В. Капитал, брой 7, 17 -23 февруари 2001 г., стр. 11                       

 

Пенсионните фондове да инвестират свободно, докато се развие капиталов пазар

 

 

Пол Карлсън, консултант по проект

"Пенсионна реформа" към USAID,

пред "Капитал"

 

Какво е мястото на пенсионните фондове на капиталовия пазар в една страна в преход като България?

 

Пенсионните фондове ще бъдат едни от основните участници на българския капиталов пазар и тяхното значение ще нараства с годините. Първоначално те ще се насочват главно към държавни ценни книжа и банкови депозити. Все пак те не би трябвало да са участниците, които движат пазара. Първоначално фондовете ще се насочват главно към държавни ценни книжа и банкови депозити. С появата на нови инструменти обаче пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионните фондове, ще трябва да ги анализират много внимателно, за да определят дали тези инструменти са подходящи за тях. В момента на капиталовия пазар се наблюдава много ниска активност, но ако се появят емисии на облигации и акции на добри дружества или ако се даде възможност да се инвестира в чуждестранни ценни книжа, тази активност ще се повиши.

 

 

Кои са според Вас основните проблеми на пазара?

 

Основният проблем на капиталовия пазар в България е липсата на ликвидност. На пазара са инвестирани малко пари и има много малко акции, които могат да  предложат възможности за печалба. Това е причината търговската активност да е толкова ниска. С развитието на пенсионните фондове, както за допълнително доброволно така и за допълнително задължително осигуряване, ще се натрупа достатъчен ресурс за участие на пазара. Надяваме се, че ще има достатъчно висококачествени емисии директно от дружества посредством приватизация и ипотечни облигации. Без наличие на добри възможности за инвестиране пенсионните фондове ще бъдат принудени да инвестират в ДЦК и да търсят възможности извън страната.

 

Какво може да накара компаниите да излязат на пазара?

- Според мен, ако на пазара има по-голяма активност, ако компаниите видят, че това е действащ механизъм, ще са окуражени да отидат там. Смятам, че съживяване на пазара и повишаване на ликвидността може да се извърши чрез използване в по-голяма степен на Български депозитарни разписки (БДР), чрез които на борсата се търгуват активи на световно известни компании като Дойче Телеком, Сименс, САП. И когато тази активност се появи, компаниите ще започнат да осъзнават, че това е реално възможност за набиране на средства, за модернизация на операциите и оборудване.

 

Какви са вашите препоръки към правителството и регулиращите органи за развитието на пазара?

-         Може би една от важните стъпки е да има повече емисии Български депозитарни разписки (БДР), да се увели използването им от пенсионните фондове, Проблемът е, че  все още не е ясно дали инвестираните от пенсионно осигурителните компании дружества ще се включват в рамките на  на законовото ограничение. Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване  разрешава при специален регистрационен режим пенсионно осигурителните компании да инвестират до  10% от активите си до 10% от активитите на фонда извън страната в книжа от регулирания пазар. Въпросът е дали инвестираните средства в БДР ще се считат за инвестирани извън страната, въпреки  че БДР са закупени на българския пазар.

 Друг начин за повишаване ликвидността на пазара е чрез програмата за ипотечни облигации, която ще създаде нови възможности за инвестиции. Това е нов вид инструмент, който още не се е появил на пазара, но е доста интересен. Все още не съм виждал проспекти, за да мога да се направя преценка, но по принцип ипотечните облигации могат да са много добра инвестиция за пенсионните фондове. Те ще са дългосрочни, гарантирани с български активи и ако това се направи добре, ще се получи много успешен инструмент.

Здравословно за пазара ще е на него да се извърши и част от приватизацията на големите компании, за да се появят и да се търгуват повече качествени акции. Но за да бъдат приватизираните компании подходящи за пенсионните фондове, те трябва да използват международни счетоводни стандарти и международни одиторски стандарти. Разбира се, използването на такива стандарти е скъпо, но смятам, че без подобни първокласни финансови данни, пенсионните фондове не трябва да инвестират. Защото както фондовете, така и другите участници на пазара изискват сигурни и привлектелни условия, за да инвестират в дадена компания. Ако се използват счетоводни техники, които трудно могат да се разберат, или ако управлението на компанията  не е прозрачно, хората няма да могат да разберат какво всъщност се случва в компанията и няма да инвестират.

