Мултифондовете като следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб

Преди повече от две десетилетия въвеждането на тристълбовия пенсионен модел в България поставя основата за по-висока адекватност на бъдещите пенсии. Вторият стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване – е замислен като механизъм за диверсификация на риска и за осигуряване на по-устойчиви доходи чрез дългосрочно капиталово инвестиране – това се казва в публикацията на г-жа Лидия Шулева, управляващ партньор на „Бизнес Интелект“, публикувана в брой 3/2026 на списание „Мениджър“

„В началото обаче страната няма опит в управлението на публични средства върху капиталов принцип. Поради опасения за сигурността на средствата законодателството въвежда силно рестриктивни инвестиционни правила за универсалните пенсионни фондове. Това насочва значителната част от портфейлите към нискорискови активи, основно държавни ценни книжа – подход, който носи стабилност, но ограничава потенциала за по-висока доходност.

Допълнително, първите поколения пенсионери, които започват да получават средства от втория стълб, имат сравнително кратък осигурителен период, което прави ефекта от капиталовите доходи по-слаб. Тези фактори очертават необходимостта от еволюция на модела.

Мултифондовата система е логичната следваща стъпка. Тя позволява по-фино управление на риска според възрастта и профила на осигурените лица, както и по-ефективно разпределение на активите. Така се създават условия за по-добра дългосрочна доходност и по-адекватни пенсии в бъдеще.

Какви проблеми решава реформата

Първият и най-очевиден проблем, който мултифондовете адресират, е ниската доходност. Настоящият модел третира еднакво всички осигурени лица, независимо от възрастта им. Това означава, че младите хора, които имат десетилетия пред себе си, инвестират прекалено консервативно. Въвеждането на по-рискови, но и по-доходни стратегии за тази група може значително да увеличи натрупванията в дългосрочен план.

Вторият проблем е липсата на персонализация. Сегашната система на практика не позволява избор на инвестиционен профил, въпреки че различните възрастови групи имат различен инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Мултифондовете въвеждат гъвкавост и поставят осигуреното лице в центъра на модела, като му дават възможност да съобрази стратегията с личния си жизнен цикъл и инвестиционен профил.

Третият проблем е натрупаният скептицизъм към капиталовото осигуряване. Ниските първи втори пенсии създадоха усещане за неефективност. Въвеждането на мултифондовете е знак, че системата може да се адаптира и да се развива, като използва натрупания опит и международните добри практики.

Намаляване на таксите и по-строги изисквания към фондовете

Съществена част от предлаганите промени е свързана с намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират. Законът предвижда поетапно ограничаване на таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите. Това е важен сигнал към обществото, че модернизацията на системата върви ръка за ръка с по-добра защита на интересите на осигурените лица.

По-ниските такси имат директен ефект върху натрупванията в индивидуалните партиди. При дългосрочно спестяване дори малко намаление на разходите води до осезаемо по-висок краен резултат.

Паралелно с това реформата поставя и по-високи изисквания към самите пенсионноосигурителни дружества. Предвижда се засилване на критериите за капиталова адекватност, така че фондовете да разполагат с достатъчно буфери за поемане на рискове при по-динамични инвестиционни стратегии. Това е важен елемент от баланса между по-висока доходност и защита на осигурените лица.

Допълнително се въвеждат по-ясни критерии за подбор на инвестиционните инструменти и механизми за двоен контрол върху инвестиционния процес – както на ниво вътрешно управление, така и чрез засилен регулаторен надзор. Целта е разширяването на инвестиционните възможности да бъде съпроводено със засилена дисциплина и прозрачност.

По-добро използване на дългосрочния хоризонт

Един от ключовите аргументи в полза на мултифондовете е възможността за по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт. Пенсионните фондове по своята същност са дългосрочни инвеститори, но досегашната регулация ги поставяше в прекалено консервативна рамка. Чрез диференцирани портфейли ще стане възможно по-добро управление на риска във времето – по-висок риск в началото на осигурителния период и постепенно намаляване преди пенсиониране.

Инвестиции в инфраструктура – възможности и притеснения

Една от темите, които предизвикват най-сериозен обществен дебат, е възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно в инфраструктурни проекти. От икономическа гледна точка това е логична посока – инфраструктурата изисква дългосрочен капитал, а пенсионните фондове разполагат именно с такъв ресурс. Подобни инвестиции в други държави често се реализират чрез инфраструктурни фондове, публично-частни партньорства или специализирани облигации.

В българския контекст обаче съществува натрупано обществено усещане за сериозни корупционни рискове при реализирането на този вид проекти. Именно това обяснява защо разширяването на инвестиционния обхват поражда притеснения в част от политическите сили и обществото.

Поради тази причина е важно подходът да бъде внимателен и балансиран. По-широкият набор от инвестиционни възможности трябва да бъде съпроводен с ясни ограничения, строги критерии за допустимост на проектите и висока степен на прозрачност. Възможно решение е фокус върху добре структурирани инструменти с висока степен на регулация и международно участие, които намаляват риска от политически и управленски влияния.

В този смисъл ключовият въпрос не е дали пенсионните фондове могат да участват в инфраструктурни инвестиции, а как да бъде дефиниран обхватът на допустимите проекти така, че да се гарантира максимална защита на осигурените лица.

По-висока адекватност на бъдещите пенсии

В дългосрочен план основният ефект от мултифондовете трябва да бъде повишаване на адекватността на бъдещите пенсии. Това е особено важно на фона на неблагоприятните демографски тенденции – застаряващо население и намаляваща работна сила, – които поставят под натиск разходопокривния първи стълб.

По-добрата доходност във втория стълб може да компенсира част от този натиск и да изпълни първоначалната му мисия – да бъде реално допълнение към държавната пенсия, а не символичен доход.

Повече доверие и ангажираност

Реформата има и важен поведенчески ефект. Възможността за избор създава усещане за контрол и ангажираност. Това може да стимулира по-голям интерес към дългосрочното спестяване и да повиши финансовата култура.

Същевременно въвеждането на мултифондовете предполага по-активна комуникация и по-висока прозрачност – ясно представяне на рисковете, доходността и инвестиционните стратегии.

Въвеждането на мултифондовете не е революция, а логична еволюция на българския пенсионен модел. То стъпва върху първоначалната идея на реформата – по-високи и по-устойчиви пенсии чрез диверсификация на риска – и я адаптира към съвременните реалности и международните стандарти. Реформата адресира няколко ключови проблема едновременно: ниската доходност, липсата на персонализация, нивото на таксите, нуждата от по-строги изисквания към фондовете и ограниченото използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт.

След повече от 20 години развитие вторият стълб навлиза в нов етап. Мултифондовете са шанс той да стане по-гъвкав, по-ефективен и по-близък до нуждите на хората. Но успехът на реформата ще зависи от внимателното ѝ прилагане – с ясни правила, силен надзор и прецизно дефиниране на допустимите инвестиции, така че основната цел да бъде запазена: по-високи и по-адекватни доходи за бъдещите пенсионери.

Цялото съдържание на публикацията „Мултифондовете – следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб“ в брой3/2026 на списание „Мениджър
може да прочетете тук