Сипват пенсии в асфалта – Банкеръ Daily

Половин процент бъдещи пенсионери са се подлъгали да загърбят втория стълб за полугодието
Сипват пенсии в асфалта
Фалиралото ДОО пак чака над 50% финансиране от данъците ни
Сипват пенсии в асфалта
Сянката на Горанов продължава да броди в бюджета на НОИ.
Статистиката на НОИ показва, че от януари до юни т.г. 24 500 бъдещи пенсионери са напуснали частните пенсионни фондове и са заложили на единствено държавната пенсия от НОИ.

Директорът на дирекция „Пенсии“ в НОИ Любомира Язаджиева се похвали със силен интерес към прехвърлянето на средствата от частните фондове към държавата през първите 6 месеца.

„Това е чувствително повече спрямо подадените през цялата 2020 г. заявления, които са били 16 300. Това са хора, които още не са пенсионирали и на които може да им остават повече или по-малко от 5 години до навършване на пенсионната възраст“, каза тя, внушавайки че одържавяването на личните партиди върви с пълна сила. Въпреки че да се сравнява пандемичната 2020-а със „спокойната” 2021-а е спекулативно начинание.

Чиновничката обаче не отговори на много въпроси, които сме принудени да зададем.

Каква част от общия брой осигуряващи се във втория пенсионен стълб представлява „силният интерес” на тези 24 000 души? Отговаряме вместо нея: при около 4.5 млн. души осигуряващи се за втора пенсия това прави около 0.5 на сто. Пренебрежим дял, който не си заслужава патоса.

Г-жа Язаджиева не каза и колко са парите, които са получени, каква част от тях са използвани за завишаване на пенсиите на „дезертьорите”, след като е отпаднал коефициентът на редукция на държавата заради съществуването на втората пенсия.

Всички ли, прехвърлили парите си в НОИ, са получили увеличение на пенсиите си? И с какъв размер? Има ли хора, които просто са се превърнали в дарители на държавата. Защото „БАНКЕРЪ” разполага с информация за хора, които са прехвърлили над 10 000 лева, натрупани в сметките им, а са получили увеличение на държавната пенсия за текущата година с 5 лева месечно. Което значи, че от парите за техните пенсии за година те ще получат обратно едва 60 лева.

Колко години ще трябва да живее такъв човек, за да похарчи собствените си пари, доброволно отстъпени на държавата?

Отговор: За сто години измаменото камилче ще си върне около половината.

Разсъждението по-нататък е следното: Кой ще каже какви пари, преведени от втория стълб в НОИ хартисват? Защото като приключи годината, НОИ отново „занулява” сметките и пак се нарежда на опашката за пари от хазната, т.е. пак от нашите пари, от нашите данъци и осигуровки.

Това всъщност е основният въпрос:

„Какво се случва с „джобните на Владислав Горанов”?

Това ли са авансовите пари за незапочнати ремонти на язовири и за магистрали? Парите за старост основна съставка на бетона и асфалта ли са?

Нормално е да питаме, защото колкото и нищожен да е делът на излъгалите се да заложат само на държавна пенсия, все пак от 2005 г. насам източването е с размер около 1.5 млрд. лева. Къде в държавния бюджет е посочено за какво са използвани тези средства?

Или „Без Горанов, по горановски!“

Детската радост в НОИ е по-скоро зле прикрита тревога.

„Държавната пенсионна система в България се намира в състояние на практически фалит. Държавният фонд „Пенсии“ не може да бъде спасен. Неговите проблеми са хронични и се коренят в неговата фундаментална структура, попари екзалтацията на някои пропагандатори на държавната пенсия икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Стоян Панчев.

Πo-виcoĸaта пeнcиoннa възpacт и пo-виcoĸите paзxoди зa coциaлнo ocигypявaнe щe бъдaт двaтa пpeĸи eфeĸтa въpxy paбoтeщитe днec, aĸo ocигypитeлнaтa cиcтeмa нe бъдe пpoмeнeнa, обясни икономистът.

