталовото осигуряване. Ниските първи втори пенсии създадоха усещане за неефективност. Въвеждането на мултифондовете е знак, че системата може да се адаптира и да се развива, като използва натрупания опит и международните добри практики.

Намаляване на таксите и по-строги изисквания към фондовете

Съществена част от предлаганите промени е свързана с намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират. Законът предвижда поетапно ограничаване на таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите. Това е важен сигнал към обществото, че модернизацията на системата върви ръка за ръка с по-добра защита на интересите на осигурените лица.

По-ниските такси имат директен ефект върху натрупванията в индивидуалните партиди. При дългосрочно спестяване дори малко намаление на разходите води до осезаемо по-висок краен резултат.

Паралелно с това реформата поставя и по-високи изисквания към самите пенсионноосигурителни дружества. Предвижда се засилване на критериите за капиталова адекватност, така че фондовете да разполагат с достатъчно буфери за поемане на рискове при по-динамични инвестиционни стратегии. Това е важен елемент от баланса между по-висока доходност и защита на осигурените лица.

Допълнително се въвеждат по-ясни критерии за подбор на инвестиционните инструменти и механизми за двоен контрол върху инвестиционния процес – както на ниво вътрешно управление, така и чрез засилен регулаторен надзор. Целта е разширяването на инвестиционните възможности да бъде съпроводено със засилена дисциплина и прозрачност.

По-добро използване на дългосрочния хоризонт

Един от ключовите аргументи в полза на мултифондовете е възможността за по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт. Пенсионните фондове по своята същност са дългосрочни инвеститори, но досегашната регулация ги поставяше в прекалено консервативна рамка. Чрез диференцирани портфейли ще стане възможно по-добро управление на риска във времето – по-висок риск в началото на осигурителния период и постепенно намаляване преди пенсиониране.

Инвестиции в инфраструктура – възможности и притеснения

Една от темите, които предизвикват най-сериозен обществен дебат, е възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно в инфраструктурни проекти. От икономическа гледна точка това е логична посока – инфраструктурата изисква дългосрочен капитал, а пенсионните фондове разполагат именно с такъв ресурс. Подобни инвестиции в други държави често се реализират чрез инфраструктурни фондове, публично-частни партньорства или специализирани облигации.

В българския контекст обаче съществува натрупано обществено усещане за сериозни корупционни рискове при реализирането на този вид проекти. Именно това обяснява защо разширяването на инвестиционния обхват поражда притеснения в част от политическите сили и обществото.

Поради тази причина е важно подходът да бъде внимателен и балансиран. По-широкият набор от инвестиционни възможности трябва да бъде съпроводен с ясни ограничения, строги критерии за допустимост на проектите и висока степен на прозрачност. Възможно решение е фокус върху добре структурирани инструменти с висока степен на регулация и международно участие, които намаляват риска от политически и управленски влияния.

В този смисъл ключовият въпрос не е дали пенсионните фондове могат да участват в инфраструктурни инвестиции, а как да бъде дефиниран обхватът на допустимите проекти така, че да се гарантира максимална защита на осигурените лица.

По-висока адекватност на бъдещите пенсии

В дългосрочен план основният ефект от мултифондовете трябва да бъде повишаване на адекватността на бъдещите пенсии. Това е особено важно на фона на неблагоприятните демографски тенденции – застаряващо население и намаляваща работна сила, – които поставят под натиск разходопокривния първи стълб.

По-добрата доходност във втория стълб може да компенсира част от този натиск и да изпълни първоначалната му мисия – да бъде реално допълнение към държавната пенсия, а не символичен доход.

Повече доверие и ангажираност

Реформата има и важен поведенчески ефект. Възможността за избор създава усещане за контрол и ангажираност. Това може да стимулира по-голям интерес към дългосрочното спестяване и да повиши финансовата култура.

Същевременно въвеждането на мултифондовете предполага по-активна комуникация и по-висока прозрачност – ясно представяне на рисковете, доходността и инвестиционните стратегии.

