Готови сме да плащаме втора пенсия

Председателят на УС на пенсионноосигурителна компания „Доверие“ и член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Даниела Петкова пред banker.bg
Готови сме да плащаме втора пенсия

За постигнатото, Даниела Петкова е отличена от Американския биографичен институт за постиженията си в областта на маркетинга и мениджмънта за 2005 г. и е включена в списъка Great Women of the 21st Century. Носител е на традиционната наградата за Бизнес дама на 2005 г., от в. „Ние жените“. Даниела Петкова е първият мениджър от небанкова финансова институция, отличен с приз „Буров“ за финансово управление. Поставена е на 18-о място в престижната класация 100-те най-влиятелни жени в България за 2011 г. и на 5-то място в същата класация за 2012 г. Носител е на приза „Мистър & Мисис Икономика“ за принос в сферата на небанковия финансов сектор за 2012 г. През 2013 г. Фондация „Велеслав Гаврийски“ и връчва и награда за цялостен принос за развитието на осигуряването в България. През 2018 г. получава почетния знак на община Попово.

Родена е в Добрич, завършва висшето си образование в УНСС. Започва работа в ПОК „Доверие“ още при създаването на Компанията през 1994 г. До 2000 г., работи първо като главен счетоводител, а след това и като финансов директор. Член е на Управителния съвет на КРИБ до 2014 г. Член е на УС на БАДДПО и председател на Комитета на актюерите на БАДДПО. От 2012 представлява ПОК „Доверие“ в настоятелството на фондация „Буров“.

Г-жо Петкова, ще могат ли частните фондове да изпълнят ангажимента си и да да започнат да изплащат пожизнени пенсии в началото на 2021 г. за жените и от 2024 г. за мъжете.

– Да, ще могат, при това независимо от факта, че нормалния цикъл на пенсионно осигуряване е 40 години, а ние ще започнем изплащането на пенсии само след 20 години. В този смисъл е нормално да има хора, за които натрупаните средства по индивидуалните сметки няма да стигнат за пожизнена пенсия, но забележете в определения в Кодекса за социално осигуряване минимален размер. С времето е логично те да намаляват.

Комисията за финансов надзор (КФН) отчете пред Народното събрание, че за поне милион осигурени лица не постъпват вноски, което значително изкривява статистиката са натрупаните по партидите суми, така ли е?

– Точно така. Трябва да се внимава много със средни величини, когато те са изчислени на база голям брой хора, измерващ се в милиони, и на много пари, измерващи се в милиарди. Това, което съобщиха от КФН е че 1.1 млн. души от тези 3.7 млн., които статистиката отчита като клиенти на универсалните фондове, имат съвсем малък размер на натрупани средства. Това са хора, които не са в България от много години или са трайно безработни, съответно не се очаква да получават пенсия. Тази оповестена статистика предполага когато се коментира средния размер на натрупаните суми в универсалните фондове, за да се придобие по-вярна представа, активите да се делят на 2,6 млн. души, а не на 3.7 млн. Длъжна съм да споделя обаче, че и така пресметнатата средна натрупана сума, която става значително по-висока от официалните изчисления, не е особено показателна защото тя включва активите на различни поколения. По-възрастните, на които им предстои да се пенсионират естествено имат повече средства в партидите си от по-младите, които работят от няколко години само или буквално от вчера. Групата хора, на които им предстои да се пенсионират от 2021 год. имат в партидите си суми ориентирани по-скоро към 8000-12000 лв. Това доста се различава с официално отчитаните 3000 лв.

Докъде стигнаха разговорите за регламентиране на фазата за изплащане на тези първи пенсии?

– Работи се активно вече втора година, като впечатлението ми е, че наистина отиваме към финал. Темата е много сложна, защото става въпрос за пожизнени пенсии и съм удовлетворена от това, че дискусиите се провеждат на експертно ниво. Съгласно статистическите данни, средният период за получаване на пожизнена пенсия в България ще е около 18 години – толкова е по сегашните биометрични таблици и данни от НСИ. В този законопроект, по който работим е предвидено, да има най-малко два вида пожизнени пенсии, измежду които хората да си избират, извън разсроченото плащане, а за лицата, за които пожизнената пенсия, която ще бъде определена на базата на натрупаната в партидата им сума е по-малка от определената в Кодекса, е предвидено еднократно изплащане.