Така че акции на чужди компании, ипотечни облигации и акции на приватизаращи се дружества са трите главни фактора на пазара, които тепърва ще трябва да се развиват. Някои компании вече започнаха да издават корпоративни облигации, които са друг важен инструмент. Ако този механизъм се окаже успешен, той ще привлече вниманието и на нови емитенти. Смятам че за момента някои от емисиите са успешни, някои не чак толкова, но все пак този процес съществува, което е добре.

 

Какво смятате за ограничението само 10% от привлечените от фондовете средства да се инвестират в чужбина.

- Смятам, че докато българският капиталов пазар се развие, фондовете трябва да са свободни да инвестират навсякъде, където намерят добри възможности, доколкото тези възможности са сигурни и могат да задоволят нуждите за по-висока доходност, от което всъщност печелят осигурените   осигурените. Точно за да защитят интересите на  осигурените индивиди фондовете имат нужда от първокласни инвестиционни инструменти. С развитието на българския капиталов пазар и появата на повече първокласни инвестиционни инструменти, българските пенсионни фондове ще могат да инвестират и повече в местни инструменти. Но когато липсват достатъчно атрактивни и сигурни такива инструменти на местния пазар, фондовете трябва да имат възможност да търсят по-широки пазари.

Друг въпрос, който трябва  да получи отговор според мен, е дали инвестициите в  българските брейди облигации ще се третират като инвестиции извън страната , които също се включват в ограничението от 10%. Смятам, че има две решения за избягването на този проблем - или да се вдигне границата от 10%, или те - брейди облигациите,

 да се считат за местни инвестиции. Рискът на брейди облигациите  обаче е, че те са деноминирани в долари и ако доларът падне спрямо лева, тези облигации ще се окажат лоша инвестиция. Разбира се, ако курсът се покачи, както стана през миналата година, това ще е много добра инвестиция, но това си е риск.

 

Кои според вас са най-привлекателните чуждестранни инвестиции за пенсионните фондове?

-         Смятам, че добри инвестиции могат да бъдат германски дългосрочни ДЦК, които имат годишна лихва между 4.5 и 5%. Инвестицията в тези инструменти не е свързана с валутен риск, защото левът е фиксиран за марката чрез валутния борд. Тези дългосрочни книжа могат да отговорят на нуждите  най-вече на фондовете задължителното допълнително осигуряване, защото почти всички осигурени лица във фонда ще членуват преди да получат пенсията си повече от 20 години.

Що се отнася до инвестиции в България смятам, че първоначално фондовете ще се насочат към ДЦК, защото те са по-сигурни. Мисля, че в момента фондовете дори не използват възможността да инвестират в чужбина и почти всички натрупани средства са вложени или в български ДЦК,  или в банкови депозити. С придобиването на по-голям опит е естествено да започнат да се търсят начини за разширяване на инвестиционните параметри.

 

Как оценявате предложенията на министър-председателя Иван Костов да се пуснат преференциални емисии ДЦК специално за пенсионните фондове и фондовете да финансират проекти в енергетиката и инфраструктурата?

 

-         Ако държавните ценни книжа предлагат добри условия, фондовете няма да се нуждаят от преференции, те просто ще ги купуват.

 Всеки проект трябва да се разгледа самостоятелно. Ако е проект, който ще носи добри приходи, той ще е и добра инвестиция. Ако е проект с несигурен поток от бъдещи приходи и недостатъчни средства, с които да се платят издадените за целта облигации, явно няма да бъде подходящ за инвестиция на пенсионен фонд. Освен това трябва да се прави разлика между инвестиция в емитиран от държавата дълг за инфраструктурен проект, която вероятно ще се счита за инвестиция в ДЦК и инвестиция в корпоративна емисия. Ако се създават самостоятелни компании, които да управляват проектите, инвестициите може да се считат за покупки на корпоративни емисии и да попаднат под ограничението в едно дружества да не се влагат повече от 5% от средствата на фонда. Така или иначе не смятам, че фондовете ще се нуждаят от преференциално третиране. Ако им се предложи добра сделка, те просто ще купуват.