Въвеждането на мултифондовете не е революция, а логична еволюция на българския пенсионен модел. То стъпва върху първоначалната идея на реформата – по-високи и по-устойчиви пенсии чрез диверсификация на риска – и я адаптира към съвременните реалности и международните стандарти. Реформата адресира няколко ключови проблема едновременно: ниската доходност, липсата на персонализация, нивото на таксите, нуждата от по-строги изисквания към фондовете и ограниченото използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт.

След повече от 20 години развитие вторият стълб навлиза в нов етап. Мултифондовете са шанс той да стане по-гъвкав, по-ефективен и по-близък до нуждите на хората. Но успехът на реформата ще зависи от внимателното ѝ прилагане – с ясни правила, силен надзор и прецизно дефиниране на допустимите инвестиции, така че основната цел да бъде запазена: по-високи и по-адекватни доходи за бъдещите пенсионери.

Цялото съдържание на публикацията „Мултифондовете – следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб“ в брой3/2026 на списание „Мениджър
може да прочетете тук 

„Въвеждането на мултифондовата система е ключова стъпка за модернизиране на втория стълб на пенсионната система в България, като дава на осигурените лица повече избор и възможност за по-добра доходност на спестяванията им“. Това каза в интервю за в. „Капитал“ Диана Йорданова, заместник-председател „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.
С новите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отваря пътят към мултифондова система за допълнително пенсионно осигуряване. Целта е да се предоставят по-широки възможности за инвестиране, повишаване на доходността и увеличаване на адекватността на бъдещите допълнителни пенсии: „От 2017 г. насам КФН последователно реализира редица мерки за усъвършенстване на пенсионната система, включително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества, регулиране на инвестиционния режим на фондовете и въвеждане на нови правила за изплащане на пенсии от УПФ. Политическите и икономическите предизвикателства през последните години – пандемията от COVID-19, последствията от войната в Украйна и формирането на редовно правителство – отлагаха реализацията на мултифондовата реформа. Прегледът на капиталовото пенсионно осигуряване, проведен успешно през 2024 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), даде допълнителен тласък за усъвършенстването на системата, като препоръките му се превърнаха в основа за законодателните промени“ – поясни Йорданова.
В момента малка част от новоназначените лица избират сами УПФ – през 2024 г. 88,9% са служебно разпределени. С мултифондовата система и активната информационна кампания от страна на пенсионните дружества се очаква повече осигурени да направят информиран избор на подфонд, което ще повиши конкуренцията между дружества и ще насърчи активно участие в управлението на собствените им пенсионни спестявания: „Основната цел на мултифондовия модел е да се увеличат средствата по индивидуалните партиди в дългосрочен план и да се подобри размепът на допълнителните пенсии“, посочи заместник-председателят на КФН. По-широките възможности за инвестиране, въвеждането на бенчмарк и обвързването на инвестиционната такса с постигнатите резултати се очаква да доведат до по-висок инвестиционен доход, като при консервативни допускания коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%.
По-рисковите динамични подфондове са предназначени за осигурените в началото на трудовата им кариера, като инвестициите се извършват в строго регламентирана среда с количествени и качествени ограничения: „Участието в динамичен подфонд не означава неограничено поемане на риск, а контролирани инвестиции с гаранция за брутните вноски“, обясни Йорданова. Всички забрани и ограничения при инвестиции в свързани лица се запазват и се прилагат за всеки подфонд поотделно. КФН извършва регулярни проверки и контролира новите инвестиции, за да се минимизира рискът от концентрация на активите.
Десетгодишният преходен период за намаляване на таксите цели едновременно подобряване на нетния резултат за осигурените лица и запазване на финансовата стабилност на пенсионните дружества. Нововъведението е обвързване на таксата за управление с постигнатия инвестиционен доход, което стимулира реалната стойност за осигурените. Повишаването на изискванията за капитал, резерви и персонал на пенсионноосигурителните дружества може да доведе до консолидация, но растежът на сектора и нарастващата конкуренция насърчават оставането на пазара.
Въвеждането на мултифондовата система е резултат от дългогодишната последователна работа на Комисията за финансов надзор за усъвършенстване на пенсионната система в България. Благодарение на усилията на КФН, страната разполага с подготвен, устойчив и регулиран модел, който предоставя на осигурените лица реален избор, по-голяма прозрачност и потенциал за по-висока доходност на пенсионните спестявания в дългосрочен план.

