На фокус: България

Автор: Роб Уитфорд

 

Прохождащата тристълбова пенсионна система в България прави все по-уверени стъпки. Така поне говорят цифрите.

Въпреки че осем пенсионноосигурителни дружества управляват фондове, предлагащи осигуряване  във всичките три стълба на пенсионната система, пазарните дялове не са разпределени равномерно. Местният филиал на германската компания Алианц и пенсионноосигурително дружество Доверие, чиито основен акционер е холандската TBI, са лидери при допълнителното пенсионно осигуряване, като по информация от края на март 71,3% от лицата осигурени за допълнителна доброволна пенсия са избрали тези два фонда (и 62,2% от активно плащащите месечни вноски),  56,9% от членуващите в професионален фонд и 58,5% от осигурените в универсалните схеми. Очаква се придобиването на Българско пенсионно осигурително дружество - което е на трето място по брой осигурени в доброволен фонд и (7,8%) и на четвърто по осигурени в професионален и универсален фонд (7,0% и 9,1%) - през юни от ПОД Доверие да доведе до увеличаване на концентрацията, ако не бъдат наложени регулаторни препятствия. Все още се очаква решението на Комисията за защита на конкуренцията.

 

Скорошни изменения

След като вече бяха приети основните законодателни актове, през последната една година регулаторните мерки се състояха в  доизясняване, изчистване на детайли или издаване на поднормативните актове, предвидени по закон. Сред основните мерки могат да бъдат отбелязани:

 

·        Изясняване на изискванията, свързани с инвестициите в чужбина на пенсионните фондове и дружества;

·        Въвеждане на 20-процентен данък при изтегляне на средствата от индивидуалната партида във фонд за допълнително доброволно осигуряване;

·        Прехвърляне на два процента от пенсионноосигурителната вноска към универсалните фондове от 1.01.2002 г. По смисъла на пенсионното законодателство парламентът ежегодно определя какъв процент от дохода на осигурените лица следва да се прехвърли от Националния осигурителен институт (НОИ) - институцията, администрираща средствата за пенсия, към универсалните пенсионни фондове. За 2002 година този размер е определен на 2 от общо 29-те процента, удържани от НОИ. Фондовете имат много оплаквания, свързани с този процес. Едно от тях е, че сумите, които  те реално получават обикновено са с много по-малки размери и пристигат с голямо закъснение. До средата на юли към универсалните фондове са преведени само 14 милиона лв. от очакваните 60 – 70 милиона. Причините: предприятията не спазват стриктно задълженията си за плащане на пенсионните вноски или, ако го правят, обикновено не организират процесите достатъчно добре, че да могат да уведомят НОИ кой какво е платил. Самите осигурени лица също не се интересуват особено. Друго оплакване от страна на фондовете е, че ежегодното определяне на размера на вноската не им позволява да правят дългосрочно планиране на своята дейност. Дадени са неофициални индикации, че размерът на универсалната вноска може да нарасне на 3% през 2004 г., на 4% през 2006 и на 5% през 2007 г. На тези прогнози обаче не може да се вярва напълно, докато те не бъдат облечени в законодателен текст, тъй като в обозримо бъдеще правителството ще трябва да се справя с натиска за ограничаване  дефицита на НОИ от една страна и от друга, увеличаване на пенсиите и стимулиране участието в системата чрез намаляване размера  на вноските. В допълнение към това процентното изражение на предвидено увеличение е малко и се изчислява върху малка база. Желанието на фондовете е да се предвиди увеличение от 1% годишно.

През юли на фондовете бе поднесена приятна изненада, на която обаче те се радваха кратко. Министърът на труда и социалната политика Лидия Шулева заяви, че размерът на вноската, превеждана към частните фондове, ще се увеличи с не по-малко от три до пет процентни пункта. Скоро след това стана ясно, че г-жа Шулева не се е позовавала на официалната правителствена политика, а просто е споделила идея, която е обсъждана условно и много общо. Последваха коментари от г-н Йордан Христосков, който заяви, че ще са необходими допълнителни средства (200-250 милиона лв.), които да се отделят от държавния бюджет, тъй като повишаване на размера на вноската е немислимо. Разчетите за настоящата година сочат, че дефицитът на НОИ ще бъде 540 милиона лв. (1,75% от разчетения БВП), а очакванията са, че през следващата година той ще надхвърли дори и тези стойност, така че малко вероятно е финансовото министерство да се съгласи на подобна стъпка. След този момент г-жа Шулева не е правила изявления по въпроса, докато фондовете остават напълно песимистично настроени по отношение на някакво увеличение изобщо.

