Как мултифондовете могат да подобрят стандарта на живот след пенсиониране

В интервю на в. „Капитал“, г-н Светослав Велинов – председател на управителния съвет на ПОК „ДСК-Родина“ АД отговаря на най-важните въпроси относно въвеждането на системата на пенсионно осигуряване според жизнения цикъл, наречена накратко „мултифондовете“.

Наскоро Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел, но препоръча въвеждането на мултифондовата система. Какво представлява тя и какви са предимствата й?

  • Системата включва фондове с инвестиционен профил, определен в зависимост от жизнения цикъл на осигуреното лице. В момента този профил е еднакъв както за младите хора, които тепърва влизат на пазара на труда, така и за лицата, които са близо до пенсионна възраст. Тоест средствата се инвестират по един и същ начин, което не е в интерес на осигурените лица. Законодателните промени биха дали възможност на фондовете да управляват по-активно средствата, така че в дългосрочен план реализираната доходност да бъде по-висока.Можем да разделим мултифондовете на три категории. Динамичните подфондове инвестират основно в рискови капиталови активи, в акции с дългосрочен инвестиционен хоризонт и съответно с по-висока очаквана доходност. На следващо място е балансираният инвестиционен профил с по-ниско тегло на рисковите инструменти. Третият тип е консервативният, при който основна част заемат инвестициите в дългови инструменти. Целта при него е запазване на стойност и избягване на резки колебания в натрупаните средства.По подразбиране лицата, които тепърва навлизат на пазара на труда, попадат в динамичен подфонд. Същото важи и за вече осигурените, които имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си. На определена възраст средствата на осигурените лица се прехвърлят към балансиран подфонд, а през последните години преди навършване на пенсионна възраст (3 години по примера на други държави) е за предпочитане средствата да престояват в консервативен подфонд.

    Много важно е да се запази свободата на избор за осигурените лица, така че да имат право да променят профила на своя фонд. Ако по някаква причина, въпреки че според жизнения им цикъл попадат в даден подфонд, те ще могат да променят избора си в посока по-висок или по-нисък инвестиционен риск.

    Какви предизвикателства очаквате при въвеждането на системата?
    Въвеждането на необходимите законодателни промени да стане по такъв начин, че всички възможни елементи от новата архитектура да бъдат правилно отразени в новия формат на пенсионното осигуряване, е едно от основните предизвикателства.

    От друга страна, информацията за мултифондовия модел трябва да достигне до максимално широк кръг от осигурени лица, които да научат какви са техните права и да могат да вземат информирано решение за инвестиционния си профил. Ниското ниво на финансова грамотност като цяло също е проблем, по който трябва да се работи.

    Как допълнителното пенсионно осигуряване добавя стойност за осигурените лица?
    Допълнителното пенсионно осигуряване е два вида – допълнително задължително пенсионно осигуряване, което обхваща универсалните и професионалните пенсионни фондове, и допълнителното доброволно. Осигуряването при тях се осъществява на капиталово покривен принцип на базата на дефинирани вноски. Постъпленията от осигурителни вноски се натрупват в индивидуални партиди и се инвестират с цел доходност. Именно личният принос в комбинация с инвестиционния елемент са в основата на това след пенсиониране лицата да имат по-добра финансова сигурност и стандарт на живот.

    (…..)

  • Наясно ли са българите с ползите от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване?
    Доброволното осигуряване е начинът лицата самостоятелно или чрез работодател да заделят средства за по-спокойни старини, но осведомеността тук също трябва да се подобри. Данъчното облекчение в размер до 10% от месечния или годишния облагаем доход, когато лицата правят лични вноски, е безспорно предимство. Данъчно облекчение ползват и работодателите, когато осигуряват своите служители, но размерът от 60 лв. не е актуализиран от години и не отразява ръста на доходите.
  • Как може третият стълб да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите, особено в условията на застаряващо население и демографски промени?
    Третият стълб е онзи допълнителен елемент от пенсионната система, който може да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите. Демографската картина в България и дефицитите в НОИ са фактор, който следва да мотивира осигурените лица да мислят все повече в посока да се осигуряват допълнително доброволно, като разчитат на личния си принос и на възможността да прибавят доход към пенсията, която ще получават от първия и втория стълб на пенсионната система.

Цялото интервю, с подробности за актуализациите, които прави ПОК „ДСК-Родина“ АД може да прочетете тук

Top