Информацията от сайта на КФН, може да прочетете тук

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация

Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване гостува на сутрешния блок на БНТ „Денят започва“. Тя разясни най-основните ползи от това, че след години на отлагания, реформата във втория и третия стълб на пенсионната система вече е факт след приетите промени в КСО на 05 март 2026 г. от Народното събрание.

От предаването ще научите: Какво означава това за всеки един от нас?

Вчера бе направена голяма и логична стъпка за една съществена модернизация на нашата пенсионна система – нещо, което другите държави са направили от години, а именно преминаването към мултифондова система, обясни тя.
„Тази система ни дава възможност за избор. Досега инвестиционната рамка на всички лица, независимо от тяхната възраст, е една и съща, което е изключително неоптимално и неефективно. Този голям пенсионен фонд ще се раздели на три подфонда, като младите хора на 20 години, които имат много дълъг хоризонт, ще могат да инвестират в един подфонд, който е динамичен и има променливи активи като акции или дългосрочни инструменти, които дават висока доходност през годините. Това ще е валидно за хора между 20 и 50 години. Там тези изменчиви акции и облигации дават много по-висока доходност и много по-различни инструменти. Тези, които са над 55 до 60, преди пенсия, ще бъдат в балансиран фонд, защото колкото повече се увеличава възрастта, рисковете трябва да намаляват. Три години преди пенсия задължително самата инвестиционна рамка се променя за човека, защото всичко, което е натрупано, трябва да бъде съхранено“, допълни Милтенова.

В края на ноември месец всички ще бъдат информирани и поканени да си изберат подфонд, каза още тя.
„Ако осигуреният не го избере, то автоматично, ако е млад, ще бъде насочен към динамичните фондове. След това ще отиде към балансирания. Но по-важното е, че всяка година осигуреното лице може да преминава от фонд във фонд, ако не се чувства достатъчно уверено.“
Евелина Милтенова подчерта, че пенсионните фондове имат много сериозни инвестиционни политики.
„Те стават още по-стриктни и още по-строги по отношение на инвестирането. Инвестиционната стратегия, която имат пенсионните дружества за първи път ще трябва да се актуализира на всеки 6 месеца. Има много високи изисквания спрямо експертите, които управляват тези средства. Механизмите за контрол са ежедневно следене на целите инвестиционни портфейли.“
Вижте целия разговор във видеото.

Българският парламент прие окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които поставят началото на най-мащабната пенсионна модернизация от повече от 20 години. Реформата укрепва втория стълб, въвежда многофондов пенсионен модел и разширява възможностите за дългосрочни инвестиции в икономиката.

Какво означава това за всички нас:

✔️ По-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел
Близо 5 милиона българи получават реална възможност за по-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел – инвестиции, съобразени с възрастта и времевия хоризонт, които позволяват по-силна дългосрочна доходност. Без мултифондовете средната пенсия от втория стълб щеше да е 492 евро, с тях ще стане 763 евро.

✔️Лични спестявания, които остават в семейството
Реформата потвърждава един от ключовите принципи на втория стълб – унаследяемостта. Натрупаните средства представляват личен капитал и се предават на наследниците, което гарантира, че приносът на всеки човек се запазва изцяло в рамките на семейството.

✔️По-ниски такси, по-силен надзор, повече средства за хората

Промените предвиждат оптимизиране на таксите и засилване на контрола върху управлението на пенсионните активи. Това осигурява:

• по-голяма прозрачност,
• по-висока ефективност на управлението,
• по-големи средства в индивидуалните партиди на осигурените лица.