Очаквани промени?

В допълнение към вече внесените изменения се провеждат активни дискусии за необходимите такива в бъдеще. Сега съществуващата законодателна уредба се оказа достатъчно проблемна, че да привлече вниманието на съответните парламентарни комисии и да се даде разпореждане за създаването на работна група по нейната промяна, включваща български и чуждестранни експерти, представители на пенсионните фондове и на държавните институции. Някои от промените, които най-вероятно ще бъдат внесени обхващат:

 

·        Минимална работна заплата: За да се противостои на тенденцията, наблюдавана в много предприятия, да се отчитат по-ниски работни заплати за работещите в тях с цел да се намали дължимата вноска, министър Шулева се опитва да наложи схема, при която ще се определят девет осигурителни прага за различните видове длъжности – от управленските позиции и специалистите в областта на анализа до нискоквалифицирани работници, диференцирани и според секторите в икономиката. Преговори за определяне на деветте прага на практика вече са били провеждани. Ако така предложеният вариант се окаже работещ, приходите на универсалните фондове ще се увеличат, въпреки че промяната може да доведе и до отрицателен ефект на селективно определяне на длъжности и негативно влияние върху заетостта, поради повишения осигурителен товар. 

·        Създаването на единна надзорна институция: Понастоящем регулаторната агенция контролира единствено дейността на фондовете за пенсионно и здравно осигуряване, но вече са дадени сигурни индикации, че тя ще се слее с органите, осъществяващи надзор върху дружествата, предлагащи общо и животозастраховане. На практика обект на осъществявания от нея контрол ще бъде дейността на всички финансови институции с изключение на банките. Твърди се, че по този начин ще се създаде силен надзорен орган с достатъчно ресурси, който ще реализира икономия от мащаба, това ще бъде институция, която ще действа по-ефективно, но ще се намесва в дейността на частните субекти само при нужда и която ще представлява много по-малък финансов товар за контролираните субекти. Позициите на този нов регулаторен орган без съмнение ще бъдат по-силни, тъй като институцията ще бъде пряко подчинена на парламента.  

·        Премахване на изискването за минимален брой членове на професионалните пенсионни фондове: И осемте пенсионноосигурителни дружества са успели без особени затруднения да наберат достатъчно осигурени лица за доброволните и универсалните си фондове (съотв. 10 000 и 30 000), за да отговорят на изискването за минимален брой членове, въпреки че броя на осигурените лица в доброволния фонд на  ING е прекалено близък до минимално изискуемия. За професионалните фондове ситуацията е различна. При така определения краен срок през есента само три фонда – Доверие, Алианц и Съгласие са успели да съберат изискуемите 15 000 осигурени. Положението е такова, защото от една страна първоначалните предвиждания за броя на лицата, подлежащи на осигуряване за професионална пенсия, са се оказали преувеличени (предвид и преструктурирането на икономиката и промяната в категориите труд). По-вероятно е обаче да се премахне изискването за минимален брой лица, отколкото да се закрият петте фонда, неотговарящи на него. Независимо колко разумен би бил подобен подход, заинтересованите страни са постигнали консенсус, че макар пазарните сили да доведат несъмнено до сливания на фондове в дългосрочен план, определянето на минимален брой членове не би спомогнало за гарантиране на финансовата стабилност на професионалните схеми. Много вероятно е също минимално изискуемия начален капитал на пенсионноосигурителните дружества да бъде повишен от 3 на 5 милиона лв. – а това, според общоприетото схващане,  е много по-реалистична мярка за повишаване на финансовата стабилност.