Как ще се организира процеса по изплащане на пожизнените пенсии и разсроченото плащане?

– Предвижда се всяко дружество да създаде образно казано още два фонда, извън настоящите, които управлява в момента и които са във фазата на натрупване. Единият ще бъде за изплащане на пожизнени пенсии и другият за разсрочените плащания. Натрупаните средства в тези фондове ще се управляват по различен начин от съществуващите, като основната цел е да бъдат отделени средствата на пенсионерите и те да има различен инвестиционен режим от валидния във фазата на натрупване. Със сигурност той ще бъде много по-консервативен, защото в него ще са парите на по-възрастните клиенти на дружествата, които вече получават пенсионните си доходи. Рисковете при управлението ще бъдат сведени до минимум, защото би било наистина голям проблем, след като вече е определен размера на тяхната пожизнена пенсия и те започнат да я получават, да има отрицателна доходност. Това трябва да се избегне в максимална степен.

В проектозакона е предвидено също дружествата да гарантират на своите клиенти, че към момента на пенсионирането на всеки от тях, в индивидуалната му партида ще има натрупани средства най-малко толкова колкото е сумата на получените брутни вноски през годините. С длуги думи проектозаконът задължава дружествата да гарнтират положителен доход към момента на пенсионирането най-малко равен на сумата на таксите, които са удържани от всяко лице. За целите на тази гаранция, както и за покриване на биометричния риск, който следва пожизнения характер на бъдещите пенсии, се въвеждат нови, по-тежки изисквания за капиталова адекватност на дружествата, нови видове задължителни резерви и т.н.

А каква е доходността сега?

– От началото на годината до момента доходностите на фондовете на пазара са много различни. Движат се между 0% и 8 % за този период от 7 месеца.

В “Доверие“ колко е?

– Около 4,5% за първите седем месеца на годината. Правя уговорката, че тези величини се променят ежедневно и са индикативни. За осигурените има значение колко е доходността за целия им период на осигуряване, защото тези фондове, които днес имат висока доходност може да се окаже, че миналата година са имали доста по-ниска и обратно. Трябва да се гледа доходността за дълъг период от време. Всичко друго би довело до грешни изводи.

Вие сте от фондовете, които залагат повече на сигурността, а не на риска?

– Да, политиката на дружеството е да се дава приоритет на сигурността пред доходността и това е причината да се придържаме към по-ниски нива на риск при инвестирането на средствата на осигурените. Вярваме, че за клинтите на пенсионен фонд е по-важно да са сигурни, че няма да има резки спадове на парите им за втора пенсия при пазарни сътресения и са по-удовлетворени от плавното покачване на натрупаните средства в дългосрочен план. Вярваме също, че тази стратегия за периоди от 30-40 години, каквито са стандартите за пенсионен фонд, води до по-добър резултат като размер на натрупаната сума към момента на пенсиониране, но също и като финансова стабилност на пенсионния фонд, което е от огромно значение за самите клиенти. Всеки, който иска парите му, но не и тези за втора пенсия, да се инвестират рисково и да има по-висока доходност може да ползва услугите на специализираните дружества за управление на активи. В пенсионното осигуряване социалната отговорност е твърде висока и затова се придържаме към нисък до умерен риск.

Даниела Петкова е Главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“ от 2000 до 2012 г. Когато заема тази позиция, Компанията има около 90 000 клиенти и управлява около 11 милиона лева активи. Под нейно ръководство, в качеството и на Главен изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет, броят на осигурените лица и активи под управление нарастват стремително, като към първото тримесечие на 2019 г., в пенсионните фондове, управлявани от ПОК „Доверие“, се осигуряват над 1 200 000 български граждани, а нетните активи под управление надхвърлят три милиарда и петстотин милиона лева. (по данни на КФН, http://www.fsc.bg).

Източник „Банкер.бг“ тук