✔️Стратегическо значение за икономиката
Пенсионните активи във втория стълб вече надхвърлят 16 милиарда евро. С новата регулаторна рамка част от тях ще могат да бъдат насочвани към проекти с дългосрочна полза за националната икономика, включително:
• инфраструктура и транспортни коридори
• енергийни системи
• индустриални, технологични и иновационни зони
• дигитална свързаност
Така спестяванията на гражданите ще подкрепят реални проекти в страната, като се превърнат в двигател на икономически растеж.
Показателен пример е участието на големи международни пенсионни фондове – като калифорнийския фонд за държавни служители – в български енергийни активи (какъвто е случаят с ТЕЦ Гълъбово). В бъдеще и българските фондове ще могат да инвестират в подобен тип престижни и стратегически проекти у нас.

✔️Финансова грамотност – ключ към информиран избор
Многофондовият модел предоставя реален избор за осигурените лица. Този избор обаче изисква знание – разбиране на риска, инвестиционна култура и умения за дългосрочно планиране. Реформата отваря вратата към по-широк обществен разговор за:
• управление на личните финанси,
• инвестиционни стратегии,
• финансово планиране през житейските етапи.

📌Като обобщение може да кажем, че промените в КСО реализират едновременно три ключови стратегически цели:
1. По-високи бъдещи пенсии чрез по-ефективно управление на спестяванията.
2. Стратегически инвестиции в икономиката, които подпомагат инфраструктурата и развитието на страната.
3. По-качествено разгръщане на капиталови пазарите и финансово овластени граждани чрез по-висока финансова култура и по-голям избор.

Галерия:

Вносител на Закона за изменение и допълнение на КСО: Деница Сачева като председател на Комисията по труда и социална политика; Диана Йорданова – зам.председател на КФН; Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО, членове на УС на БАДДПО; Представители на парламентарни групи.

ОТВОРЕНО ПИСМО  Отворено_писмо_27.02.26

на относимите браншови организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

Уважаеми дами и господа народни представители,

Бихме искали да изразим подкрепата на индустрията за промените в Кодекса за социално осигуряване, които в момента са на Вашето внимание за второ четене в 51-то Народно събрание. Категоричното ни мнение е, че те са изцяло в интерес на осигурените в капиталовите фондове лица, няма нито една, която да поставя под риск персоналните им партиди, които са техни лични спестявания и са наследяеми.
С предлаганите промени ще се въведе дългоочакваната от гражданите възможност пенсионно-осигурителните дружества да им осигуряват по-висока доходност, което ще доведе и до по-висок заместващ доход от капиталовите фондове. Процесът ще е изцяло под контрола на осигурените лица, които ще имат възможност да избират как да бъдат управлявани спестяванията им.
С промените също така ще се даде възможност за разширяване на българския капиталов пазар чрез диверсифициране на инвестициите на пенсионните дружества и те да могат да участват с до 10% от активите си във важни публични държавни или общински проекти от образователната, социалната, жилищната, културната, ВиК, цифровата, железопътната, пътната, пристанищната инфраструктура.
Към момента пенсионните дружества управляват активи от близо 16 млрд. евро. Около 70% от тях се инвестират в чужди икономики, тъй като българският капиталов пазар не им предлага достатъчно възможности.
Промените в КСО надграждат съществуващата от 2009 г. законова възможност за инвестиции през банки с над 50% държавно участие, която през годините показа, че не е работеща поради фактическата липса на такива инвестиции. С новите текстове се предлага диверсифицирането на инвестициите в инфраструктура с ограничение до 10% от активите да се реализира напълно прозрачно през Българската фондова борса и регулиран пазар, към който се прилагат европейските контролни механизми. Така тези инвестиции няма да се отразят на държавния дълг, респективно на дефицита и няма да повлияят на баланса на държавния бюджет. Не на последно място, промените ще са в подкрепа на държавния бюджет, тъй като ще му помогнат да освободи ресурс за важни социални политики.

Отвореното писмо е подписано от:

Евелина Милтенова, Председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Наталия Петрова, Председател на Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД)
Радослава Масларска, Председател на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП)
Евгени Ангелов, Председател на Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране
Марио Милев, Изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация – BESCО

Оригиналът може да свалите и от тук

Отворено_писмо_27.02.26