·        Единен кодекс за социално осигуряване: Планира се този кодекс да замени сега съществуващите отделни актове, регламентиращи дейността на трите типа фондове, които създават неудобство. Вече е почти сигурно, че подобен единен акт ще бъде приет. По-несигурно е какво точно ще бъде неговото съдържание. Това е основното основание за тревога на сформираната работна група и, както може да се очаква, предлаганите идеи се различават. Пенсионните фондове, както и международните експерти, работещи в България, настояват за по-висока максимална стойност на разрешените инвестиции в чужбина, като най-често се спряга цифрата 20%, създаването на възможност за по-нисък процент инвестиции в ДЦК и банкови депозити също е желан ефект от промените, както и по-строго дефиниран график за увеличаване размера на вноската за универсалните пенсионни фондове за сметка на тази към НОИ. Поради тази причина имаше много учудени лица, когато Министерство на труда предложи на обсъждане по средата на традиционно ваканционния месец август законопроект, с който рестрикциите се затягат още повече  и който съдържа мерки, почти необсъждани от работната група според пенсионните дружества. Предвидено е изискването за инвестиране на най-малко 50% в  банкови депозити и държавни ценни книжа да се замени с аналогично изискване, но само по отношение на ДЦК (естествено много благоприятно положение  за хазната). Ограничението за инвестиране на не повече от 5% от портфейла в недвижимо имущество ще бъде изместено от забрана за подобни инвестиции, като по този начин се блокира широко обсъжданата възможност за финансиране на инфраструктурата чрез пенсионните фондове. Разписаните текстове, касаещи банките-попечители, също са обект на критики (една банка за фонд или една банка за дружество ли се цели всъщност?), както и прекалената концентрация на правомощия в тези банки – да не споменаваме и дилемата дали някоя от българските банки изобщо ще може да отговори на заложените изисквания.

Все още предстои да видим какво ще последва. На планираната за средата на септември кръгла маса несъмнено ще се кръстосат противоположни мнения (а може и да хвърчи перушина). Министерство на труда няма последната дума по проектозакона, а натискът за допускане на по-голяма гъвкавост е силен и не неоснователен. Не бива обаче да се смята, че законопроектът е слаб във всеки един аспект. Може да има съмнения по отношение на това дали заложените изисквания за банките-попечители са възможно най-добре формулирани, но те предвиждат несъмнено по-добри положения в сравнение със ситуацията понастоящем, при която концепцията за банка-попечител отсъства, както от пенсионното, така и от банковото законодателство. А тези банки са основен фактор за пенсионните системи, в които осигуряването се осъществява в частни пенсионни фондове, те са и основен двигател на доверието в системата.  Инвестициите в недвижимо имущество също са забранени за пенсионните фондове в западните държави. И с право, защото подобни инструменти не са достатъчно ликвидни. А това важи с още по-голяма сила за страни като България, където пазарът на недвижимо имущество не е добре развит. Финансовите инструменти, свързани с недвижимо имущество, са съвсем друго нещо. Пазарът на ипотечни облигации се развива добре и в България. Тези инструменти могат да решат проблема с инфраструктурата, предвид дискусиите за емитиране на облигации, свързани с определени инфраструктурни проекти. А иначе, инвестициите в недвижимо имущество, които пенсионните фондове са закупили, всъщност представляват самите офиси, в които дружествата се помещават!

В действителност гореизброените не са единствените странности на българската пенсионна система. Съществуват още две, на които сякаш не се обръща много внимание, и в които не би било зле да се въведат корекции. Да вземем за пример счетоводните дялове. В пенсионното законодателство такива не са предвидени. В резултат, за осигурените е доста трудно да сравнят резултатите, постигнати от техния фонд, с тези на останалите. Особено, при положение че не са зададени единни стандарти за рекламата на инвестиционната доходност и изчислението на постигнатите резултати. Като друг пример могат да се посочат информационните технологии. Стриктните и детайлни изисквания, които повечето страни са заложили в законодателството си, не важат за България. В закона се казва единствено, че пенсионните фондове трябва да притежават компютри. В резултат един-два от тях имат точно това – персонални компютри, а не сървъри! – което не улеснява поддържането на информационни регистри по подобаващ начин за един пенсионен фонд.  

Нека не сме прекалени съдници. Последните постижения на правителството в създаването на тристълбова пенсионна система без да се стига до политически бунтове и дори с определена степен обществено одобрение не бива да бъдат подценявани. Да си припомним колко трудно беше това на запад! Нещо повече, пост-комунистическа Централна и Източна Европа е всеизвестна с финансовата си нестабилност, с фалитите на банки и ужасяващи пирамидални структури – за България по-голям проблем бяха банките, отколкото пирамидите – но успехът в тази област е безспорен. Пенсионната система традиционно е символ на нищожни суми, отпускани от държавата, псевдо-данъци, които е най-добре да не бъдат плащани или да бъдат платени в минимален размер, ако е възможно, и много удобна връзка между двете. Доверието в системата не е даденост, то трябва да бъде възпитано чрез гарантиране на  прозрачност и не бива да се застрашава чрез поемането на ненужни рискове.