От НОИ пък не веднъж предупредиха, че се движим в посока, при която в следващите 20 години да изравним броя на работещите с броя на пенсионерите.

Този процес води до това, че в момента имаме дефицит от 6 милиарда, т.е 50 % от системата е на дефицит. Вместо да събира достатъчно пари от всички работещи, се оказва че всички събрани пари от осигуровките водят до половината от приходите, които са нужни. Останалата половина се финансира от държавния бюджет чрез други данъци, които се плащат.

Фундаменталният проблем на системата е,

че разходопокривният момент е фалирал в момента. Тази пенсионна система, която имаме сега, беше тръгнала натам хората да имат лични спестовни сметки – аз работя, тези пари се натрупват, това е т.нар втори стълб, и така разчиташ на собствените си спестявания. В момента 5.5 % от заплатата отиват във втория стълб. На практика сме заседнали в система, в която всеки има малка лична сметка, но голяма част от пенсионната система продължава да преминава през първия стълб.

На българските граждани трябва да бъде позволено сами да трупат реални спестявания за своите старини, а не просто да плащат за нечия чужда издръжка, посочи още Панчев.

Най-лесното, но и най-глупавото нещо е да се търсят механизми и да се упражнява натиск за източване на частните пенсионни схеми в бездънната държавна каца.

От друга страна вторият пенсионен стълб не спира да доказва своята жизненост.

Големият спад беше в самото начало на кризата – през първото и в началото на второто тримесечие на миналата година. Последваха няколко много силни тримесечия за финансовите пазари, което се отрази благоприятно и на резултатите на пенсионните фондове. През последните 2 тримесечия беше отбелязан 19% ръст в активите на пенсионните фондове.
Особено показателен е интересът към доброволното пенсионно осигуряване. Понастоящем има над 600 000 осигурени лица в доброволните фондове в страната.

Натрупаните пари за пенсии в частните универсални пенсионни фондове носят доходност до 4% годишно, въпреки кризата на фондовите борси в началото на пандемията, което е обяснимо. Това показват данни на Комисията за финансов надзор за годишната доходност на фондовете за периода от юни 2019 г. до юни 2021 година.

За този 2-годишен период, който включва и пандемията, различните универсални пенсионни фондове, в които са осигурени работещите българи, родени след началото на 1960 г., постигат годишна доходност между 1.48% и 3.96%. Това е много по-добър резултат от лихвите по банковите влогове на граждани, които от доста време са близки до нулата и след преизчисление с инфлацията се оказват дори минусови. Въпреки срива на фондовите борси в началото на пандемията и съответно отрицателната доходност на пенсионните фондове тогава, натрупаните пари за пенсия в личните партиди на осигурените за по-дълъг период от време вече нарастват.

Доброволните пенсионни фондове в повечето случаи постигат по-висока доходност от задължителните универсални фондове. Изключение от това правило е само един малък доброволен фонд, който има под 1% пазарен дял.

За 2-годишния период от юни 2019 г. до юни 2021 г. доброволните фондове са постигнали доходност от управлението на парите за пенсии в диапазона от 1,34% до 5,31%, показват данни на КФН. Дори и най-зле представилият се фонд има по-висока възвръщаемост от инвестициите на парите за пенсии спрямо лихвите по влоговете на граждани в банките.

Само за първите шест месеца на настоящата година всички пенсионни фондове в страната имат положителна доходност. Различните универсални пенсионни фондове са постигнали доходност между 1.69% до 4.1%. А доходността на доброволните фондове от януари до юни е в границите между 2.58% и 7.25%.

Помислете за това, преди да напуснете капиталовите си убежища и да се хвърлите в обятията на измамната сласт на държавното пенсионно осигуряване.
Повече информация можете да намерите тук
Източник: “ Банкеръ Daily „